УЖ ЧИСТО БЪЛГАРСКИТЕ ПРЕЗИДЕНТСКИ ИЗБОРИ

ноември 5, 2016 at 7:28 am (Публицистика) (, , , , )

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian

/Фили/ В България – по-висока избирателна активност и сближаване на фаворитите отчитат последните социологически проучвания преди президентския вот тази неделя. Какви са възможните развития и потенциалните опасности, свързани с тази тенденция – темата обсъждаме с Пламен Асенов.

– Пламен, кампанията в България тече спокойно, но изведнъж се оказа, че избирателната активност скача сериозно. Откъде се появи този ентусиазъм за гласуване у хората?

– Въпросът е с повишена трудност, Фили, защото социолозите не отговарят. Има обаче няколко възможности. Първо, повечето партии за тази кампания се сепарираха докрай, търсят максимална мобилизация на твърдия електорат и явно го постигат. Това важи за ГЕРБ, които стартираха късно и с кандидат, който лично събира по-малко подкрепа от партията. Но важи и за БСП, която пък преживя скандал с президентската номинация и нереализираните очаквания за коалиция с други леви. Второ, изключение от процеса на разграничаване направиха тъй наречените националисти – Атака и ПФ. Те пък рязко загърбиха нетърпимостта помежду си и демонстрират здрава прегръдка, с което също активират гласове. Третото обяснение защо в края на октомври има активизация, е свързано с факта, че ДПС също официално подкрепи свой кандидат и електоратът му, свикнал на дисциплина, се размърда. Така Движението ще вдигне много цената си за балотажа, където ще бъде отново в ролята на балансьор, тоест, Ахмед Доган ще може да направи изгоден пазарлък било в ляво, било в дясно. Четвърто обяснение, Фили, поне аз виждам в скрития вот за кандидата на Реформаторския блок Трайчо Трайков. С ясните си европейски и натовски позиции, той печели повече подкрепа, отколкото се очаква. Това е мое лично мнение, базирано на журналистически инстинкт, но няма да се изненадам, ако в неделя има изненадани по тази линия. Не, че Трайков ще стигне чак до балотаж, но вотът за него ще е нещо като наказателно гласуване срещу ГЕРБ, чиито позиции за отношенията с Русия са малко или много колебливи.

– Пламен, а как ще се отрази повишената избирателна активност върху разпределението на гласовете и съответно – върху резултата от изборите?

– За първия тур, Фили, драстична промяна не се очаква. В крайна сметка, остават прогнозите до втори тур да стигнат кандидатът на ГЕРБ Цецка Цачева и на БСП Румен Радев. Но според социолозите, има сближаване на техните позиции до около процент разлика, а това вече означава, че на балотажа Радев много по-лесно може да преодолее преднината на Цачева и да победи.

– Тоест, Румен Радев може да мобилизира доста повече допълнителни гласове. А откъде ще дойдат те?

– От другите леви партии като АБВ и Движение 21. Освен това БСП ще получи подкрепа от националистите, чиито кандидат, Красимир Каракачанов, се очаква да е трети с немалко гласове и, както се казва – има да се разпилеят, има и да останат. Със сигурност към кандидата на БСП при балотажа ще се ориентират и част от хората, подкрепили маргинални кандидати. Какво ще направи ДПС обаче – това продължава да е основният въпрос. За да са сигурни победители, социалистите трябва да се договорят с хората на Доган, иначе ще треперят до последния момент.

– Не важи ли същото и за ГЕРБ?

– Важи, Фили, защото Цецка Цачева наистина няма откъде да привлече много повече подкрепа на втория тур, отколкото ще има на първия. Проблемът е, че тя изглежда твърде европейски ориентирана, за да вземе гласове от левите, обединени всъщност само от антиевропейските си и проруски позиции. В същото време пък изглежда твърде колеблива в говоренето си за отношенията с Русия, което я лишава от по-солидна подкрепа на гласовете от десницата, онези, които на първия тур ще са за кандидата на РБ Трайчо Трайков.

– Пламен, а защо темата Русия е толкова важна в уж чисто българския президентски избор?

– Правилно каза „уж”, защото тези избори не са чисто български, Фили. От една страна, те са европейски, доколкото бъдещият президент ще е сред хората, които ще обсъждат и взимат тежки решения в Европа – такива, свързани с Брекзит или с належащите реформи в Евросъюза например. От друга страна, българските избори са свързани и с Русия поради силно агресивната политика на Кремъл, открито подпомагана от петата си колона тук. Директно казано, руснаците се натрапват, независимо дали искаш присъствието им в страната или не, дали искаш или не искаш да правиш бизнес с тях, дали искаш съвета им или си имаш собствена, национална позиция по даден въпрос, досадни са като конска муха – колкото и да ги пъдиш, кацат на същото място и хапят болезнено. Нещата стигнаха дотам, че и чешмата да пусне човек, теква нещо за Путин, за нови руски оръжия, за войни, в които участват, за техни непрекъснати манипулации, лъжи, закани. Това не е изненада, Фили, отдавна беше ясно, че кандидат-президентите, а и като цяло изборният процес тук, няма как да избяга от темата Русия – и това сме го обсъждали с теб неведнъж.

– А това не е ли всъщност добре за България и българите? Имам предвид, че един по-сериозен политически дебат по темата може да разчисти натрупаните в обществото предразсъдъци и лъжи за братската дружба и отношенията между България и Русия.

– Теоретично е така, но на практика не става – и то защото истински сериозен дебат по темата няма. С изключение на Трайчо Трайков, почти всички останали участници в кампанията изглеждат буквално като зомбирани, Фили и заемат откровено руски, а не български позиции. Частично изключение прави и Цецка Цачева, но тя е предпазлива и неясна в говоренето си, тоест – върти, суче и винаги стига до типичните за премиера Борисов опити за снишаване, което се представя като опит за баланс в отношенията. Не, че такъв баланс не е необходим, само че, както казах току-що – той зависи не от България, а от Русия, тя е факторът, който не иска България, пък и светът наоколо, да е спокоен и да се развива в нормална, демократична посока. Последно доказателство за това е неуспелият опит за преврат в Черна гора, при който сръбските и черногорските спецслужби заловиха около 60 руски и сръбски терористи. Вината на Черна гора е, че тя, въпреки усилията и парите на Кремъл, похарчени напоследък, се откъсна от руската орбита и практически вече е член на НАТО. С което отряза руските мераци за военно-морска база на Адриатика, в сърцето на Европа. Затова и малката западно-балканска държава трябваше да бъде наказана, като се хвърли в хаос точно по модела, приложен от руските спецслужби в Украйна. Така или иначе обаче, важното в случая е бледият отзвук, който историята за преврата в Черна гора получи в България – информация за това почти няма в медиите, а коментар изцяло липсва в изявите на кандидат-президентите. Поне да бяха продумали от страх, че утре, по време точно на техния президентски мандат, Кремъл може да реши по същия начин да се разпорежда и в България. Или може би пък те точно от страх не продумват…..

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

 

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: