ПОЛИТИЧЕСКАТА КРИЗА – НЯМА КАК ДА СИ ДОКАРАМЕ ДОБРО БЪДЕЩЕ ЧРЕЗ САМОЗАБЛУДИ

ноември 18, 2016 at 11:16 am (Публицистика) (, , , , , )

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian

/Фили/ Съкрушителната преднина, с която победи на втория тур левият и проруски кандидат-президент на БСП Румен Радев, доведе до оставка на кабинета и политическа криза в България. Какво стана и какво предстои – разговаряме с Пламен Асенов.

– Пламен, победата на левия кандидат на балотажа бе очаквана, но очаквана ли беше огромната разлика, с която той спечели и какво означава тази категоричност?

– Първо да кажа, Фили, че активността на втория тур на президентските избори беше 42 на сто, с над 12 процента по-малко от първия тур. Гласуваха общо 3300 000 души, 2 милиона подкрепиха кандидата на опозиционната БСП, милион и двеста – този на управляващата ГЕРБ. Съотношението, грубо казано, е 60 към 36 на сто. А ако някой се пита защо в тази сметка липсват цели 4 процента, отговарям: те се запълват от гласове в квадратчето „не подкрепям никой от кандидатите” – една от многото екстравагантни и безсмислени промени в Избирателния кодекс, въведени от управляващите наскоро. Ето как, Фили, се стигна до там, че от февруари, когато новият президент трябва да стъпи в длъжност, България ще има пак държавен глава от бившата Комунистическа партия, известен с ярката си проруска ориентация. До онзи ден мнозина вярваха, че след пагубните за страната два мандата на Георги Първанов, това никога няма да се случи отново, но реалността опроверга наивните вярвания.

– Пламен, сигурна ли е ярката проруска ориентация на Румен Радев – той е учил в САЩ, беше натовски генерал, а и, поне донякъде, изглежда еманципиран от БСП…..

– Да, Фили, и да добавя, че съпругата му отпразнува победата му с песента The crown and the ring на групата Manowar. Но в централата на БСП празнуваха с песента „Мама, я льотчика люблю”, а след изборите руски медии обявиха тържествено: „София е наша!”. Не се шегувам. И не си измислям, така написаха, въпреки че официален Кремъл прояви известна сдържаност и просто каза, че уважава избора на българите. Какво ли щяха да кажат, ако резултатът не бе в тяхна полза. А той определено е такъв, доколкото през кампанията Румен Радев еднозначно заяви, че ще работи за падане на санкциите срещу Русия и за реализация на големите руски енергийни проекти в България, излезе с нелепия аргумент, че Крим е руски, защото над него се вее руски флаг и заговори за възможността след избора на Тръмп, САЩ и Русия да направят „втора Ялта”. Ако това са предпрезидентските му думи, чудя се какви ще бъдат президентските му дела, Фили. Защото да не се залъгваме – той нито е глупав, нито е безхарактерен човек, така че може да поднесе много политически изненади и да сътвори много неприятности за демократичното и европейско развитие на българското общество. Добрата новина в случая е, че подкрепата за Румен Радев на президентските избори е далеч по-голяма, отколкото би била за БСП на предстоящия извънреден парламентарен вот – но това е тема, която ще разискваме подробно в следващите месеци, Фили.

– Да, защото сега, след победата на Радев, другият най-актуален резултат от изборите е оставката на правителството. Защо бе подадена тя?

– На пръв поглед няма пряка връзка между избора на президент и работата на кабинета. Тук обаче се намесиха няколко фактора. Първо, самият премиер Борисов, почти на шега каза, че ще подаде оставка, ако кандидатът му загуби на първия тур. Той, както впрочем и всички останали, включително водещите социологически агенции, беше наистина убеден че няма начин кандидатът на ГЕРБ да загуби. Обаче обратът, който се предвиждаше евентуално за балотажа, се случи още на първия тур и, поне от морална гледна точка, оставката стана неизбежна. Второ, разликата, с която загуби кандидатът на ГЕРБ на втория тур, разлика от 24 процента, е буквално катастрофална, така че отговорност по някакъв начин трябваше да бъде поета.

– Но защо чрез оставка на правителството, нали то все пак е коалиционно, а не е само на ГЕРБ?

– Това е третият фактор за оставката, Фили. Както се видя от сечението, направено от социолозите след балотажа, огромна част от гласовете на тъй наречения Патриотичен фронт, вместо в подкрепа на коалиционния партньор ГЕРБ, отидоха към кандидата на БСП. Нещо повече, за него гласуваха не чак толкова голям, но все пак съществен процент от хората на Реформаторския блок, другият коалиционен партньор, който и политически е много по-близък до ГЕРБ – поне ако се има предвид общото им членство в дясно-центристката Европейска народна партия. Всичко това, както и Бойко Борисов правилно отбеляза при подаването на оставката онзи ден, означава, че вътре в самата управляваща коалиция има твърде големи противоречия, за да може тя да продължи да съществува. Не знам защо му бяха нужни две години, за да прозре този елементарен факт, след като още отначало беше ясно, че управление, което включва две дясно-центристки, плюс две ксенофобски и псевдонационалистически, плюс една откровено лява и проруска формация като АБВ, е твърде абсурдно, че то не може да съществува дълго и се крепи единствено на властови апетити, не и на каквито и да било принципи. Тази коалиция, разбираемо, не успя да направи очакваните и необходими реформи, не успя да донесе поне малко повече спокойствие, сигурност и справедливост за гражданите и бизнеса, не успя да убеди никого, че е в състояние да се справи с външните предизвикателства, които се струпаха като истински буреносни облаци над българската политическа нива в последните две години. С други думи – правителството наистина е както вътрешно, така и външно изчерпано, затова оставката му всъщност е добра новина, поне доколкото България няма да губи повече време в самозалъгване за това какви са реалностите.

– Но не е ли твърде опасна една политическа криза в този сложен за целия свят момент и при пълна липса на политическа алтернатива в страната?

– Първо да кажа, Фили, че, доколкото е ясно в момента, няма шанс да се състави второ правителство в рамките на този парламент, така че със сигурност ще има предсрочни избори. Технологично, те могат да са най-рано в края на март, но относно технологията има и детайли, по които трябва да се произнесе Конституционният съд. В същото време се очаква натиск от ГЕРБ за нови промени в Избирателния кодекс, свързани с резултата от проведения референдум. Според експерти, ако тези промени се реализират, в и без това затлачения изборен процес ще настъпи още по-голяма каша. Очаква се също да се разгорят и силни страсти около бюджета за следващата година. БСП вече декларира намерение за промени в данъчното законодателство в чисто социалистическа посока, а експерти пък предупреждават, че бюджет, приет от този Парламент ще бъде не само противоречив, но и със съмнителна легитимност. Всичко това са преки опасности, Фили, през които българското общество трябва да се промъкне. Това е трудно. Обаче още по-трудно ще бъде, ако продължим със самозалъгването и да казваме „стабилност” на политическата стагнация, в която отдавна живеем. Всеизвестно е, че добро бъдеще чрез самозаблуди няма как да се реализира нито за хората, нито за народите.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: