De Profundis: ДА СИ НАТРЕСЕМ КОМУНИСТ ЗА ПРЕЗИДЕНТ – ТОВА ЩЕ Е КРАЯТ НА ТЪЙ НАРЕЧЕНИЯ БЪЛГАРСКИ ПРЕХОД

октомври 23, 2016 at 9:47 am (Публицистика) (, , , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – http://www.faktor.bg/mnenia/lacheni-carvuli/84656-de-profundis-da-si-natresem-komunist-za-prezident-tova-ste-e-krayat-na-tay-narecheniya-balgarski-prehod.html

Ние, в България, обичаме да си играем игрички, без да си даваме сметка колко сериозно нещо са те понякога и какво реално могат да ни докарат до главата.

Това ще да е поради типичния ни вековен оптимизъм, сякаш превърнал се вече в наш, български, генетичен белег – твърдата вяра, че винаги можем да прецакаме някой друг, с цената дори на това да прецакаме себе си още повече.

Освен ако не е въпрос на обикновена простотия, разбира се.

Напоследък забелязвам, че си играем на президентски избори. Много ми се ще да не коментирам тази игра изобщо, защото онова, което имам да кажа по темата, няма да се хареса на никого от участниците.

Но не мога да премълча все пак две неща. Първото всички разумни хора го знаят: ако отново – сами и доброволно, с действия или бездействия, като народ и уж отговорни партии – си натресем истински комунист за президент, това ще е реалният край на тъй наречения български преход, онзи край, за който от време на време спорим – задава ли се най-после отнякъде или вече е дошъл и ни е отминал, без да забележим.

Това ще е краят, който си е заврял носа в началото.

Евентуалният избор на президент изсред кандидатите от лявото комунистическо и проруско ветрило – като започнеш от Румен Радев, минеш през Калфин, Дончева и Каракачанов, та стигнеш чак до офицера Енчев, бизнесмена Марешки или самия Пищов-Митю – ще значи, че като народ правим вече второ кръгче и пак се връщаме на онова място в пустинята, откъдето тръгнахме, за да излезем уж през дупката в земята Ханаан, пълна с реки от мед и масло.

От първия кръг очевидно не сме си взели поука. Вярно, че нямаме Мойсея за водач, а повечето ни водачи са някакви ръбове, които трудно общуват със самите себе си, камо ли с Бога. И вярно, че Бог не ни помага особено – вместо да си стои чист българин, за какъвто наивно продължаваме да го смятаме, и да ни показва пътя с нощен пламък и дневен дим, той се скатава и ни оставя да се бъхтим.

Не се ли научихме най-после, че комунистът, вари го, печи го, се мазни на народа си само докато дойде на власт. После започва да праща полиция срещу него и да вопие как всички го мразят, въпреки – или защото – той е най-умния, кадърен, работлив, пълен с патриотизъм и национална отговорност човек, който непрекъснато мисли за горките бедни българи. Също е напълно невинен за всичко, което се струпва на тяхната глава през неговото управление, защото за това са виновни предишните управници. Понякога и следващите.

Пък в същото време неблагодарните бедни българи ходят като гламави по улиците да протестират и да го питат КОЙ, обвиняват го незаслужено, че е мафиот, че лъже, краде, корумпиран е, манипулира съдебната система, управлява с ченгеджийски прийоми и отказва да прави реформи в страната, колкото и лошо да е това на нейното развитие.

С други думи – на комуниста, независимо как мимикрира, не му пука за ничий друг интерес, освен за руския и неговия собствен. В този ред, за по-патриотично.

Така че призивът ми, граждани, е – не си докарвайте втори Първанов до главата! Пък и не го докарвайте до моята, че само като си помисля, получавам уртикария и трябва да спирам пиенето, докато се лекувам.

Второто, което не мога да премълча покрай набиращата скорост игра на президентски избори в България, е да припомня основните световни реалии, които само изглежда, че се развиват вън и независими от нас и в светлината на които домашната ни игричка хич не е забавна.

Говоря най-първо, разбира се, за агресивната руска политика, която, независимо дали искаме или не, протяга пипала и към България. Тук само заклинанията, че искаме да развиваме балансирани и практични отношения с Русия, не стигат, нещата не зависят само от нас, важното е самите руснаци какво искат и как го правят.

Онзи ден те например пуснаха поредното си тлъсто пипало чрез наглия ултиматум на Путин САЩ и НАТО не просто да спрат да приемат повече околни на Русия страни, а и да се изтеглят от разни източно-европейски държави, включително от България. Като ги изоставят в руските лапи, очевидно.

Неслучайно казах, че това е наглост. То е все едно някой бабуин от съседния блок да дойде у нас и да каже на моите гости – айде, чупката!, защото смята, че само той има право да се разпорежда в къщата ми. Нали се сещате – да изгони хората, които аз съм поканил в дома си, защото с тях ми е приятно, налага ми се да ги видя или просто като свободен човек/народ, така искам – и да се намъкне той да ми яде бананите и да кърка виното ми еднолично.

Но да оставим настрани болния мозък на Путин – защото той вече открито се е запътил към подсъдимата скамейка за военно-престъпници в Хага. Живо ме интересува обаче колко и кои от нашите кандидат-президенти обещаха, щом станат президенти, да реагират подобаващо на такива арогантни посегателства срещу суверенитета и националните интереси на България. Нали, в края на краищата, външната политика е основна президентска функция. Или не?

Да не говорим пък за това, че, доколкото президентът има отговорности, свързани със специалните служби, то той може да ги накара най-после да се размърдат и поработят в полза на българските интереси срещу руските, не да си траят, което всъщност означава, че правят обратното.

Само ще кажа, че за целта не е много необходимо човек да разбира от международна политика, за да реагира в полза на България – това е по силите дори на „патриота” Красимир Каракачанов, да не говорим за „патриота” Румен Радев.

Другото огромно външно предизвикателство, пред което е изправен бъдещият български президент, са мерките за стабилизиране, промяна и развитие на Европейския съюз в тежката ситуация, в която се намира. Чувам от доста кандидати да казват, къде с половин, къде с цяла уста, че бъдещето на България в ЕС и НАТО няма алтернатива. Добра заявка – обаче гола.

Само така ли смятат да се измъкнат, граждани?

Ами те малко забравят, че, за да гласуваме за тях, ние с вас държим да научим какво мислят за параметрите, по които ще се реализира Брекзит – нали утре, като страна-член на ЕС, ще участваме в изработването на съответния договор и ще трябва да одобрим или отхвърлим разни опции. Искаме да знаем също мнението им дали трябва да харчим двойни пари и да намалим два пъти ефективността си, като правим европейска армия, която дублира НАТО или по-добре обратно – да заздравим наличното сътрудничество в Алианса, като увеличим харчовете си едва с 50 на сто, а вдигнем ефективността си два пъти? Не е лошо всички кандидат-президенти да отговорят ясно и на въпроса – особено в светлината на последните развития в Украйна и Сирия – дали Европа да се откаже от санкциите срещу Русия или да вземе да се помоли на Русия тя да премахне санкциите срещу нас.

Третата тема, по която кандидат-президентите трябва да изложат визията си ясно и подробно, но не го правят, е свързана с мигрантите. Но не само по донякъде частната българска тема как да затворим границата си, докато я държим отворена. За да решим реално подобни технически въпроси е нужна промяна във философията и мисловните нагласи на цяла Европа, изправена пред парадокса да се затрие сама, защото държи на принципа си да дава свобода дори на онези, които много искат да я затрият, независимо, че тя им помага да не се затрият те самите.

Подобни парадокси има твърде много, те ни гонят по петите, животът ни е изтъкан от тях, защото са част от възлите на въжето, с което сме завързани заедно – трябва да ги развържем, за да облекчим дишането и движението си.

Да сте чули някой български кандидат-президент да споменава думата „парадокс” и да разсъждава по темата как като общество да се справим с него?

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

 

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: