181. ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ – КЛОД ДЕБЮСИ

ноември 15, 2016 at 12:25 pm (Публицистика) (, , )

Пламен Асенов

06. 04. 16, радио Пловдив

Целия текст слушайте тук – http://bnr.bg/plovdiv/post/100677744/velikite-evropeici-klod-debusi

Дебюси, Соната за флейта, цигулка и арфа

Това е Клод Дебюси със „Соната за флейта, цигулка и арфа”. Композицията е късна, от 1915, само три години преди Дебюси да си отиде без време, и се вписва в неговия зрял период. Какво има обаче в тази музика, защо я слушаме? Критикът Рудолф Рети пише: „Дебюси изгражда нова концепция за тоналността в европейската музика”. Сигурно, но това е свързано повече с историята на музиката, не толкова със самата нея. Други специалисти говорят за особености на хармонията, звученето, ритъма; обясняват как в душата и ума на композитора се смесват класически и екзотични влияния, за да се стигне до тази странна музикална сплав, която трепти на границата между романтизма на ХІХ и модернизма на ХХ век. Но аз не съм специалист и не слушам Дебюси, за да го анализирам, колкото и това занимание да е интересно само по себе си. Шотландският пианист и музиколог Рей Хоуат отива още по-далеч, като настоява, че „музиката на Дебюси е структурирана около математически модели, дори когато той разработва класически форми като сонатата”. Според Хоуат някои парчета могат да се разделят на сектори, отразяващи златното сечение и свързани с числовата редица на Фибоначи. Не съм сигурен дали за широката публика като мен смесването на музиката с математика я прави по-привлекателна. Даже силно се съмнявам. Още по-малко пък слушам Дебюси, защото, както твърди например Ромен Ролан, той създава истинска „френска” музика. Тази намеса на идеята за патриотизъм в нещо така абстрактно сигурно е необходима някому заради силните немски влияния, които владеят музикална Европа през втората половина на ХІХ век. Обаче да оставим патриотизма на онези, за които той е единствен аргумент по всеки въпрос и да си гледаме самата музика. Накрая – не слушам Дебюси, за да видя как експериментите му оказват влияние на композиторите около и след него, дават им стимул да търсят онази тънка граница, където музиката тотално се руши и все пак остава музика. Обясненията са интересни, но аз слушам Дебюси, просто защото ми Прочетете остатъка от публикацията »

Advertisements

Постоянна връзка Вашият коментар