ДОКАРАЙТЕ ЖИРАФ, ЗА ДА УКРОТИМ ПРЕЗИДЕНТСКИЯ ЦИРК

октомври 10, 2016 at 5:55 am (Публицистика) (, , , , )

Пламен Асенов

До президентските избори остава месец и циркът може да започне – шатрата е опъната, публиката пие жълта лимонада, яде вафли с розов крем и тропа с крака, въжеиграчи, клоуни, фокусници, звероукротители и примадони тръпнат зад кулисите, оркестърът плюнчи мундщуците. Маестро – музика! Chow must go on! Ставай, страна агромная!

Не мога да разбера защо всеки следващ път всичко изглежда все по-смешно и жалко.

Такъв е изразът, де, иначе добре разбирам – заради напрежението, което се трупа между отминаващите години и нереализираните обществени очаквания за промени.

Това напрежение, независимо дали го усещаме, витае във въздуха. То кара приличните хора да се отвращават от политиката и те се оттеглят – бягат в чужбина или се крият в малкия си свят, заграден от високи дувари. Затова гражданско общество тук всъщност няма, а политическата класа се пълни с нови и нови въжеиграчи, клоуни, фокусници, звероукротители и примадони. Което отново завърта спиралата надолу, вместо нагоре.

Но стига лирични отклонения, да погледнем към президентските избори чисто политически, поне доколкото е възможно.

Първо обаче съм длъжен да кажа, че онези, които очакват премиерът Бойко Борисов да подаде оставката на правителството в нощта след изборите, ако кандидатът на ГЕРБ не спечели още на първия тур, или не могат да смятат, или нещо не са разбрали, или са си объркани хора по принцип.

Цялата каша се базира на следното изказване на Борисов: „На първи тур, ако ГЕРБ загуби тези избори, още вечерта подаваме оставка, защото тогава се мерят партиите.”

Забележете, той не говори за мерене на кандидатите, а на партиите, тоест, обещава оставка, ако ГЕРБ не е първа и най-голяма политическа сила според броя гласове – а не ако кандидатът на партията отива или не отива на балотаж.

Неслучайно Борисов пусна ехидна усмивка, когато обещаваше оставка. Той прекрасно знае, че засега ГЕРБ не може да загуби позицията на водеща сила, независимо кой какво внушава на широката публика, подтикнат от личните си пристрастия.

Да, социолозите са прави, че има спад в електоралната подкрепа за ГЕРБ, дори сред хората от най-твърдото партийно ядро. Да, май успешният отначало ход със забавената президентска кандидатура дойде в повече и ефектът от това напоследък вместо ползи, носи вреди на ГЕРБ. И да – изборът на твърде непопулярната Цецка Цачева за кандидат прави нещата да изгледат така, сякаш ГЕРБ буквално искат да загубят, а не да спечелят тези президентски избори, каквито тълкувания се появиха.

Всичко това и още много неща, свързани с базисната политическа същност и текущото поведение на партия ГЕРБ, са сериозни минуси в кампанията. Само че като теглим чертата накрая, пак се оказва, че разумните аргументи не творят липсващи алтернативи. Това е положението – ГЕРБ продължава да няма алтернатива. В България все още няма политическа сила, която днес да може да им се противопостави на избори.

Спомняте ли си какво беше едно от малкото обещания, които Сакскобургготски даде и наистина изпълни в своя премиерски мандат – да разбие двуполюсния политически модел. Е, разби го. И ето ви резултата – години наред имаме еднополюсен политически модел. Затова ако се чудите и този път за кого да гласувате, съветът ми е първо да си ударите главата в стената, така събуждането ви ще бъде по-лесно.

Няколко думи за вече известните кандидати и как стоят те един спрямо друг.

Представям си какъв смут ще настъпи в Гърция, ако Цецка Цачева, както се очаква, все пак стане президент и вземе, та отиде на посещение там. Горките гърци, има да цъкат като делфини в неуспешен опит да докарат поне донякъде името ѝ. Но не името е важно. Основният въпрос е какво разбира Цачева от политика, има ли конструктивно мнение и стабилна позиция по основните въпроси пред които стои България и които – да не забравяме тази малка подробност – са в правомощията на президента: нуждата от стабилизиране на Европа и засилване на европейското и евро-атлантическото единство, противопоставяне на растящата руска заплаха, твърдост на демократичните общества в продължаващата война срещу тероризма, подкрепа за стремежа към ключови реформи в страната…..такива обикновени неща. Не знам, чувам от хора, включително такива, чието мнение уважавам, че Цачева е добър политик. Аз лично нямам такова впечатление от досегашните ѝ действия. Едно е да търкаш стола в Народното събрание и героично да печелиш за премиера и партията си парламентарни битки чрез процедурни хватки, съвсем друго е да се изправиш сред 28 президенти на европейски държави и да кажеш нещо, едно умно и полезно за всички нещо, но по начин, че да бъде чуто.

Не само нямам впечатлението, че Цачева е добър политик и може да направи това, но и начинът, по който бе издигната нейната кандидатура, ме кара да мисля, че за ГЕРБ тя беше пожарен вариант. Да не говорим за представянето ѝ като майка на нацията, която ще се грижи за хората. В България и без това са в повече натрапчивите патерналистики внушения и вкоренените у мнозина очаквания, че държавата трябва да се грижи за хората, та само още и грижовна матушка ни липсваше.

При това – матушка вече си имаме, де, независимо, че тя се държи с нас като истинска мащеха…..

На всичкото отгоре ГЕРБ имаше прекрасната възможност да спечели изборите още на първи тур, като събере подкрепа от периферното дясно пространство, което сега ще се ориентира към Трайчо Трайков. Можеше, ако кандидатът им бе Томислав Дончев с неговата ясна европейска визия и експертиза, с неговото разумно и в същото време неклиширано, разбираемо човешко говорене и поведение.

Не би, ще си имаме царица-майка. Нали знаете как става оплождането при дивите пчели? Царицата-майка се засилва в полет срещу скала и в последната секунда маневрира. Ятото безполезни иначе стършели, които я гонят, настървени за секс, се разплесква в камъка – ако оцелее някой умник, той става и баща на новия кошер.

Но сега кошерът ще ходи задължително на балотаж. А там човек ще трябва все пак да подкрепи Цачева на принципа на най-малкото зло – за да не стане президент червеният комунистически пилот Румен Радев например, щото тогава съвсем ще катастрофираме. То не, че без него сме цъфнали и вързали, но нейсе…..

За въпросния Радев какво да кажа? Доста вече се знае, пък и той всеки ден ни поднася поредната приятна изненада, като се излага все повече. Така че няма да го обсъждаме, за него и гъстата плюнка е реклама. Само ще кажа, че в случая пилотските умения на този безполезен стършел няма да му помогнат. Първо, защото се вози на руски самолет, а той не е достатъчно маневрен, та да избегне удара в скалата. И второ – пчеличките от червения кошер залагат и на други стършели, сред тях няма единство по въпроса точно КОЙ. Разбира се, както се знае пък, за самия КОЙ е практически все едно кой, стига да е СВОЙ.

Например зле ли ще му е на КОЙ, ако бъдещият президент се казва не Румен Радев, а Ивайло Калфин? Не, напротив. Връзката на КОЙ с агент Гоце и агент Сава е дълга и топла точно толкова, колкото и връзката на Калфин, а в тези среди приятелят на моя приятел е и мой приятел, поне докато не се скараме за едни пари.

А какво да кажем пък за кандидат-президента Пламен Орешарски като еманация на КОЙ? Нищо ли? Добре, де, няма смисъл. Но поне да припомня, че от другата страна неговата пъпна връв държи самият Сергей Станишев. Тоест, намесена е самата Европа – или поне нейната лява половина.

Лява половина, която стига чак до крайното дясно – така можем да определим пък кандидат-президента на руските националисти от Атака и онези от тъй наречения ПФ, които не смеят да обелят и дума против руските мераци за България. Но тия ще ги броим в президентската надпревара, само ако за втория тур единодушно призоват хората си да подкрепят Радев. Или Калфин. Или Митю Пищова – зависи кой от другите автентични леви кандидати ще остане в надпреварата.

Виж, ДПС се хитри. Те не издигнаха свой кандидат и официално няма да подкрепят никой. Това е позната тяхна маневра, с която си пазят лицето, докато същевременно си подсигуряват и г…за. Но кой ще бъде онзи никой, когото те няма да подкрепят, ще им каже КОЙ. Или вече им е казал.

Остана кандидатът на РБ Трайчо Трайков. Въпреки че онова, което говори и мисли е прилично и правилно, това РБ пред името му издава много неща, най-вече немощ да се прави политика. Както споменах по-горе, Трайков има шанс да обере гласовете от дясната периферия, които ГЕРБ ще загуби заради Цецка Цачева. Дори това обаче няма как да го доведе до балотаж, какво остава да го качи на президентското кресло. Честно казано, граждани, в тази ситуация не знам какво би могло реално да успокои поне малко страстите, бушуващи в българския политически цирк и да внесе известна трезва и разумна нотка в него.

Виж, ако някой можеше да домъкне отнякъде жираф и да го изкара на арената…..Нали такова животно нема, та като го видят, всички въжеиграчи, клоуни, фокусници, звероукротители и примадони, заедно със самата публика, ще си глътнат граматиката. А може би и политиката.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Advertisements

има 1 коментар

  1. zlatarova said,

    отново чудесен анализ !Имам нов и:мейл:
    szlatarova@abv.bg

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: