БОРИСОВ 3 И ЕВРОПЕЙСКИТЕ ПРИТЕСНЕНИЯ НА БЪЛГАРИЯ

май 5, 2017 at 8:31 am (Публицистика) (, , , )

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian

/Фили/ Отношенията с Русия и Турция са сред най-силните външни предизвикателства за ЕС. Какви са реалностите в тази посока и как програмата на новото българско правителство се вписва в общата европейска политика – обсъждаме с Пламен Асенов.

– Пламен, правителството „Борисов 3” е факт, но в него има откровено анти-европейски и анти-натовски политици и партии. Как успяха те да се разберат с ГЕРБ по приоритетите на външната политика?

– Подозирам, че в името на властта не е трудно, Фили, отстрани поне не личеше да е трудно. Лидерите на тъй наречените „Обединени патриоти” през годините са правили такива политически пируети, че поредната им безпринципност не изненадва никого. Да, ако до вчера си настоявал България да излезе от ЕС и НАТО, а днес подписваш програма за управление, в която задълбочената интеграция в ЕС и НАТО е приоритет, това си е политическа безпринципност, няма как да се нарече по друг начин.

– Може в процеса на преговорите тези хора просто да са осъзнали реалностите и да са променили вижданията си от проруски на проевропейски…..

– Хора като Волен Сидеров, Красимир Каракачанов и Валери Симеонов ли? Може, но надали. Тъй като вярвам наистина, че вълкът козината си мени, но нрава – не, чакам момента, когато ще видим тези уж български националисти да грейнат в истинската си проруска светлина и да започнат да правят обструкции. Но засега те кротуват и ако човек чете подписаната от тях програма за управление, ще реши, че са ангели небесни, включително във връзка с основните предизвикателства пред ЕС. В точка 3 от програмата например пише: „Значението на евро-атлантическата интеграция расте на фона на засиленото влияние на трети страни в региона на Черно море и Балканите”.

– Тези „трети страни” вероятно са Русия и Турция, нали?

– Да, Фили. Но за пореден път български политици доказват, че не могат или не искат да назоват нещата с истинските имена, а оттам – и да намерят адекватни решения на проблемите. На всичкото отгоре, зад тази формулировка, която звучи като проява на единство между коалиционните партньори в кабинета Борисов, всъщност се крие една от най-широките пукнатини между тях. ГЕРБ и ОП не биха могли да впишат поименно страните, от които идват очевидните заплахи в нашия регион, защото тогава нямаше да има изобщо коалиционно споразумение и ново правителство.

– Пак да повторим – неспоменатите страни са Русия и Турция. Но защо не могат – или не искат, както ти казваш – българските политици да ги назоват конкретно?

– От една страна, тези политици мразят Турция, Фили, но си дават сметка, че тя е наш огромен икономически партньор и изобщо – че ще си създадем излишни проблеми, ако ей така, заради предразсъдъци, задърпаме Турция за опашката. В това няма никакъв смисъл, напротив, им смисъл София да поддържа колкото може по-добросъседски отношения с Анкара. Още по-желателно е това заради общо влошените напоследък отношения ЕС – Турция. Онзи ден например комисарят по политиката на разширяване Йоханес Хан каза, че „Турция под управлението на президента Ердоган поне засега е обърнала гръб на присъединяването си към ЕС”. Това наистина категорично показва ниската точка, в която се намират тези отношения. В типичния си цветист стил пък президентът Ердоган веднага отвърна: „Турция не е портиер на европейците, ако те не отворят веднага нова преговорна глава с нас – довиждане”.

– Но, Пламен, подобно развитие не е ли всъщност притеснително за България?

– От една страна – да, Фили, но от друга, поне за новата управляваща и пълна с антитурски чувства коалиция, е много удобно Брюксел да казва на Анкара онова, което София иска да каже, но не смее – а ако има нещо, което не върви в българо-турските отношения, да се оправдае с общата европейска политика. Но общата европейска политика, както знаем, е повече пожелание, отколкото реалност, така че България може да си остане максимално добър съсед с Турция. Сигурно за да се опише подобна ситуация е измислена приказката „пей, сърце” – въпросът е дали българските политици са толкова умни и гъвкави, че да се възползват. За съжаление, досега те са показали, че, поне на международен терен, не са нито умни, нито гъвкави.

– Това е по темата Турция, а как стоят нещата с българската и европейската позиция по отношение на Русия?

– По темата Европа – Русия, Фили, онзи ден се появи изключително интересен доклад на Атлантическият съвет, аналитичен център на НАТО, който съществува от 1961 г. Докладът е базиран на официални политически документи, медийна и разузнавателна информация, проучването е извършено от 2014 година насам и разглежда въпроса как агресивното поведение на Русия влияе на отделните европейски страни, какви ответни реакции предизвиква в тях и каква е основата за общи действия за защита.

– Къде е България в този доклад?

– Малко изненадващо за мен, но България е наистина по средата. Заедно с Румъния и Хърватия, тя е описана като „скрит поддръжник на противодействието срещу руската агресия”. Формулировката „скрит поддръжник” вероятно значи, че, макар на публично ниво българското управление да не показва негативно отношение към руската заплаха, на вътрешно европейско ниво го следва като политика. Аз лично бих искал, Фили, България да е в групата на Великобритания, Полша, Балтийските републики и Дания, които са с най-остра реакция срещу Русия. Или поне с Германия, Холандия, Швеция, Чехия и Финландия, които, според доклада, силно са променили отношението си след агресията на Москва в Украйна. Тоест, намирам, че сега, като „скрит поддръжник”, ние пак проявяваме типичната си пасивност, желание да се снишим, докато бурята отмине. Тази пасивност ясно личи и от факта, че не сме сред онези 13 европейски държави, които са силно обезпокоени от руската политика на дезинформация и участват в най-малко три съвместни проекта за предпазване от този вид опасности. Имаме сериозни основания да сме в тази група, но не сме. Обаче пък от друга страна – да се радваме все пак, че не сме и в групата на онези, които открито поддържат Кремъл – Гърция, Кипър и Италия. Все още не сме при тях. Защото имам опасения, че точно в тази група може да се окажем при следващото издание на доклада. И подозирам, че точно това е една от стратегическите задачи, с които влизат в новото управление тъй наречените Обединени патриоти, тези уж български националисти, които в действителност са повече или по-малко открити защитници на руските интереси. Сега те са кротки и по-ниски от тревата, но кой знае какви ще са утре, когато се окопаят във властта и започнат да полагат усилия, за да реализират истинските планове на кукловодите си.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Advertisements

има 1 коментар

  1. ПЕТЪР КАМБАРЕВ said,

    ПОВЕЧЕ ОТ ЕКСТРА!!!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: