ЕРДОГАН Е НА ВЪРХА НА ТУРЦИЯ, НО КЪДЕ Е ТУРЦИЯ?

април 21, 2017 at 6:07 am (Публицистика) (, , , , )

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian

/Фили/ Проведеният в неделя референдум в Турция превърна страната в президентска република. Това предизвиква много коментари, но доколко реални са събудените стари и избуялите нови страхове – темата коментираме с Пламен Асенов.

– Пламен, референдумът завърши с по-малко от процент и половина разлика. В самата Турция опозицията вижда фалшификация и протестира както на улицата, така и в съда. Може ли да се очаква да има ефект от тези протести?

– По-скоро не, Фили. Турция е голяма страна, от 58 милиона избиратели гласуваха цели 86 процента. Да, мненията за предложените от Ердоган промени в конституцията са полярни, затова разликата е само процент и нещо. И – да, големите градове, Истанбул, Анкара, Измир, където е цветът на турската интелигенция, гласуваха против. И още едно „да” – има косвени улики, които пораждат съмнения за фалшификации. Но мисля, че няма да се стигне до ново броене на бюлетини или друго решение, което да промени изцяло постигнатия резултат, въпреки протестите на опозицията.

– Това не означава ли, че в Турция трайно се настанява полюсното разделение. Някои, включително в България, заговориха дори за предстояща гражданска война……

– Коментатори, които бързат да печелят от катастрофични прогнози, има навсякъде, но те обикновено или нещо не са разбрали, или изпълняват поръчки за подклаждане на напрежение, какъвто вероятно е българският случай. С развитието на ситуацията в Турция са свързани и без това доста сериозни реални опасности, за да има нужда да се натягат докрай безпочвените страхове у хората.

– Пламен, ще стигнем до реалните опасности, но преди това – какви са основните точки от тези конституционни промени, които предизвикват толкова вълнения?

– Главната промяна, Фили, е въвеждане на президентско управление, малко или много подобно на това в САЩ. Имам предвид, че отпада премиерския пост, а президентът е шеф на изпълнителната власт. Той назначава министри, също вицепрезидент, който го замества в определени случаи – функция, която досега бе запазена за председателя на парламента. Мандатът на президента се удължава от 4 на 5 години и леко се усложнява досегашният парламентарен механизъм за свалянето му. Промени има и в съдебната система, премахват се военните съдилища. Офицерите, които досега имаха право да са в Конституционния съд, се отстраняват. Като цяло, Фили, както каза един колега онзи ден – поне на хартия, промените не са толкова стряскащи, нещо повече, някои от тях дори изглеждат като стъпки към демократизация на Турция…..

– Но страховете са от авторитарен режим и ислямизация – след като изчезват важни елементи от сградата на светска Турция, изградена преди сто години от Ататюрк.  

– Относително светска Турция, Фили, да не забравяме. Да, тя е най-светската от всички мюсюлмански държави, но балансите в това отношение са различни през годините. Смята се например, че през последните 14, при управлението на Ердоган, ислямизмът е засилил влиянието си. Тези критики идват основно от либерална Европа. На което пък самият Ердоган отговаря, че всъщност е въвел нови демократични свободи, като е дал права на жените да ходят забрадени, ако искат. Тук наистина има известен философски капан, свързан с не особено ясните измерения и граници на демокрацията. Обаче не от философски, а от чисто политически съображения смятам, че сега, след като Ердоган постигна желаната голяма политическа власт, няма да върви към ислямизация. Просто той не е човек, който доброволно ще дели тази си власт с някакви непредвидими и неконтролируеми религиозни субекти. Ердоган има пред очите си черния пример от съседен Иран и властта на аятолласите, така че едва ли ще си позволи подобна глупост. Обратно, Фили. Склонен съм да мисля, че именно сега, за да укроти опозицията, като покаже, че не се отклонява, а следва Ататюрк, но в новите условия, Ердоган няма да позволи задълбочаване на намесата на религиозните власти в светските дела.

– А какво ще кажеш за страховете от въвеждане на авторитарен режим или дори откровена диктатура, както предвиждат някои?

– Краен вариант винаги е възможен, Фили, но в момента не може да се прогнозира със сигурност. Сам Ердоган отхвърли онзи ден обвиненията, че е диктатор, като каза – аз съм смъртен, всеки момент мога да си отида, за каква диктатура говорим. Да, един от признаците за диктаторска склонност е манията за безсмъртие и той добре отбива топката. Изобщо, трябва да се признае, че, независимо как оценяваме действията му, Ердоган се оказа силен играч на турското политическо поле. От друга страна пък точно защото досега пътят му е неизменно нагоре, опасенията остават. Човек се пита – след като Ердоган вече има цялата власт в президентската, но демократична все пак република Турция, накъде по-нагоре. Или вече предстои неговото неизбежно надолу, което най-често води до безумия в опит да се задържи въпросната власт. Предстои да видим как ще се развият нещата в това отношение. Важното обаче е, че, освен хипотетични, има и немалко реални опасения, свързани с турската политика занапред.

– Кои са основните такива опасения?

– Първото е как ще се развият отношенията с Русия на Владимир Путин. Напоследък двете страни и двамата лидери изпадат в крайности – ту се прегръщат, ту се заплашват. Някои казват, че диктаторите се привличат, други – че се отблъскват. Сега отношенията им са добри, но кога ще е следващото смразяване, не се знае. Най-важно за нас, европейците, обаче е, че когато Турция се сближи с Русия, влошава връзките с Европа и обратно. Сега тези връзки са лоши, може би най-лошите от 100 години насам и нищо чудно дори да се прекратят преговорите за членство на Турция в ЕС. Още по-важен е обаче въпросът какво става с турското присъствие в НАТО. Ердоган вече стигна до открит конфликт с Германия, конфликт, който дори се отрази на възможността да се използва базата в Инджирлик за съюзнически операции в Сирия. Затова опасенията, че руско-турското сближаване и непредвидимата политика на Ердоган могат да докарат сериозни проблеми за юго-източния фланг на НАТО, са основателни. От друга страна обаче, поне засега, отношенията на Турция със САЩ, както и лично между Тръм и Ердоган, остават добри, което внася нотка спокойствие. Специално за България, Фили, реалните опасения са точно тези, които важат за НАТО и ЕС като цяло. Като се има предвид обаче омразата към всичко турско, целенасочено поддържана у българите вече десетилетия наред, плюс интригите на Русия и руската пета колона в тази посока, разбираемо е, че има истерични нотки в тукашните коментари. Освен споменатото вече внушение за предстояща гражданска война в Турция, чухме и още катастрофични сценарии. Например – как едва ли не е предстои Ердоган да вкара войски в България по модела на Северен Кипър и тогава няма кой да ни защити, включително НАТО. Покрай референдума продължи да си е дежурно и плашилото, наречено „мигрантска вълна”. Изобщо, Фили, както често става у нас – вместо да предвиждаме реалните опасности, ние се пазим от вятъра и мъглата в небето, а се чудим защо боли толкова, когато за пореден път настъпим оная мотика, захвърлена на земята.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

 

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: