192. ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ – ДЖ. Р. Р. ТОЛКИН

януари 7, 2017 at 11:15 am (Публицистика) (, , , , , )

Пламен Асенов,

22. 06. 16, радио Пловдив

Целия текст слушай тук – http://bnr.bg/plovdiv/post/100706432/velikite-evropeici-dj-r-r-tolkin-parva-chast

„В една дупка в земята живееше хобит.” Ако някой не знае как започват истинските истории – ето ви добър пример. Това е началото на знаменитата книга „Хобитът” на великия английски писател Джон Роналд Роуълд Толкин, наричан от приятелите си Толерс, а от роднините – Роналд. В книгата един мирен, добродушен и леко мързелив по природа хобит на име Билбо Бегинс, неочаквано дори за себе си, тръгва към далечни, непознати и опасни земи. Подтикнат от магьосника Гандалф, той придружава краля на джуджетата Торин Дъбощит и хората му в пълния с приключения поход до леговището на дракона Смог, който пази огромно съкровище. По пътя до там и обратно Билбо, освен с много страховити и героични истории за разказване, се сдобива и с магически пръстен. Пръстенът пък после отключва още истории за походи, битки и приключения в другата знаменита книга на Толкин, „Властелинът на пръстените”. Сега вече всички знаят що е то хобит и каква е ролята на тези дребосъци за спасяването на света и възхода на човешката раса. Обаче преди близо 90 години, когато Толкин записва на хвърчащ лист знаменитото си първо изречение за дупката в земята, самият той още не знае какво е хобит. Някои твърдят, че името комбинира думите human и rabbit, човек и заек, което, според самия Толкин, не е вярно. Доверявам му се, защото не друг, а точно той написа цяла книга, за да разбере истината. Или за да се превърне сам в достопочтен хобит, кой знае. Да, биографът Хъмфри Карпентър цитира Толкин да казва следното за приликата между създател и създание: „Всъщност аз съм хобит – във всичко, с изключение на големината. Обичам градините, дърветата и фермите без механизация. Пуша лула и обичам добрата кухня, с изключение на френската. Харесва ми – и дори в тези скучни дни се осмелявам – да нося декоративни жилетки. Любител съм на гъбите и имам семпло чувство за хумор; лягам късно и ставам късно; не пътувам много.” Необходимо е само уточнението, че Толкин е висок 1.74, докато хобитите, както ги описва, „са дребни човечета, наполовина на нашия ръст и малко по-мънички от брадатите джуджета.” Затова другите герои често ги наричат полуръстове. Добре, че Толкин умря преди нашите дни на криворазбрана политическа коректност. Думата полуръстове веднага щеше да се сметне за гнусна обида и разни коректни коректорчета щяха да вопият, а редакторчетата щяха да настояват той да промени цялата визия на дребосъците. Пък той как да я промени, след като хобитите са си точно такива…..

Властелинът на пръстените, саундтрак, Относно хобитите

Едричкият хобит Джон Роналд Роуълд Толкин е роден през 1892 година в град Блюмфонтейн, „фонтан от цветя” – столица на тъй наречената Оранжева република, част от Южна Африка. Да не забравяме, това е късната Викторианска епоха, когато Великобритания владее, добре, де, присъства в половината свят. Бащата на Толкин, Артур, отива в Южна Африка като шеф на тамошния клон на Британската банка и, естествено, взима съпругата си, Мейбъл, за която съвсем скоро се е оженил. Освен Джон, в Блюмфонтейн се ражда и брат му Хилъри, но щастието на семейството е кратко. Преди да стигнем обаче до драмите, които в голяма степен определят бъдещето на Джон Роланд като човек и писател, да погледнем първо към произхода на леко странното за Англия фамилно име – Толкин. То идва по бащина линия и се смята, че е с немски корен, по точно – от Долна Саксония. Някои казват, че всъщност е холандско. Един немски писател пък твърди, че произхожда от името на село Толкинен в Източна Прусия, днес в границите на Полша. Но повечето изследователи се позовават на факта, че в Долна Саксония и Хамбург и до днес продължават да живеят семейства с това име. Самият Толкин, който е огромен капацитет по езиците, извежда фамилията си от tollkühn, което на немски значи „безразсъдно храбър”. Дори „глупаво храбър”. Леля му Грейс, който държи на благородния произход, настоява, че тя идва от някакъв принц от династията Хохенцолерн, наречен tollkühn заради един много глупав, но успешен героизъм, проявен в битка. Според други членове на фамилията, в средата на ХVІІІ век предците им просто бягат от седемгодишната война в Германия. Така или иначе, факт е, че Толкинови се преселват в Англия някъде от Германия, но на Острова бързо стават по-англичани от англичаните. Родът Съфийлд пък, от който произхожда майката на Толкин, е стара английска търговска фамилия от Западен Мидландс, която живее в Бирмингам и прелестните му околности. И точно докато е на гости у роднини, Мейбъл Толкин получава известие, че съпругът и е умрял, а тя остава с две деца на ръце.

Властелинът на пръстените, саундтрак

Толкин е на три години, когато баща му умира. От Южна Африка му остава май само един ярък спомен – за огромният космат паяк, който го атакува веднъж. Случката не му носи аранхофобия, страх от паяци, но отглас от нея има във „Властелинът на пръстените”. Там огромният паяк Корубана парализира Фродо Бегинс и се готви да го хапне на закуска, но е победен от Сам Майтапер в героична битка. В Англия Мейбъл с двете деца първо остава при родителите си в грозния промишлен Бирмингам, а после се мести в околностите, където природата е далеч по-красива от нарисувана. Прелестите на тези земи също по един или друг начин са запечатани в книгите на Толкин. На всичкото отгоре, мама Мейбъл е много умна, образована жена и преподава на децата си разни чудни науки още докато са съвсем малки. Така Джон Роналд не просто гледа пейзажи, растения и дървета, а знае какво вижда, защото учи ботаника. Умее също да нарисува видяното и да го опише с богат език. Освен родния английски, украсен, разбира се, с чаровния мидландски акцент, той още от дете знае гръцки, френски и латински, като се научава да чете и пише преди да навърши четири. Това са добрите страни от детството му. Лошите са постоянната бедност, скъсаните връзки с роднините и твърде ранната смърт на майката. Да, семейство Толкин не гладува, но е вечно притеснено за пари. Нещата се влошават допълнително, когато през 1900 година Мейбъл внезапно приема католицизма. Никъде не видях информация защо прави това, но стъпката е съдбоносна. Непосредственият ефект е, че роднините и от двете страни, едните англиканци, другите баптисти, са скандализирани и прекъсват всякаква помощ за вдовицата с двете деца, а и всякакви контакти с тях. Обаче пък в същото време католицизмът е дълбоко и искрено приет от Джон Роналд. Вярата става основа за изграждането на неговия характер и интелект, а по един или друг начин намира отражение и в книгите му. Още повече, когато четири години по-късно майка му изпада в диабетна кома и умира, 12-годишният Толкин я възприема като мъченица за вярата и това се запазва за цял живот.

Властелинът на пръстените, саундтрак, Evenstar

Смъртта на майка му оставя у Толкин „дълбоко усещане за неизбежната загуба”. Както пише биографът Хъмфри Карпентър: „Тази смърт го научи, че нищо на света не е сигурно, че нищо не е последно, че никоя битка не може да бъде спечелена завинаги”. Да, не е лесно когато 12-годишни момчета трябва да учат такива уроци. Преди да умре обаче, Мейбъл поверява децата на изповедника си, отец Франсис Морган, наполовина испанец, наполовина уелсец, страстен пушач на лула, умен, добър и загрижен за съдбата на момчетата човек, който оставя дълбока следа в характера и светогледа на бъдещия писател. Отначало отец Морган поверява момчетата на тяхна леля, но нещата не вървят добре и той ги настанява в пансион. Толкин учи първо в престижното училище King Edward’s в Бирмингам, после се мести заради липса на средства, но скоро печели стипендия и се връща в King Edward’s. По това време той вече демонстрира забележителния си талант за езиците, в училище учи староанглийски, валийски, тоест, уелски или кимврийски език, и още – старонорвежки, фински, готски. По-късно научава и други, не по-малко странни, предимно северноевропейски езици, а като цяло владее перфектно 13 от тях. В същото време още от малък Толкин започва и онази игра, която както той самият, така и почитателите му толкова харесват – създаването на собствени езици. Самият Толкин по-късно, в отговор на академични критики, че един професор по лингвистика се занимава с детинщини и игри на думи, казва дълбокомислено: „Че кой по-добре от един професор по лингвистика може да си играе с думите”. Първият от тези негови измислени езици е наречен „Анималик” и Толкин го прави заедно с братовчедките си Мери и Маргарет. Следва много по-усъвършенствания Невбош, но на братовчедките играта скоро им омръзва. Юношата обаче е въодушевен и създава едно изцяло ново, собствено творение, наречено Нафарин. Разбира се, това са предтечите на Кения и Синдарин, двата елфически езика, които са така популярни от книгите на Толкин, както и тъй нареченият Западняшки, Общият език във „Властелинът на пръстените”. За него знаем доста малко, защото Толкин всъщност ни дава само превод. Обаче все пак има податки, от които научаваме например, че самата дума „хобит” е превод от Западняшката дума кудук, а тя пък произхожда от архаичната куд-дукан. И също, че истинските имена на четиримата знаменити хобити от „Властелинът…..” – Фродо, Сам, Пипин и Мери, са Маура, Бан, Разар и Кали. Чудя се как ли звучи на Общия език името Толкин. Или името Едит. Всъщност знам – те са смъртният Берен и безсмартната Лутиен. Знам го, защото историята на любовта им е разказана в „Силмарилион”. А освен това Берен и Лутиен са изписани на общия гроб, в който почиват Джон Роналд Роуалд Толкин и неговата доживотна любима Едит Мери Брат.

Властелинът на пръстените, саундтрак, Много срещи

 

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: