De Profundis: МОТИКАТА СЕ ЗАДЕЙСТВА И ПАК НИ ПРАСНА ПО ЧЕЛОТО

ноември 17, 2016 at 10:04 am (Публицистика) (, , , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – http://www.faktor.bg/mnenia/lacheni-carvuli/86846-de-profundis-motikata-se-zadeystva-i-pak-ni-prasna-po-cheloto.html

Не съм врачка, но ще ви кажа съвсем точно какво ни предстои в следващите години, граждани. Предстои ни целокупно да сърбаме гъстата отвратителна попара, която сами си надробихме на последните президентски избори и която се състои от стари боклуци, киснати в силна отрова и сварени в сярна киселина.

Ще я сърбаме, къде ще ходим! Толкова гадости сме погълнали досега, та тази ли ще ни се опре?

Лошата новина обаче е, че веднага след това ще си надробим друга подобна попара – поне така сочи общонародният ни и солиден вече български политически опит за справяне с демокрацията. Да, чисто български си е той, защото на света наистина няма друг народ, който така упорито и така гордо да настъпва мотиката, колчем мине покрай нея.

И за какво гласувахме? За да разберем как бъдещата първа дама, вместо да празнува с руски честушки, озлочестява социалните мрежи с „Короната и пръстенът” на Manowar, гаче ли мъжът ѝ току-що е получил свише царските инсигнии на горката България? За да видим как другарката Нинова се гърчи в опит да не ехидничи съвсем открито и едва сдържа порива да рапортува гордо пред кукловодите си за изпълненото пионерско обещание? За да гледаме как Елена Йончева, с блеснал кой знае от какво поглед, пърха покрай другаря генерал и самоотвержено ръкоплещи на него и устоплещи на нас?

Ама, господин бъдещ президент Румен Радев, помолете най-после клакьорите си да не продължават да ви генералосват по този безсрамен начин, както го правят в момента, защото ние, останалите мирни граждани, ще започнем да си представяме, че осъмваме в камионетки на път към някой стадион или друго подходящо място, където те пращат, щом генералите вземат властта. Да, кажете им го по начин прост, та да ви разберат: вие вече не сте генерал – фуражката ви виси на пирона зад вратата, гащите с лампазите са закачени в гардероба, а няколко чифта новички зелени чорапи са скътани в чекмеджето за старини.

Генерал бяхте, сега сте избран кандидат, а евентуално ще станете и президент на тази страна. Но ако и вие не знаете, да ви разясня – това е най-висшата цивилна длъжност в демократичната и европейска държава България.

Не се подвеждайте от факта, че според Конституцията президентът е „върховен главнокомандващ”. Тези думи просто узаконяват приоритета на цивилната власт и гражданското мислене над военните, те не означават, че ви избираме за генералисимус. Или все пак означават точно това, а?

Другото нещо, което искам да напомня на новоизбрания президент, за да няма после оправдания от рода – ама не знаех, не разбрах, не са ми наредили и прочие, е да не се опитва да приватизира и монополизира думите „промяна” и „добро”.

Към първото Румен Радев видимо е тикан от комунистическите си другарчета, но то нито е по силите на кой да е сам човек или отделна институция, нито правомощията на президента са такива, че да му позволят да реализира сериозна промяна. Второто пък Радев изглежда смята, че му идва отвътре като лозунг, но да заемеш позата на добрия, преди изобщо хората да са ти скроили шапката, е твърде нескромно. А на всичкото отгоре – доброто изобщо не е в характера на БСП, партията, която издигна и която занапред ще контролира въпросния господин президент.

Ама той, внушават ни, още от сега бил еманципиран от БСП. Стефан Данаилов даже почти любовно подхвърли, че Румен Радев бил „малко катил”. Внушението е – пък представяте ли си как самостоятелно и героично ще се развихри, само щом стъпи реално на „Дондуков” 2.

Ами не си го представяме, защото няма да стане. Няма как да стане.

Кой ще остави Румен Радев да прави в президентството каквото си иска – руснаците ли; вещерите от Библиотекарския институт ли; червената енергийна мафия ли; бандитите, които управляват БСП отвътре и отвън ли; обикновените партийни лапачи от държавната трапеза, които след Първанов треска ги тресе, че нямат свой човек в президентството ли; клакьорите от най-близкия кръг ли…..

Та кой от горепосочените, казвате, ще остави Румен Радев да прави каквото на него лично му хрумне и да се назлъндисва пред разни стъпки в обща или частна за някой от тях полза?

Мълчите, а? Мълчете, мълчете!

За да съм съвсем коректен, ще кажа, че не се учудвам, защото като народ сме свикнали да мълчим – но не за да добием злато от мълчанието си, а от чиста простотия и поради увреден национален характер. По същия начин сега седим и мълчаливо се чудим – как стана така, че българите за пореден път масово подкрепиха онези, които през последните стотина години винаги са им носили само беди.

Ами чудете се. Аз ще ви кажа за два от механизмите, чрез които мотиката се задейства и пак ни прасна по челото. Избрал съм точно тези двата, защото за тях дотук никой политолог, политик или друга тута-кванта нищо не споменава, докато букетът от останалите причини и начини вече доста се коментира.

Първият механизъм е, че, точно на тези президентски избори, отворената през 2001-ва ниша на популизма в българския обществен живот напълно се изчерпа и стигнахме до неговия финален етап, при който популизмът се сблъска челно с отвратителните ефекти от самия себе си.

Не разбирате за какво ви говоря ли? Ами няма да обяснявам повече, в края на краищата – напънете се малко, помислете, прочетете, научете се от опита на умните хора и народи. На мен лично ми писна да повтарям едно и също толкова години и гласът ми все да е „като глас на едного, който вика в пустинята”.

Вторият механизъм, по който се реализира победата на левия кандидат-президент в България, е чрез широката и дълбока, тоест, чрез абсолютно пълната мобилизация на проруския вот тук.

Да погледнем глобално и да видим какво показват числата. На втория тур Румен Радев е подкрепен от малко над два милиона души, което е около 30 на сто от избирателите. А ето какво гласи социологическо проучване от 2015 година, свързано с темата Русия, на може би най-меродавната българска агенция „Алфа рисърч”: „На хипотетичен референдум за външнополитическото бъдеще на страната 63% биха гласували „за“ запазване ориентацията към ЕС и НАТО, срещу 33% – „за“ преориентация към Русия и евразийския съюз около нея. Нагласите остават практически без промяна в сравнение с април миналата година.”

Те остават практически без промяна и в сравнение с ноември тази година – бих добавил аз. Защото отчитаните тогава от социолозите 33 на сто ориентирани към Русия, както и да ги смяташ, са си от порядъка на 2 милиона души.

Точно тези хора, стимулирани по разнообразни механизми, излязоха сега и спечелиха президентските избори – тези, като цяло зависими хора, пълни с предразсъдъци по отношение на Дядо Иван, братската дружба и прочие руско-имперски салтанати, хората, расли с тъпите разкази на баби и дядовци за добрите времена на младостта, които те бъркат с добрите времена на комунизма и великия Съветски съюз или хората, просто стигнали в българската история само до учебника за първо отделение.

Не усилията на БСП и тяхната умна кампания, не красотата и генералските пагони на Румен Радев, не очарователно загатнатата му и явно близка на всяко българско сърце прилика с бившия комунистически диктатор Тодор Живков в неговите ранни 50, не нещо друго, а именно тези хора, мощно задвижени от русолявата вълна, спечелиха. Ако не ми вярвате, прочетете руските медии какво казват по въпроса. А ако и на тях не вярвате – прочетете кое да е световно издание.

Русия – това е задължителният и единодушен избор на въпросните малко над 2 милиона българи. Всички останали, на брой около 5 милиона, доказаха единствено, че имат 5 милиона важни съображения да оставят точно тези да ни управляват.

Така че с право ви казах отначало – ще сърбаме, каквото сме си надробили. На който не му харесва, има два пътя – външна или вътрешна емиграция. Третият път – създаване на реална политическа алтернатива, ми изглежда вече напълно невъзможен, смятам, че националният ни дух и характер са силно увредени от погълнатата досега отрова.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: