183. ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ – ЕСХИЛ /втора част/

ноември 24, 2016 at 2:32 pm (Публицистика) (, , , , , , , )

Пламен Асенов

20. 04. 16, радио Пловдив

Целия текст слушай тук – http://bnr.bg/plovdiv/post/100683142/velikite-evropeici-eshil-vtora-chast

Антична гръцка музика, Химн на Зевс

Есхил, първият велик драматург на човечеството, се ражда през 525 г. пр. н. е. в Елевсина, малко градче на северозапад от Атина. Ако името ви се струва познато, не е случайно, там е центърът на Елевсинските мистерии, най-старите и тайни обреди в антична Гърция за посвещение в култа към Деметра, богиня на плодородието и Персефона, нейната дъщеря от Зевс. Работата е там, че Хадес, богът на подземното царство, краде Персефона за съпруга. Деметра я търси, а когато разбира какво става, заклева се нито едно стръкче да не поникне от земята, докато дъщеря и не се върне. Притеснен от безплодието, Зевс праща Хермес да изведе Персефона и с връщането и от мъртвите започват Елевсинските мистерии. Но радостта на Деметра е кратка. Преди да пусне жена си горе, Хадес магически я задължава да се върне долу, като и дава да изяде зрънце нар. Боговете се събират на съвет и договарят две трети от годината Персефона да живее в света, а в останалото време – при мъжа си. Най-общо казано, Елевсинските мистерии са посвещение в тайните на живота отвъд, на възможността за възкресение, на наградата или наказанието, които получава извършеното приживе добро или зло. За по-добро проникване в дълбочината на тези идеи гърците ползват различни техники, включително силни психотропни. Макар да са основно мъже, сред посветените има също издигнати жени, а дори и някои роби. По-важно обаче е друго, всички те трябва да отговарят на две задължителни условия – никога да не са убивали човек и да говорят гръцки, тоест, да не са варвари. Култът е наистина стар, зараждането на мистериите се отнася към тъй наречената Микенска епоха, около 1 500 г. пр. н. е. По времето, за което говорим – края на VІ век преди Христа, в Атина управлява Пизистрат и Елевсинските мистерии достигат върха на развитието си, за участие в тях се стичат поклонници от целия гръцки свят. Самият Есхил е посветен. Неслучайно Аристофан в пиесата си „Жабите”, чиито герой е Есхил, влага в устата му следната молитва: „Деметра, която възпита душата ми, нека се окажа достоен за твоите тайнства”. Дали се оказва достоен наистина? Не е сигурно – има версия, че част от по-късните житейски неприятности на Есхил се случват, защото в една пиеса издава пред тълпата някои от най-тайните знания на култа, достъпни само за вътрешния кръг посветени.

Антична гръцка музика, Химн на слънцето

Есхил е роден в богато семейство на грозде и винопроизводители. Древногръцкият писател Павзаний разказва за детството му интересна история. Като млад Есхил помага в семейните дела, но една нощ, докато спи на лозето, самият Дионис му се явява на сън и му казва нещо от сорта: „Зарежи тази работа и се отдай на изкуството на театъра”. И като богобоязлив човек, Есхил го прави. Той прописва доста рано, но първата му пиеса е поставена някъде около 500-та година. Славата не идва веднага. Забавянето идва донякъде от гръко-персийските войни. Знае се, че през 490 г. пр. н. е. Есхил участва в прочутата битка при Маратон, когато гърците побеждават цар Дарий, а десет години по-късно и в другата – при Саламин, когато е разбита флотата на наследника му Ксеркс І. Междувременно обаче Есхил не само продължава да пише пиеси, но през 484 година печели и първата си Дионисиева награда. Според сведенията, до края на живота си Есхил прави това общо 13 пъти и е втори по брой награди сред тримата големи драматурзи на своето време. Повече награди от него – 18, има само Софокъл, а най-младият от тримата – Еврипид, е с пет. Както и да го погледнеш, това постижение на Есхил е фантастично. То, както и текстовете на едва седемте негови пиеси, преживели превратностите на времето и запазени до днес, го нареждат наистина сред най-великите. Затова сигурно ще се изненадате да чуете, че самият Есхил обаче свързва безсмъртието на името си не с тези постижения, а точно с участието си в знаменитите битки при защитата на Атина. Той сам си подготвя епитаф, в който гордо изтъква участието си при Маратон и Саламин, но не споменава и думичка за театралната си дейност.

Антична гръцка музика, Орфически химн

Неведнъж и по странен начин обаче в живота на Есхил войната преплита пътеките си с театъра. Някъде през 472 година, когато вече известният в цяла Гърция драматург е на 53 години, той напуска любимата си Атина и отива да живее в Сицилия. Каква е причината за това? Едната версия е, че Есхил преживява болезнено загубата на поредно театрално състезание от далеч по-младия Софокъл и, засрамен, решава да се махне от Гърция. Другата версия е, че като издава в една пиеса тайните на култа към Деметра, публиката започва да го замеря с камъни, а някакъв поклонник направо се опитва да го убие. Есхил успява да избяга през портичката за оркестъра, но градската управа започва срещу него процес. Точно заради участието му в двете знаменити гръцки битки срещу персите обаче журито е твърде снизходително и го оправдава. Все пак, Есхил заминава за Сицилия – хем да изчака времето да поизмие срама, хем да угоди на Хиерон І от Сиракуза, който отдавна го кани да представя там пиесите си. Знае се, че през цялата си дълга кариера на творец Есхил написва някъде между 70 и 90 пиеси. Всички те са организирани по стандартния тогава начин – на дадена тема се представя задължително трилогия от трагедии, плюс сатирична игра накрая. Есхил не променя тази традиция, за разлика от много други нововъведения, които прави за развитието на театъра. Той поставя сцената точно срещу зрителите; въвежда в действието втори актьор, с което дава възможност да се развие и реши истински конфликт; намалява хора до 12 души и времето за неговото участие, с което разширява възможностите на диалога; измисля и прилага различни театрални машини, с които боговете могат да слизат от небето и сенките да излизат от ада на сцената; за да се виждат по-добре актьорите отвсякъде, обува ги във високи дървени обувки, наречени котурни; за първи път облича актьорите в специални сценични костюми и театрални маски; въвежда пищните декори по сцената. Истината е, че ние не можем да си представим реалния вид на един есхилов театрален спектакъл, но при всички случаи той е нещо много по-трудно за реализация и по-въздействащо, отколкото ако съдим само по текстовете на неговите пиеси.

Антична гръцка музика, Фригийска флейта

Безценно съклровище са седемте пиеси на Есхил, стигнали до наши дни – „Персите”, „Седемте срещу Тива”, „Молителките”, цялата трилогията „Орестия” и „Прикованият Прометей”. Не знам помните ли онова, с което ни тъпчеха главите за трагедиите на Есхил, особено за Прометей, но ако да – по-добре го забравете. Прометей няма нищо общо с богобореца, едва ли не комунистически революционер, за когото ни го представяха в училище, най-малко по две причини. Първо, самият той е бог и не може да се противопостави на божествената същност по принцип, както не може и да умре, защото си е безсмъртен. Второ – тази трагедия е първа или втора част от съответната трилогия, но има данни, че в третата част Прометей си оправя отношенията със Зевс и го възхвалява. Това, впрочем, напълно съответства на характера на Есхил, богобоязлив и консервативен човек, който може да внуши на публиката противопоставяне срещу бога само в смисъла на аристотеловия катарзис – за да я очисти после от погрешно натрупаните в нея чувства на състрадание и страх. Като казах, че Есхил е консервативен обаче, това не означава скучен. За доказателство само ще припомня сюжета на знаменитата трилогия „Орестия”, пълна със случки от живота на Атрей Агамемнон и неговото семейство, от които модерната цензура би пропищяла неистово. Историята има предистория. Дядото на Агамемнон враждува с брат си Тиес и го нагостява с месото на двете му деца, които убива. Така в рода се настанява проклятие, свързано с демона на отмъщението Аластор. Щом тръгва на война срещу Троя, Агаменнон принася в жертва родната си дъщеря Ифигения. Но когато се връща, жена му, Клитемнестра, която междувременно има незаконна връзка с братовчед му, Егист, убива Агамемнон, за да отмъсти за дъщеря си. Синът Орест Атрей обаче, който е отгледан далеч от дома, се допитва до гадателя какво да прави и Аполон му казва да помни преди всичко дълга на отмъщението. Така че той се връща в къщи и с помощта на сестра си, Електра, убива майка си и чичо си Егист, който междувременно му става официален пастрок. Това действие пък вбесява Ериниите, богините на отмъщението, които го преследват, затова Орест се скрива в храма на Аполон в Делфи, а после делото му е разгледано от атинския Ареопаг, който го оправдава и проклятието над рода на Атридите отпада. Самият Есхил умира през 456, на 70 години, по твърде странен начин. Той пак е в Сицилия, в град Гела и, както се разказва, една сутрин извежда плешивата си глава на разходка, когато върху темето му пада костенурка и го убива. Един орел  обърква главата му с камък и хвърля костенурката върху него, с надежда да счупи твърдата коруба. Както пише Плиний Стария в своята „Естествена история”, това се случва, за да се изпълни предсказаното за Есхил, в което никой дотогава не вярва – че смъртта му ще дойде от небесата.

Антична гръцка музика, Химн на Немезида

 

 

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: