СЛЕД ИЗБОРИТЕ – ИДВАТ ИЗБОРИ

ноември 11, 2016 at 6:53 am (Публицистика) (, , , )

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian

/Фили/ След изненадващата победа на първи тур за левия кандидат-президент, в България се очертава политическа криза. Изглежда нещата трудно ще се успокоят, дори ако на балотажа тази неделя кандидатът на ГЕРБ все пак спечели. Темата за лесните загуби и трудните прогнози коментираме с Пламен Асенов.

– Пламен, над 3 на сто преднина за Румен Радев от БСП пред Цецка Цачева от ГЕРБ, а до последния миг социолозите предвиждаха обратното – как се случи тази изненада?

– Първо да кажа, Фили, че според мен с този български избор, а, доколкото схващам – и с избора на Доналд Тръмп в Съединените щати, завършва един цикъл, затваря се един кръг и популизмът се удря челно в резултата от самия себе си. Това боли, но, доколкото разбирам от политика, разликата между българския и американския случай е, че там все пак има институционални механизми, граждански интереси и общности, които няма да допуснат да се стигне до крайности. Докато в България нищо такова няма, затова ни предстои горчивата чаша, която пихме досега, да се превърне в чаша с истинска отрова. Иначе изненадата в България стана лесно, Фили – визирам начина, по който ГЕРБ загуби. Да, не казвам – БСП спечели, защото това е под въпрос, чиито отговор не е еднозначен. Но ГЕРБ със сигурност загуби едни избори, които по логика би трябвало да вземе със завързана очи. Ето някои основни причини за загубата. Първо – нелепите промени в Изборния кодекс. Имам предвид ограниченията за гласуване на българите в чужбина, а в същото време – въвеждането на задължителен вот. Първото ограничи гласовете за самата ГЕРБ, а второто вдигна маргиналния вот, който, разбираемо, отива за маргинални кандидати или партии като БСП и тъй наречените „патриоти”, които експлоатират най-ниските човешки инстинкти. Втората причина за загубата на ГЕРБ е непоследователната политика по темата на деня – хибридната заплаха от Русия, насочена срещу Европа и България в частност. Опитът хем да сме европейци, хем да не дразним Кремъл, е част от политическия арсенал на премиера Борисов не от вчера. Но преди изборите българското общество, с право, стана особено чувствително към това. Трето, ГЕРБ пропиля инерцията от хода със забавената номинация на своя кандидат-президент, като издигна най-неподходящата фигура. Четвърто, ГЕРБ напълно сгреши предизборната кампания, в която демонстрира арогантност срещу естествения си съюзник, десния РБ, а в същото време опита да говори на един език с естествения си противник – левицата. Има още причини оттук до Мелбърн, Фили, но и тези стигат, за да потвърдят максимата, че каквото сам си направиш, никой друг не може да ти стори.

– Добре, Пламен, загубата на ГЕРБ е видна, но какво става с БСП и защо каза, че победата на Румен Радев на първия тур не е тяхна победа?

– Да оставим настрани формалното основание, че Радев не е издигнат от БСП, а от инициативен комитет. Важното е, първо, че като личност той събра повече гласове, отколкото би събрала БСП като партия. Второ, Радев привлече част от маргиналната маса, отишла до урните поради задължителния характер на вота. Говорим за напълно или функционално неграмотни хора, които досега или не са гласували или са продавали гласа си. Третият фактор е, че мнозина избиратели на по-малките леви формации все пак подкрепиха Румен Радев като по-избираем, вместо собствения си кандидат. Затова и резултатите на АБВ и Движение 21 са така скромни. Всичко това са гласове, за които БСП няма заслуга, Фили, и ако социалистите смятат, че на предсрочни парламентарни избори ще имат същия успех – над 900 хиляди реални гласа, жестоко се лъжат.

– Пламен, а как се стигна до другите две относителни изненади на първия тур – силните резултати на националистическия кандидат Каракачанов и на независимия Марешки?

– Красимир Каракачанов е очаквано трети, Фили и резултатът му от над 570 хиляди гласа е значим. Три са основните фактори за това. Първо, тъй наречените националисти или „патриоти”, както сами се наричат, поне видимо загърбиха различията и се явиха на изборите заедно. Второ, кампанията им бе почти кротка. Да, пълна с манипулации за заплахи от мигрантите, турците и всички останали, естествено, без руснаците – но, така или иначе, размина се само с думи, нямаше зрелищни действия. Дори Волен Сидеров, който доскоро се зъбеше на всички българи защото не са руснаци, сега просто мъркаше като котенце. Третият фактор за успеха на Каракачанов са пак допълнителните гласове, дошли покрай задължителното гласуване. Това важи и за неочаквано високия резултат на независимия Веселин Марешки. Той взе близо 430 хиляди гласа и далеч изпревари дори партии като ДПС, РБ, АБВ. Постигна го, като подлъга друга част от маргиналните избиратели с обещания за икономически благини като евтини лекарства, евтин бензин и подобни – нищо, че президентът всъщност няма никакво отношение към тези теми.

– Пламен, но все пак процентът гласували не е чак толкова голям, малко над 56 на сто, защо смяташ, че твърде много реални гласове са се появили заради задължителното гласуване?

– Иначе активността щеше да е доста под 50 процента, Фили. Задължението, колкото и да е условно, бе натрапчиво повтаряно от медиите и това според мен вкара в системата поне 400-500 хиляди реални гласа в повече.

– Стигаме и до най-важния въпрос за балотажа в неделя – ще успее ли кандидатът на ГЕРБ да намери допълнителна подкрепа, за да спечели все пак или България отново ще осъмне с ляв и проруски президент?

– Трудно е да се каже, Фили, при това разместване на пластовете, което се получи, но, да, засега поне известните прогнози са такива. Във връзка с подкрепата, която могат да очакват двамата кандидати, в момента е ясно следното. Водещият кандидат Румен Радев, както бе официално заявено още в изборната нощ, има подкрепа от ДПС. Дали това пък няма да отблъсне евентуалните гласове за Радев от тъй наречените „патриоти” обаче, може само да се гадае. На Волен Сидеров например не му пречеше повече или по-малко открито да подкрепя общия кабинет на БСП и ДПС по времето на Пламен Орешарски, така че какво ще му попречи сега. Но какви интереси и съображения ще надделеят в останалите две формации от националистическия блок, остава неясно. Разбира се, Румен Радев ще може да разчита на допълнителни гласове и от по-малките леви формации, независимо дали ръководствата им ще призоват хората си за това или не. Колкото до Цецка Цачева, там нещата са още по-неясни. Да, веднага след изборите тя отиде на крака при Реформаторския блок и получи обещание за тяхната подкрепа. Много трудно, ако не и невъзможно е за блока обаче да контролира своите избиратели – но е ясно, че дори да накара всички да гласуват за Цачева, техните малко над 200 хиляди гласа не стигат. Вариантът е ГЕРБ да привлече колкото може повече от избирателите на Марешки, плюс онези на националистическия блок. Всъщност обаче, Фили, ще се осмеля да прогнозирам, че, какъвто и да е резултатът от балотажа тази неделя, политическата криза в България откровено чука на вратата и май няма да ни подмине, така че много е вероятно в близките месеци да гласуваме и на предсрочни парламентарни избори.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: