187. ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ – ДЖОВАНИ ПАЛЕСТРИНА

декември 19, 2016 at 2:32 pm (Публицистика) (, )

Пламен Асенов

18. 05. 16, радио Пловдив

Целия текст слушайте тук – http://bnr.bg/plovdiv/post/100693250/velikite-evropeici-djovani-palestrina

Палестрина, Стабат Матер

Скърбящата майка плаче на кръста, там е синът и – така започва прочутата Стабат Матер, определяна като най-силната средновековна латинска поема. По нейния текст са писали музика редица знаменити композитори, но най-прочут сред техните творби сякаш е едноименният мотет на Джовани Палестрина. Казват, че той е един от най-великите полифонисти от епохата на Ренесанса, най-значителният представител на тъй наречената римска музикална школа и човекът, който спаси църковните песнопения от опасността те да бъдат превърнати в плоски речитативи. Сигурно е така. Освен това обаче, за мен той е и човекът, който свали ангелския хор от небесата и го сложи между хората, превърна го във вдъхновяващо всекидневно преживяване.

Палестрина, Стабат Матер

Джовани Пиерлуиджи да Палестрина, както подсказва името му, е роден в градчето Палестрина, тогава, през първата четвърт на ХVІ век – част от папската държава. Според различни източници, Палестрина е роден или през 1515-та, или през 1525-та. Знае се, че е от скромно семейство, но нищо повече. Ясно е обаче, че от дете има силна склонност към музиката – името му е в един запазен и до днес списък на деца-хористи в църквата „Санта Мария Маджоре” в Рим. Разказва се, че Палестрина, изпратен от родителите си да продава нещо на улицата, си пее песничка, чува го маестрото на църковния хор, веднага го прибира и му осигурява музикално образование. Подобни неща стават по онова време, защото много италиански общини осигуряват добри възможности за момчета с музикални способности. Историята обаче е най-малкото съмнителна, защото се знае, че Палестрина няма особено добър глас за пеене и, независимо, че участва в хорове, то е по други причини, не защото гласът му е някакъв особен брилянт. Така или иначе, около 1540 година Джовани получава добро музикално образование или от двама французи, или от един нидерландец, който има музикално училище в Рим, или от някакъв италианец, чието име фонетично съвпада с това на нидерландеца, не е съвсем ясно. През 1544-та се връща в родния град като органист и капелмайстор на главната местна църква. През следващите седем години очевидно не прави нещо кой знае какво за отбелязване, освен че се жени щастливо за Лукреция де Гори, с която бързо си раждат няколко деца, а между правенето на Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка 1 коментар