De Profundis: ТРЪМП СЕ ОРИЕНТИРА ПРАВИЛНО – РУСИЯ НИКОГА НЕ Е ЧАСТ ОТ РЕШЕНИЕТО, А ВИНАГИ ЧАСТ ОТ ПРОБЛЕМА

април 13, 2017 at 10:43 am (Публицистика) (, , , , , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – http://www.faktor.bg/bg/articles/de-profundis-tramp-se-orientira-pravilno-rusiya-nikoga-ne-e-chast-ot-reshenieto-a-vinagi-chast-ot-problema

И каква стана тя сега?

Русия да впрегне последната капка от своя умствен и финансов ресурс, плюс целия си – макар вече никакъв – международен авторитет, за да избере Доналд Тръмп начело на САЩ, а като първа сериозна външно-политическа стъпка той, вместо коленопреклонно да дойде и да удари чело на кремълското килимче, да вземе, моля ви се, да удари най-безсрамно руското протеже Асад в Сирия. При това дори не с твърде високото си чело, а с ракети „Томахоук”.

Ма на какво прилича това, бе, дами и господа!

Ще ви кажа веднага – на нищо не прилича!

Ний, както и цялата прогресивна световна общественост, сме потресени и искрено кипим от възмущение. И не защото сме самовар. И не защото изпитата по този повод водка има нещо общо с кипежа на емоциите ни.

Не, такова грозно нарушение на международното право наистина не сме виждали от времето, когато Украйна нагло заяви, че Крим е неин. Такова безочливо погазване от американска страна на правото на всеки диктатор да унищожава собствения си народ, включително с нашата безценна братска помощ и чрез химически оръжия, не е имало от времената на Саддам и Кадафи насам. А най-вече – такова открито престъпление срещу изконните руски интереси в Средиземно море и твърде Близкия до широката руска душа Изток, не ни се е случвало от времето на третостепенния американски актьор Роналд Рейгън.

В края на краищата пък – не ви ли е жал, бе, хора? Само за няколко дни красавицата Мария Захарова погрозня от мъка, че не успява и не успява да пробута на света най-истинската версия за случилото се в Сирия, съчинена от шефа ѝ, Сергей Лавров.

А на кремълския говорител Дмитрий Песков пък зъбите му опадаха, докато от името на шефа си Владимир Путин старателно се зъби на невярващите, че заринът, използван от режима на Асад срещу цивилните сирийски граждани, всъщност е зарин, използван от въпросните цивилни граждани срещу режима на Асад.

Или – в краен случай – че станалото е плод на обикновен инцидент, каквито в свободни страни като Сирия често се случват със свободно произвежданите от цивилните граждани за лични и обществени нужди зарини. Обаче, както става напълно ясно от зъбенето на Песков – каквато и да е действителността, тя винаги, непременно и задължително е плод на американски комплот срещу самия Асад.

И к’во? ‘Ми нищо, няма резултат от иначе толкова качествената и ефективна досега руска пропаганда.

Няма резултат даже от съобщението, че заради скръбта си по режима на Асад и внезапната безпомощност на разположените в Сирия руски противоракетни комплекси С-300 и С-400, Путин няма да приеме американския държавен секретар Рекс Тилърсън по време на посещението му в Москва.

Нищо, че такава среща и без това не беше планирана.

А гадното Г-7 дори пък взе, та обсъди в Рим нови, допълнителни санкции срещу Кремъл, в случай, че продължава да подкрепя Асад. И като нищо ще ги въведе, независимо от безкрайните мирни преговори, които Русия се опитва да води.

Ето защо казвам, граждани, че това ама наистина на нищо не прилича!

Защото когато човек като император Путин полага усилия, той иска и трябва да види резултат от тях. Така е научен в КГБ. А и широката му руска душа за това копнее. Пък сега се оказва в положение разни американци да ни учат нас, императора, на морал и да наказват без височайшето ни благоволение онова, което те самите смятат за нарушение на международното право, без да се съобразяват с онова, което ние смятаме за нарушение на международното право.

Да-а-а, а истинско, сериозно нарушение на международното право в сирийския случай наистина има.

Знам и го твърдя съм сигурност, но не, защото съм голям капацитет по темата зарин и договорите за бойните отровни вещества изобщо, а като съдя само по един, но твърде ясен и, за мен поне, изключително достоверен показател – официалната българска реакция.

България, нищо, че е управлявана в момента от откровено проруски президент и напълно марионетно правителство, практически еднозначно подкрепи американските наказателни удари в Сирия. Това сигурно за пореден път дълбоко е наранило чувствата на искрените български приятели в Кремъл, но – какво да се прави, понякога човек, колкото и да му се ще, няма как да се изсули от признаването на истината и да я изкриви в руска полза.

Искам да кажа – нали си представяте каква точна информация за това кой и с чия помощ произвежда и кой срещу кого използва бойни отровни вещества в Сирия е стигнала до официална София по линия на НАТО, за да не гъкнат нашите лалугери. И да не излязат с поредното мъдро увъртане, както правят в редица други случаи.

Само горкият Ивайло Калфин пак нещо не е доразбрал. Този човек и като външен министър си беше объркан, ама сега, като се информира само от пресата, съвсем е загубил връзка с реалността. Затова ни в клин, ни в ръкав, той тръгна по телевизора да кори правителството, че се било показало като ястреб в подкрепата си за Щатите, а не бивало така, защото Европа като цяло била гълъб в позицията си. Което не е вярно, но човекът си го твърди. А може и да си вярва.

Льольо.

И какво постигна Калфин по този начин? Ами според мен само увеличи мъката на президента и правителството, които и без това се чувстват виновни, че не могат да бъдат толкова меки европейци в руска полза, колкото им се иска.

А като сме тръгнали да обсъждаме българските реакции по темата Сирия, идва ми изотвътре да попитам също – знаете ли какво е общото между човешките пръсти и тъй нареченото българско „Тръмп общество”?

Отговорът е ясен – всичко. Или поне всичко най-важно.

Когато въпросното съзаклятие за подкрепа на консервативния американски президент Доналд Тръмп беше създадено през януари в София от открито или едва прикрито леви „интелектуалци и политици”, както ги описа слугинажът, наричан напоследък „българска журналистика”, целият ни изначално и безкрайно невинен народ за пореден път остана „стреснат, трогнат, очарован”.

И как не, сред бандата „полезни идиоти”, озовали се в предната линия на новата, макар само предполагаема, руско-американска братска връзка, за пореден път заблестяха иманата на такива истински доблестни български патриоти като куклата Светлана Шаренкова, кукловодът Димитър Иванов, вечният невинен бизнес-симпатяга Сашо Томов…..да не изброявам всички, че ми се замърси компютърът само докато напиша имената им.

Така или иначе, в цялата тази достойна компания, подкрепила Тръмп по любов, българската публика сякаш за пореден път провидя онези „ах, летете, ескадрони”, дето толкова я очароват с победния си зов, че вечно я оставят с крайник, напъхан в горното отвърстие, тоест, с пръст в уста от захлас.

За сметка на това обаче сега, няколко месеца по-късно, когато консервативният американски президент Доналд Тръмп предприе първите си категорични стъпки в международните политически дела, въпросният любовен пръст се оказа на съвсем друго място. От устата на публиката той се премести и се оказа…..вероятно се сещате къде, но ще го опиша деликатно – напъхан в долното отвърстие на самото българско „Тръмп общество”.

Изненадата от начина, по който измисленият от самите тях за самите тях американски герой, внезапното предаде руските интереси, очевидно е огромна. И много боли. Така, де, иначе мълчанието на тези руски хибридни агнета по повод ракетните удари на САЩ в Сирия вероятно нямаше да бъде толкова гъсто, че да се реже с тъп кухненски нож, каквото е в момента.

Ето защо подозирам, че много скоро шумно създаденото българско „Тръмп общество” безшумно ще се разпадне поради изчерпване на смисъла и членовете му ще се заемат с по-привичните и традиционни за тях задачи – да хвалят руската политика, като заклеймяват американската.

Абе, пичове, вие сериозно ли си мислехте, че гъвкав човек с изключителен бизнес нюх като Тръмп, дори да е бил заблуден от нещо в даден момент, няма да се ориентира бързо в ситуацията и да разбере простия факт, че Русия никога досега не е била част от решението на кой да е проблем по света – а винаги част от проблема.

Ако не и самият Проблем.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: