ЕВРОПА НА МНОГО СКОРОСТИ – КЪДЕ Е БЪЛГАРИЯ

март 10, 2017 at 9:44 am (Публицистика) (, , , , , )

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian

/Фили/ Все по-задълбочена е дискусията за бъдещето на Европейския съюз в самата Европа. В България обаче тя минава почти незабелязано на фона на популистката кампания за парламентарните избори на 26 март. Може ли това да има сериозни негативни последствия за бъдещето на страната – темата обсъждаме с Пламен Асенов.

– Пламен, днес в Брюксел тече среща на лидерите от ЕС, които разискват въпросите за европейското бъдеще. Каква е българската позиция по темата?

– „Някои от петте сценария за бъдещето на Европейския съюз са по-приемливи за страната ни, а други не“. Макар да изглежда глупава шега, това е цитат, Фили. И то цитирам сериозен човек – Деница Златева, вицепремиер и европейски министър в сегашния служебен кабинет. Същата тази Златева отначало каза – „президентът Румен Радев ще представи виждането на България по отношение пътя за развитие на ЕС на предстоящата среща на върха в Брюксел”, докато в същото време подчерта, че дебатът по темата в правителството тепърва предстои, тоест, остави впечатлението, че Радев ще представи някаква си своя, никому, неизвестна всъщност позиция. Междувременно обаче явно някой се усети, че така не става и дебатът в правителството мина скоростно. В сряда служебният кабинет одобри позицията, че „България ще настоява единството и целостта на Европейския съюз да не се нарушават чрез диференциране на целите на интеграцията или преминаване към някакъв вид „многоизмерна Европа“ или „Европа на скорости“.

– Доскоро противопоставянето, макар неофициално, беше срещу „Европа на две скорости”, а сега се говори за вариант „Европа на много скорости”. Как се появи той?

– От известно време насам подобна опция се обсъжда в различни европейски кръгове. Неотдавна тя бе спомената публично от германския канцлер Ангела Меркел и срещна както подкрепа, така и реакция. Преди броени дни пък Жан-Клод Юнкер, председател на Европейската комисия, тоест, нещо като премиер на Европа, разпространи тъй наречената Бяла книга с пет възможни варианта за европейското бъдеще. Като номер три от тези варианти е именно „Европа на различни скорости” – идея, която предвижда европейските държави да не търсят по всеки въпрос непременно пълен синхрон и всеобщо сътрудничество, а някои от тях да вървят по-бързо в дадено направление, други да не се ангажират чак толкова за неща, които не съответстват на националните им приоритети, без обаче да се чувстват изключени от възможността да го направят.

– Пламен, но вариантите в бялата книга на Юнкер, доколкото знам, наистина тепърва ще се обсъждат и ще се приемат евентуално през декември. Защо е необходимо още отсега да се изразява конкретна позиция?

– Защото, Фили, живеем в приказката, че докато мъдрите се намъдруват, лудите ще се налудуват. Такъв е изразът, не, че България е сред държавите, които взимат особено мъдри решения. За сметка на това пък е сред онези, които ги взимат бавно, а забавянето в политиката често е равносилно на загуба. Така и в случая. Докато ние тук отлагаме широкото обществено обсъждане на темата за бъдещето на Европа дори в най-подходящия момент – предизборната кампания, други страни вече знаят какво искат и работят за постигането му. На 6 март в Париж се срещнаха лидерите на четирите най-големи европейски държави – Германия, Франция, Италия и Испания. Те се обединиха около идеята за „Европа на много скорости”, която за мнозина все още е трудно приемлива. Неслучайно на срещата не бе поканена Полша, петата най-голяма страна в Евросъюза. Това е поради факта, че нейната негативна позиция към възможността ЕС да се дели по какъвто и да било начин, е предварително известна.

– Какво предвижда спомената идея за Европа на много скорости?

– Първо да кажа, Фили, че в Париж четиримата лидери правилно отбелязаха, че това всъщност е констатация за вече съществуващо положение. И наистина, в ЕС има страни – България, Румъния и други, които не са в Шенген, тоест, в европейското пространство за свободно движение на хора и стоки. Има страни в европейския валутен съюз, тоест, въвели са еврото и се подчиняват на правилата на Европейската централна банка, и други, които не са. Има един неформален кръг, наречен Вишеградска четворка. Това са Полша, Чехия, Унгария и Словакия, обединени не само от близкото си икономическо и обществено развитие, но и от преки общи интереси, които опитват да отстояват. Има клуб на северно-европейските държави, има Средиземноморски клуб, изобщо, в обединена иначе Европа реално съществуват доста различни формати за защита на сепаративни интереси, които понякога противоречат на общите. Класически пример е категоричното противопоставяне на Вишеградската четворка спрямо доскорошната, наистина твърде спорна и хаотична, но наложена от големите страни, европейска политика за мигрантите.

– И сега четирите големи европейски държави всъщност не само признават, но и ще узаконят разделенията, като оставят всеки член на европейския клуб да се движи с различни скорости по различните теми, така ли?

– Най-общо казано – да, Фили. „Единството не е еднаквост“ – заяви по този повод френският президент Оланд на срещата във Версай и добави: „Това е причината, поради която пледирам за нови форми на сътрудничество, за нови проекти, за онова, което се нарича диференцирани сътрудничества“. Според него смисълът е, че в области например като отбрана, валутна, данъчна, социална политика и други, някои държави могат да избързат, а другите да вървят със своетото темпо. В подкрепа на Оланд германският канцлер Ангела Меркел каза: „Европа на различните скорости е необходимост, иначе вероятно ще останем блокирани на едно място“. В Париж това бе подкрепено от премиерите на Италия и Испания, а за капак Франсоа Оланд заяви, че „има опасност ЕС да се разпадне, ако продължи съпротивата срещу идеята „Европа на различни скорости”. Основен изразител на тази съпротива е Полша. Полският премиер Беата Шидло каза преди дни, че „няма нужда нито от по-малко, нито от повече Европа, а от една по-добра Европа. И никой не бива да бъде пренебрегван чрез концепцията за различните скорости”. Шидло настоя също бъдат подсилени националните правителства при вземането на решенията в ЕС. Всъщност, Фили, май това последното е и ключът към негативната оценка на повечето източно-европейски държави спрямо разслояването на Европа. Те се чувстват застрашени, че ще бъдат изоставени да се оправят сами, включително финансово, докато още срещат редизвикателства, които досега трудно преодоляваха дори с европейска помощ. Конкретен пример за това е нереализираната съдебна реформа в България. Тя не се случи в предприсъединителния период, не става и досега, когато сме вътре в ЕС, след десет години натиск и помощ от Брюксел. А ако българите трябва сами да се оправят, тази реформа наистина изглежда обречена. Това пък ще повлече други огромни проблеми и кръгът, пълен с ужаси, лесно може да се затвори. Но да изчакаме още малко, Фили, след края на днешната среща в Брюксел ще има повече яснота и през другата седмица ще продължим да обсъждаме тези твърде важни за Европа и България въпроси.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: