De Profundis: БЪЛГАРИЯ ТРЯБВА ВЕДНАГА ДА ИЗПЛУВА И ДА ПОЕМЕ ГЛЪТКА ЧИСТ ВЪЗДУХ

април 5, 2017 at 9:38 am (Публицистика) (, , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – http://www.faktor.bg/bg/articles/politika/hlyab-i-pasti/de-profundis-balgariya-tryabva-vednaga-da-izpluva-i-da-poeme-glatka-chist-vazduh

Фактът, че Северна Корея има правителство, означава, че винаги е възможно някакво правителство да бъде съставено.

Истинският въпрос в сегашната българска следизборна ситуация обаче не е дали това е възможно. Въпросът дори не е – какво правителство е възможно. Отговор на това доста ясно се съдържа в парламентарната конфигурация, която се получи. Истинският въпрос е – защо изобщо трябва да се съставя правителство, след като всичко е ясно и води до две глобални прогнози.

Първата е, че ако ГЕРБ успее да състави третия кабинет Борисов, както и предишните два, също няма да изкара пълен мандат. Той не само ще бъде всекидневно разяждан от вътрешни противоречия и драми, независимо с кой от наличните партньори бъде сътворен, но и ще бъде откровено саботиран и свален в подходящия момент, както вече стана предишните два пъти.

Ами ако този „подходящ момент” се окаже в навечерието на българското председателство на ЕС? Или посред самото председателство?

Освен това, този кабинет ще бъде през цялото време притискан от външни за него фактори в самата България.

От една страна, говорим за натиск от лявата и откровено проруска парламентарна опозиция – БСП и ДПС, която вече ще бъде доста по-силна, съответно – и доста по-агресивна, отколкото досега.

От друга страна, натиск ще има и от останалата извън Парламента проевропейска десница. Тя в момента е в насипно състояние заради много фактори, включително некадърността и безумствата на лидерите си и остана без глас в Народното събрание. По профил обаче нейните избиратели са сред най-активната и мислеща част на обществото, така че те вероятно няма да останат дълго със скръстени ръце и да чакат таванът да падне върху главите им.

На всичкото отгоре, третият кабинет Борисов много по-силно, отколкото досега, ще бъде притискан и от външните фактори извън България.

Той трябва не просто да си стои пасивно проевропейски ориентиран, а да мисли и действа активно проевропейски – най-малкото защото основната му политическа работа е да подготви и реализира шестмесечното българско председателство на ЕС през 2018. В същото време обаче третото правителство на ГЕРБ ще усеща и още по-силен натиск от страна на Русия, отколкото досега. И то не само заради руския таралеж в гащите, наречен иронично „Обединени патриоти”, но и заради ескалацията на руските интереси за поддържане на напрежение на Балканите и възможно най-много проблеми в ЕС.

От цялата щрихирана до тук картинка пък става ясна и втората глобална прогноза за дейността на евентуалния трети кабинет Борисов – той отново няма да успее да реализира така необходимите за страната реформи.

Като говорим за тях, винаги – и с право – първо се споменава реформата в системата на правосъдието. Да, но аз пък и винаги се опитвам да добавя адски необходимото пояснение – МВР и специалните служби са скачени съдове с правосъдието и никаква реформа не е възможна в едната система, без да се пипа другата. Да не забравяме също горещите картофи, скрити в образованието, здравеопазването, пенсионната система, администрацията.

Споменавам само най-болните и напращели места, не говоря за дреболии като борба с корупцията или въвеждането най-после на нормален, логичен и демократичен ред в избирателната система. Специално подчертавам – нормален и демократичен, за да напомня, че задължителното гласуване и другите безумства от тъй наречения „референдум на Слави”, ще си останат безумства. Дори да се приемат сега от новия Парламент, те вероятно ще бъдат отменени от следващия, а българските граждани ще се чудят пак – оти ручахме жабетата.

Както забелязвате, като говоря за болезнено необходимите реформи, дори не обсъждам темата дали сами по себе си ГЕРБ имат желание и възможност да ги направят. Само казвам, че заради всички изброени по-горе обстоятелства, никакви реформи няма да има. А ако опити бъдат направени, резултатът няма да е читав и после ще трябва да реформираме реформите.

Ето защо, ако бях на мястото на Бойко Борисов, аз лично бих се отказал да правя правителство в сегашната ситуация. Обаче се радвам, че не съм на мястото на Бойко Борисов, защото той няма как да се откаже да прави правителство.

Отказът му би означавал две неща. Първо – да се предаде властта директно в ръцете на БСП и като държава да бъдем докарани още веднъж до срамната ситуация най-важните ни цивилизационни актове – членството в ЕС и НАТО, а сега и европейското председателство на България, да бъдат реализирани от откровени комунисти и техните подлоги, тоест, от най-антиевропейските и антинатовски сили в страната.

Това е толкова непростимо, че вторият силен ефект от подобен отказ вероятно би бил разпадане или поне силна маргинализация на самата партия ГЕРБ, което Борисов не иска, а и не може да си позволи.

Има ли други варианти, освен кабинет на ГЕРБ?

За версията, пробутвана от разните „полезни идиоти” – тъй наречената „широка коалиция” между ГЕРБ и БСП, според мен изобщо няма какво да се говори. Тя е невъзможна не само заради някакво си силно разминаване на програми и принципи, както се опита да внуши Корнелия Нинова. Тя е невъзможна по други две причини.

Първо, прегръдка между ГЕРБ и БСП е вече нещо отвъд границите на търпимост към популизма за който и да било българин. Нищо, че тези граници са доста разтегливи, все пак не вярвам, че някой би подкрепил такова политическо изчадие. Даже мисля, че реален опит за „широка коалиция” би довел до публичен бой с тояги на голо поне за най-важните замесени в опита лица.

Второ – дори да се намери начин двете най-големи български партии в момента да стиковат противоречивите си икономически интереси, няма никакъв шанс те да работят еднопосочно по оста ЕС – Русия. Никакъв. Защото, както знаем, всички опити да се кара автомобил напред и назад едновременно, неизменно завършват с крах.

Така че остава да обсъдим третата опция, при която по някаква причина ГЕРБ не успяват да направят кабинет с тъй наречените „Обединени патриоти”, а не правят също кабинет на малцинството с търсене на плаващи мнозинства по отделни теми – вариантът, който аз поне считам за най-чист и достоен в сегашната ситуация. С други думи – какво става, ако мандатът попадне в ръцете на БСП?

Става това, че те ще успеят доста по-лесно, отколкото ГЕРБ, да съставят правителство и да управляват заедно с тъй наречените „патриоти”, плюс Марешки, плюс къде по-явна, къде по-тайна подкрепа от ДПС. С други думи – ще реализират парламентарен вариант на формулата „всички срещу Европа”. Но какво следва от това?

Ами – нищо. В смисъл – следва всичко най-лошо, от което България се превръща в едно още по-голямо нищо, отколкото е в момента.

Първо, Европа на бърза ръка ще отреже това софийско гнездо на социал-популисти и национал-социалисти, обединени от слугинското си чувство към Путин, от всякакъв контакт, достъп до фондове, а нищо чудно по деликатен начин и да отмени нашето европейско председателство за по-добри времена.

Русия отново няма да е достатъчно доволна от протежетата си в България. Отрязани от Европа, те няма да бъдат полезни за Путин във външен план. Но и във вътрешен пак нищо полезно няма да му донесат заради прочутата си управленска некадърност, смесена с безкрайна човешка алчност и вселенска глупост.

На всичкото отгоре, очакваното поредно некадърно, корумпирано и антиевропейско управление на русо-лявите в България, ще доведе до сравнително бързо въздигане на десницата от калта, в която е затънала в момента. А сътрудничеството между ГЕРБ като дясна опозиция в Парламента с надигащата се извънпарламентарна десница със сигурност ще накара страхливите комунисти да пратят полицията отново да бие народа по улиците, задето клати бели автобуси и чупи парламентарни прозорци, та настойчивите викове „Оставка” да се чуват вътре по-добре.

Да, този път евентуалното управление на комунистите може наистина да им е за последно. Само че това все пак би било в бъдещето, а в момента такова бъдеще не е опция.

България, която вече 30 години след промените се пържи в гадния си собствен сос, има нужда веднага да изплува от него и да поеме глътка чист въздух. Ако не, значи онзи, който постоянно ни дърпа за краката надолу, е успял наистина да ни удави.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

 

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: