ЗА ЕВТИНАТА СКЪПОТИЯ И СКЪПАТА ЕВТИНИЯ

юни 23, 2017 at 1:19 pm (Публицистика) (, , )

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian

/Фили/ От всички държави в ЕС, в Дания се живее най-скъпо, в България – най-евтино – това показват последните данни на Европейската статистическа агенция Евростат. Дали и доколко обаче българите наистина се радват на евтиния живот – обсъждаме с Пламен Асенов. 

– Пламен, България пак се оказва страната с най-ниски цени в ЕС. Какви са фактите? 

– Те се съдържат в разпространена преди дни информация на Евростат за ценовите равнища през 2016 година, Фили. Според тях най-високи потребителски цени държи Дания – 139 процента от средното за ЕС. След това, с нива между 121 и 125 на сто от средните, са Ирландия, Люксембург, Швеция, Великобритания и Финландия. В дъното на тази класация, тоест, с най-ниски цени, са Полша – 53 на сто от средното, Румъния – 52 и България – 48. Заради безпристрастността си и единната методика, която ползва Евростат, това е доста добро доказателство, Фили, че ние, българите, не бива да сме нещастни, защото сме бедни – както показа друго европейско изследване миналата година, а трябва да се радваме, че живеем твърде евтино.  

– Това е общото средно ниво, а има ли разлика при цените на отделни групи стоки? 

– Има и тук сме отново на дъното – или на върха, ако предпочитаме да се радваме на евтинията. По ниски от българските цени за храни и безалкохолни напитки са само тези в Румъния и Полша, докато най-скъпата лимонада пият пак в Дания. Разликата е 62 към 150 процента. При алкохола и тютюна сме безспорни победители – поддържаме цените на 56 на сто от средните за ЕС, напук на Ирландия и Великобритания, които достигат рекордните нива от 175 и 162 на сто. По подобен начин са нещата и с групите хотели и ресторанти, облекла, електроника, автомобили – разликата на България със средното за ЕС е около два пъти, а с най-скъпите страни – до три пъти.  

– Пламен, защо имам чувството, че не си щастлив от това? 

– Е, евтинията си има предимства, Фили – особено ако работиш за средноевропейска заплата, а живееш в България. Но колко са тези хора? Освен това, тъй като тук най-евтина е и стоката „работна ръка”, теоретично погледнато, би трябвало да сме заринати от чужди инвестиции. Но чуждите инвестиции в България през последните години са мизерни, те са по-малко дори от парите, които българите зад граница изпращат, за да подпомагат родителите и близките си. За това, естествено, има причина. Да, евтината работна ръка е плюс, но минусите, които отблъскват инвеститорите, са далеч повече – липса на квалификация и дисциплина в същата тая работна ръка, лоша инфраструктура, тежки административни процедури, корупция, несигурност, невъзможност да получиш справедливост от съдебната система. Така че и в това отношение не си точим меда и маслото направо от чешмата, Фили. 

– А как стои въпросът с доходите? В България те са по-ниски от средноевропейските, но какво е съотношението? И то ли е в рамките на два-три пъти, както цените? 

– Е, ако беше така, ние щяхме не само да работим, но и да пеем по цял ден. Също – нямаше да смятаме дали можем да купим 15, вместо 20-годишна кола, дали да топлим една или две стаи през зимата, щяхме с усмивка да посрещаме неочакваните разходи за сватби и погребения и може би щяхме да купуваме поне веднъж в месеца книга. Но нещата не стоят точно така. Ако разликата в цените между България и Дания е три пъти, то разликата в доходите е над 7,5. Да, ще го кажа по-ясно. Един хляб в България струва 50 евроцента, а датчанинът го купува за евро и 50. Но средният доход на човек от населението в Дания, като дял от БВП за 2016, е 45 500 евро, а на българина е 6 000. Но да оставим Дания, там май парите растат по ниските храсти, да видим сравними с нас по различни показатели страни. В Унгария например, която е горе-долу колкото България по население и територия, има по-малко природни изкопаеми и няма излаз на море, годишният доход на човек от населението е 11 200 евро, почти два пъти по-висок от нашия. Също толкова, 11 200 евро, е средното ниво на доходите в Полша, при положение, както казахме, че там цените на всички стоки са същите, а някои дори – по-ниски, отколкото българските.  

– Все пак, казват, информацията за съотношението между цени и доходи звучи по друг начин, като се вземе предвид ръста на спестяванията, фактът, че много българи имат собствен дом и други подобни….. 

– Говорим за относителни неща, Фили, включително, че секторът на сивата, а вероятно и на черната икономика в България е много по-голям от коя да е друга страна в Европа. Тези доходи обаче са несигурни, често случайни – а и само предполагаеми. Или как са нещата с къщите. Аз лично нямам собствен дом и никога не съм имал. Като помисля, повечето ми приятели, които имат, всъщност не са ги купили, а ги наследиха напоследък, защото поколението на нашите родители вече си отива. Но да попитам и друго – ако някой живее в Пловдив, но се води собственик на къща във видинско село, която нито може да продаде, нито да даде под наем, той има ли собствен дом или няма. За спестяванията ще кажа, че, първо, растат големите спестявания, не малките, тоест, богатите тук стават по-богати, а бедните може и да не стават по-бедни, но тъпчат на място; и второ – ръстът на спестяванията е относително голям, защото в България човек буквално няма какво да си прави парите. Не само е зле развита системата от финансови инструменти, която да привлича свободните пари, но и българинът няма този тип финансова култура, тя бе разрушена от комунизма и още не може да се възстанови. 

– Пламен, като те слушам, започнах да се питам – доколко тези статистики всъщност ни дават вярна картина за положението на хората в България? 

– Както винаги, статистиката е само ориентир, Фили. Защото иначе можем да ожалим например горките български депутати, които са с най-ниски заплати между колегите си в ЕС. Не се шегувам, видях такава статистика в един ирландски сайт. Казва се, че най-много пари получават депутатите в Италия – над 125 хиляди евро годишно, докато тези в България и Румъния са на опашката с 20 000 евро. Но по-задълбочен поглед показва друго – при заплата 3,3 пъти над средната за България, тоест, близка до средната за Европа, и при цени 2 пъти под средните за Европа, покупателната способност на българския депутат всъщност е два пъти по-висока от тази на средния европеец. Което никак не е лошо. В същото време можем да видим и онова изследване, според което доходите в България са твърде неравномерно разпределени. За 2014 година например БВП на човек в София е 25 000 лева, а в Силистра – 6 000. Тоест, отчитаните средни доходи за страната от 6 000 евро са наистина като прочутата статистическа манджа свинско със зеле – едни лапат свинското, други – зелето. С други думи, Фили, ако на тази база обсъждаме перспективите на реално присъствие на България в Европа, трябва да сме сигурни – то няма да се случи, преди хората в Силистра да заживеят с нормални европейски доходи. Пък цените тогава нека да са два-три пъти по-високи от сегашните.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

 

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: