De Produndis: ТРИ УРОКА ПО ДЕМОКРАЦИЯ, СПРАВЕДЛИВОСТ И НЕЩАСТИЕ

май 3, 2017 at 10:46 am (Публицистика) (, , , , , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – http://www.faktor.bg/bg/articles/mneniya/lacheni-tsarvuli/de-profundis-tri-uroka-po-demokratsiya-spravedlivost-i-neshtastie

Човекът, който не емигрира в Русия

Сядаме онази вечер да пием ракия с приятел на приятел, който живее в Щатите, но си е дошъл за малко в България. Нормален човек, заминал отдавна, отвратен от прелестите на комунизма и всичко е наред. Докато не стигаме до темата за Тръмп.

„Почти го харесах в предизборната кампания, но сега се разочаровах” – вика човекът. „Защо? – питам го. – Не знам какво прави вътре в самата Америка и не ме интересува, но по отношение на външната политика началните му стъпки са абсолютно правилни”.

В този миг виждам как очите отсреща се смръзват и чувам рефрен от познатата песен – ама той защо удари Сирия.

Ами защото Обама не удари диктатора Асад навреме и така не само задълбочи кризата в самата Сирия, но и отвори вратата на Путин да се разпорежда в Близкия Изток, място, където Русия няма никаква работа – обяснявам кротко един от не особено тънките геополитически сюжети в цялата история.

А ние каква работа имаме там? – предизвикателно пита човекът.

И на мен ми трябва секунда, за да се сетя, че използва „ние” от позицията на истински натурализиран американец.

Явно съм срещнал поредният герой, който има „собствено мнение” по всички важни въпроси. Герой от онзи вид, според когото свободата на мисълта означава, че той има право да говори глупости, които противоречат на фактите и елементарната логика – но „мнението” му е точно толкова меродавно и точно толкова важно да бъде публично изразено, колкото мнението на един истински специалист в дадена материя.

Писнало ми е от такива дебили, които напоследък се нароиха силно и накацаха върху същината на света като конски мухи на лайно. Те са фотографи, щото могат да снимат с телефона си. Те са рекламни специалисти, щото могат да ти монтират смешно клипче. Те са писатели, щото клавиатурата на компютъра пише сама. Те са журналисти, щото са зърнали на улицата певачката Магнолия и веднага са описали знаменателното събитие във Фейсбук с думи прости. Ами да, те са и политически анализатори, щото имат „собствено мнение” по глобалните въпроси, макар никога да не казват откъде и как са го взели.

„Ние каква работа имаме там?” Човекът всъщност не пита, той отговаря. Той опонира. Това е неговият солиден аргумент…..

В този момент ракията се разля. Само символично, де, кой ти допуска ракия да се разлее наистина. Но цялото нормално прекарване на вечерта отиде по дяволите.

Ама вие защо биете негрите? – все едно ме шибнаха през лицето с този класически комунистически въпрос, използван някога в отговор на обвиненията от страна на Запада за неспазването на човешките права в нашия, социалистическия „лагер”, както сами – и с право – се наричахме тогава.

Вече не бях сигурен, че човекът, емигрирал в САЩ, наистина се е махнал от комунизма тук. И се усъмних в способностите му да мисли нормално. Неистово исках да го попитам едно единствено нещо – защо, по дяволите, си заминал за САЩ, а не за Русия, бе, тиквеник.

Вместо това само отидох да пикая, че да се изчистя от внезапно бликналия адреналин.

Но и до днес продължавам да се чудя – докога демокрацията ще издържи на това да подкопава самата себе си, като позволява простотията свободно да я залива и омърсява отвътре и отвън.

  1. Нинова, справедливостта и модерната експлоатация на труда

„Мисията на БСП е справедливостта” – изтърси безсрамно пред комунистическото сборище за 1 май левият лидер Корнелия Нинова.

Коя справедливост, бе, моме?

Защото, също както на света няма една истина от последна инстанция, така няма и една справедливост, тя е различна за различните хора, групи или цели партии.

Много ми е интересно например дали справедливостта според сегашната БСП е същата като справедливостта според някогашната БКП. Ако е така – втасахме я. Само че никой никога не отговаря на този въпрос, за да не би да се развонят нещата още повече, отколкото и без това си вонят.

Питам се също дали справедливостта според тъй наречените „Нощни вълци” – престъпната рокерска банда на Путин, която тръгна да демонстрира поредната порция руски мускули пред Европа – е същата като справедливостта според майките на онези украинци и руснаци, които загинаха в безумния конфликт в Украйна, произведен от имперските щения и личните амбиции на путиновия болен мозък.

И се чудя дали Нинова вече си избърса лицето или още ходи олигавена от онези синовни целувки, които ѝ нанесоха българските „Нощни вълци”, когато тръгваха на поход срещу Европа в подкрепа на надрусаните си руски дружки. Водени от истинска бяла пеперудка, само да напомня.

И – о, да, имам страшното подозрение, че справедливостта според българския главен прокурор Сотир Цацаров, неговото приятелче Георги Гергов и техния Висш съдебен съвет изобщо не е същата справедливост, която биха признали, че изповядват, главните прокурори на САЩ и Великобритания. Добре, де, може и главните прокурори на други велики демокрации като Австралия или Канада да вземем, ако споменаването на американските и британските чак толкова дразни слуха и въображението на другарката Нинова.

А какво да кажем за откритието на същата тази другарка относно съществуването на „модерна експлоатация на труда”. Да, модерна е, защото вече се използват най-модерните средства, за да стане въпросната отвратителна експлоатация достояние на света.

Поне така прави всяка девойка, в чиито магазин влезе клиент и тя трябва да го обслужи. А-у-у-у, представяте ли си…..И после веднага пише възмутен СМС до приятелките, че я тормозят разни гадове с претенции да им се продават разни неща.

Но да оставим обслужващата класа, тя е винаги готова да предаде трудовите интереси в името на дребнобуржоазните ценности. Но класата на фабричните работници как е експлоатирана, само да знаете…..

Така си е. Всяка сутрин виждам на спирката под моята тераса група фабрични работници и работнички, които чакат да мине специалното фирмено микробусче да ги вземе. Ма чакат, горките, не се шегуват. И микробусчето минава, гадината, точно навреме – но не за да ги поразходи и да ги върне в къщи да си почиват, а с коварната цел да ги откара на някакво място, където те наистина ще са принудени да работят.

Къде останаха добрите стари социалистически времена? Тогава наистина всички мръзнеха да чакат претъпкания градски транспорт, за да отидат на работа, но там пък никой никого не експлоатираше, защото никой никога така и не работеше – само си получаваше заплатата, майчински извадена от джоба на любимата комунистическа партия.

Е-х-х-х, колко мъка има по тоя свят, другарю Йовков!

  1. Руската военна машина и нещастието

Руският разузнавателен кораб „Лиман” е потънал в Босфора след сблъсък с товарен кораб, който плува под флага на Того – съобщи пресслужбата на самото руско военно министерство.

Красавци! И умници мамини!

След като „Кузя” зацапа с дебел слой дизел небето над Ламанша, след като прочутите МИГ-ове се капичнаха от палубата му край бреговете на Сирия – някои в опит да излетят, други в опит да кацнат, сега и „Лиман” загина геройски.

Или безславно – зависи от гледната точка.

Не знам коя гледна точка в случая е справедливата, хайде да питаме Нинова.

Може би справедливо е да се радваме, че няма жертви, дадени от екипажа, след като корабът е подло блъснат от африкански търговски съд, явно дебело брониран и добре прикрит в гъстата мъгла на Босфора.

Или пък е по-справедливо да се посмеем на факта, че един военен, и то разузнавателен, кораб, явно се ориентира в мъглата чрез далекоглед, сектант и други полезни морски инструменти, а не експлоатира модерните радари. При това положение нали си представяте какво морско разузнаване изобщо пада от руска страна и колко ефективно то е, за да ориентира останалата част от армията…..

Повод за смях дава също фактът, че при сблъсъка някаква си баржа за превоз на добитък се оказва по-здрава и не само пробива дупка в корпуса на севастополската бойна гордост, но и самата тя не е засегната изобщо – докато руснаците провеждат героична спасителна операция, за да оцелеят.

Единствената утеха от тази случка за всички чукундури по света и у нас, които подкрепят руската военна и политическа машина, е фактът, че те самите не са руснаци. Все пак, по-лесно е да се правиш, че не забелязваш руското нещастие отстрани, отколкото ако живееш в него.

Ако мене не вярвате, питайте Жерар Депардийо!

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Advertisements

има 1 коментар

  1. ПЕТЪР КАМБАРЕВ said,

    ЕКСТРА!!!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: