De Profundis: НИЕ СМЕ В ШАХ, В ШАХ С ПРЕЗИДЕНТА

януари 18, 2017 at 9:58 am (Публицистика) (, , , , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – http://www.faktor.bg/mnenia/lacheni-carvuli/92357-de-profundis-nie-sme-v-shah-v-shah-s-prezidenta.html

С какво ще ни изненада Румен Радев, щом утре седне на президентското кресло – питат се днес мнозина?

С други думи, когато илюзионистът Радев стъпи реално на политическата сцена, дали ще извади от цилиндъра първо зайче, ято гълъби, красива гола девойка или червени шалчета, навързани едно за друго. С които да ни стопли. Или да ни обеси. Някои даже не просто се питат, направо се обзалагат за характера на предстоящите изненади.

Аз пък смятам, че изненадите от страна на Румен Радев са в миналото, не в бъдещето. Според мен те приключиха с избора му, затова бих сложил малко кинти на версията, че той няма повече да ни изненадва. В личен план – няма с какво. А в политически – няма как, защото интересите, които го издигнаха, не обичат сюрпризите, особено онези, предизвикани от произволни, резки движения.

С други думи, общото ни българско бъдеще с Румен Радев начело изглежда твърде неприятно, но за сметка на това – сигурно.

Какви изненади не бива да очакваме например във вътрешен план?

Първите стъпки на Румен Радев са ясни – разпускане на Парламента и назначаване на служебно правителство. Още на 10 януари той категорично заяви, че ще постъпи така и до днес не дава вид да се е разколебал в решението си. Всъщност, разбираемо е – това диктува логиката на личния му президентски интерес, както и интересите на неговите кукловоди. Всички – и външни, и вътрешни.

Много приказки се изприказваха вече относно състава на въпросното служебно правителство. Като цяло очаквам то да бъде пластилинено, тоест, да е изключително послушно и податливо на мачкане в ръцете на патрона си. В края на краищата, човекът е новак в политиката и има нужда от самото начало на мандата да концентрира в себе си максимално количество власт и влияние в максимално широк сектор от българското обществено пространство.

При него това ще е като трупането на мас от страна на белите мечки – това му трябва, защото е питал синоптиците и знае, че ни предстоят твърде студени политически зими. Някои от които – дори през лятото.

Затова съм сигурен, че Румен Радев няма да стори грешката на Плевнелиев, който сложи начело на уж десен си служебен кабинет ултралевия и неконтролируем професор Близнашки. Радев ще запази пълен контрол над ситуацията, независимо колко независим ще изглежда утрешният служебен премиер. Или за колко независим ще се опитат да ни го пробутат лакейските медии.

Най-вероятно ми се вижда служебният кабинет на Румен Радев да се състои от три пласта хора.

Първият са сегашните хлевоусти послушковци от личното му обкръжение – Елена Йончева, Иво Христов и другите тути-кванти. Като временни министри те не само ще са удобните пионки на царя, но и ще натрупат контакти и опит в реална политическа ситуация. Щото отстрани е лесно да дрънкаш и да даваш акъл, но когато се изправиш срещу озъбената реалност, в която един чиновник може да те разиграва както си иска, нещата стават други.

Вторият пласт ще бъдат хората на Илиана Йотова и БСП – всъщност, хората на Илиана Йотова от БСП. Тоест, малко Гергов, малко Овчаров, такива сладури. Тяхната функция ще е да разберат от първа ръка и да убедят Корнелия Нинова, че тя не е царицата на шахматната дъска, а пешка, уж превърната в царица, но поставена на колене в ъгъла под надзора на топове.

Третият пласт ще са хора, представители на онова, което може да се нарече „кохортата български политически мародери”. Сещате се – онези поданици на безкрайния морален релативизъм, които са винаги готови да помогнат на народа си, като обслужат поредния властник и оберат трохите изпод неговата трапеза. При Костов те бяха костивисти, при царя – царедворци, при БСП – лоялни коалиционни партньори, при ДПС са част от заобленостите на КОЙ, при Борисов доброжелателно дават акъл…..

Неслучайно се говори за Огнян Герджиков като бъдещ премиер. Дори той лично да е чист като момина сълза, човекът все пак е типичен представител точно на тази каста зависими послушковци. Основната им роля в служебния кабинет ще е легитимацията на Румен Радев пред Европа, а оттам нататък – да вземат каквото докопат.

Що се отнася до въпроса може ли служебният кабинет да предприеме стъпки за видим завой към Русия, каквато се очаква да е общата политика на Румен Радев, на този етап не се тормозете, смятам, че засега ще се изчака, няма да се бърза с отварянето на тази процедура.

Е, може да има някакви дребни стъпки – гаранция пред руснаците и насърчаване на повече българи за вот в ляво на предстоящите избори, но по принцип Радев първо трябва да се ориентира във властта, да овладее определени структури и механизми за въздействие и да се представи поне прилично пред Брюксел. Междувременно трябва да се види как ще тръгнат нещата в отношенията на Путин с Тръмп, а и какви ще са резултатите от парламентарния вот.

Чак тогава – но не като самодейност, а пак при положение, че е изгодно на Кремъл – вече може да има реални действия, свързани с глобалния въпрос за цивилизационната ориентация на България. Като цяло обаче смятам, че дотам няма да се стигне, а темата ще се използва като дамоклев меч, който виси над България и все заплашва да падне, но всъщност служи само да се подклаждат и поддържат противоречията тук.

Така по естествен начин стигаме и до основните теми, по които външната политика на Румен Радев няма да ни донесе изненади.

Както стана вече ясно от неговото интервю за канал France 24, Радев подкрепя Тръмп, защото новият американски президент „е диалогичен и винаги търси най-прагматичния подход към проблемите”.

На мама прагматикът. Той и Борисов призоваваше за прагматизъм в отношенията с Русия, но видя, че тая работа е точно като оная – само мерак от едната страна не стига, трябва другата да схваща думата „прагматизъм” по същия начин. Иначе има безкрайно изнасилване, каквото, впрочем, отколе представляват руско-българските любовни отношения.

Та в този случай напълно резонен ми изглежда въпросът: Ако Радев подкрепя Тръмп, то дали и Тръмп подкрепя Радев?

Съмнявам се. Съмнявам се, че Тръмп изобщо знае за съществуването му или че му пука за него. Той няма нужда от съюзник или посредник в Европа, за да развива отношения с Владимир Путин.

Виж, обратното е в сила, Владимир Путин има нужда от максимален брой съюзници в европейския лагер, за да създава максимален хаос в него и да използва това като коз в отношенията си с Тръмп. Тръмп е семпъл човек с далекоглед в ръка и през него сложните европейски отношения се виждат като твърде досадна подробност.

Затова надали ще видим изобщо Тръмп в София, но е много вероятно, както преди време се изтърва някаква руска медия, скоро тук да пристигне на Русия негово величество император Путин Първи. Преди време той дойде при Първанов, но оня оцапа работата с енергийните проекти. Сега Радев трябва изначално да се хване здраво за гушата, та да не стане пак някой сакатлък в българо-руските отношения и те да се развият непрагматично. От руска гледна точка.

Обзалагам се обаче също, че Радев няма нужда от много напомняне, той е досетливо момче, а и му се подсказва. На всичкото отгоре, международното положение е крайно благоприятно да се подмазваш на Путин– щом самият американски президент изглежда доволен да служи на руските интереси, защо пък българският да се назлъндисва и да се прави, че сърцето не го тегли натам. Друг е въпросът, както намекват не от днес някои, на кой Путин ще се служи утре, ако на главата на императора случайно вземе да падне някоя кремълска кула. Или той си пререже гърлото от ухо до ухо, докато се бръсне. Може също да го гръмнат чеченски терористи, без никаква родствена връзка с ФСБ. Да не говорим за опцията в Русия да избухне нова Октомврийска революция през ноември. Тия неща там лесно стават, затова бих посъветвал новия български президент да не се отдава прекалено много лично на Путин, а да заложи на контакти с повече водещи фигури от бившето КГБ в руската политика. Да не си прави илюзии, че като офицер с офицер по-лесно ще се разбере с ГРУ например. Защото е сигурно, че, независимо от личната съдба на Путин, в Кремъл КГБ ще продължи да си е на власт. Нали помним как при Елцин леко я отстъпиха на ГРУ и за малко да стане беля….. Та искам да кажа, че развитието и заздравяването на широки и дълбоки руски връзки от страна на Румен Радев би било действие, което пред  българското общество спокойно може да мине за акт на върховен патриотизъм. Какви ли не идиотщини са минавали, та това ли…..

Така де, досега Радев и екипът му повтарят, че като президент той ще служи само и единствено на българския национален интерес. Обаче все още не знаем на кой точно български национален интерес и съответно – как ще става служенето: като кученце, изправено на задни лапи и с покорно свити предни или по друг начин.

Само да напомня – параноичната Москва хич не обича да ѝ се служи по друг начин, смята го за доказателство, че не си достатъчно предан. А това е недопустимо за коя да е нейна черна пешка по голямата шахматна дъска.

Някой може да възрази, че аналогията с шаха в този случай е твърде банална. Само че не е аналогия, граждани, а реалност – ние сме в шах. В шах с президента.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Advertisements

2 коментара

  1. Шаркова said,

    Не е въвъ връзка със статията. Преди малко написах един коментар по повод книгата за великите европейци, но после видях, че текстовете са достъпни на много места. Извинете ме . Пиша тук, защото не можах да намеря коментара си.

    • asenov2007 said,

      Г-жо Шаркова,
      Благодаря ви за интереса към книгата, но съм длъжен непременно да кажа няколко думи във връзка с вашите бележки.
      Тиражът е такъв, какъвто е, защото за толкова са стигнали парите. Издаването на една книга не е нещо безплатно, а специално на тази е дори доста скъпо удоволствие. Затова аз ви предлагам да финансирате втората част с 20 хиляди лева, та да можем да издадем двойно по-голям тираж от този на първата част.
      Що се отнася до избраните хора…..Ами само на първата среща в залата на радио Пловдив дойдоха над 300 души и всеки получи книга, както беше обещано. Поканата за срещата не беше само за избрани, беше обща, звуча по радиото, по телевизията, мина по различни сайтове. След като и спонсорите получиха своите бройки, които бяха предварително заявени от тях /дори малко им ги намалихме в нарушение на спонсорските договори/, от тиража всъщност не остана нищо.
      Нямам откъде да взема бройки, за да ви дам. В момента се погалат някакви усилия, за да се намери финансиране и да се издаде допълнителен тираж на първата част, но дали ще стане, кога и за колко ще стигнат парите, не мога да кажа – пък и никой не може, защото работата е в зародиш.
      Иначе в сайта на радио Пловдив, както и в моя блог, има поне 200 текста от поредицата, могат да се слушат, могат и само да се четат.
      Приятно забавление
      П

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: