МАЙ НЕ НИ ТРЯБВА ТАКЪВ ПРЕЗИДЕНТ, КАКЪВТО ИСКАМЕ

септември 2, 2016 at 10:15 am (Публицистика) (, , )

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian

/Фили/ Ниска избирателна активност – едва около 42 процента, се очаква на вота за президент през ноември в България, сочат резултати от социологическо проучване. Дали това ще се промени през активната фаза на кампанията и какви други нагласи показва проучването – разговаряме с Пламен Асенов.

– Пламен, 41.9 процента очаквано участие в изборите е доста ниска избирателна активност. Толкова ли са разочаровани българите от политиката и политиците?

– Разочарованието е наистина силно, Фили. През последните 15 години българите се отдръпват от политиката. Проблемът е в усещането, че каквото и да правят, нищо не се променя, тоест, че нищо не зависи от тях. Затова хората повече мислят как да се спасят – било като се махнат оттук, било като си осигурят остров на спокойствие. Мнозина се оттеглят в онова, което при комунизма се наричаше „вътрешна емиграция” – живот, подчинен на принципа „абе, да правят каквото щат”. Тази продължителна пасивност носи опасности за съществуването на българската демокрация изобщо. За да се стигне дотук, главната вина е на тъй наречената политическа класа, която обаче се прави на разсеяна и продължава да възпроизвежда отблъскващите си качества – глупост и некадърност, личен и групов егоизъм, продажност и корупция, загърбване или подмяна на истинските проблеми и много други. Казаното дотук, Фили, е тенденция, която се наблюдава от началото на прехода насам. По конкретно – на първите избори през 92-ра, когато ентусиазмът и надеждите са най-големи, в президентския вот участват най-много хора – 75 на сто от избирателите, на вторите избори през 96-та те намаляват, но пак са цели 63 на сто, а вече през 2001-ва процентът спада под 42 и така върви досега. Говорим за първи тур, защото на втори тур ситуацията обикновено е по-оспорвана и процентът се вдига. Но, да, Фили, ако и този ноември до урните отидат само 42 на сто от избирателите, това ще е пореден шамар за политиците. Обаче съм сигурен, че те пак няма да го чуят и усетят – или поне пак ще се направят, че не го е чуват и усещат.

– Пламен, особеното в сегашната кампания е, че малко преди изборите няма кандидат на най-голямата партия – ГЕРБ. Може ли и това да е фактор за понижения интерес?

– Може, Фили. Предстоящото навлизане в по-активната фаза на кампанията също може да събуди избирателите. Обаче пък назад тегли фактът, че в тези избори няма интрига, очаква се те да са най-лесно предвидимите, доколкото има дори реална възможност да не се стигне до втори тур, а кандидатът на ГЕРБ, който и да е той, да спечели още на първи. Няма да се учудя, ако стане така, заради положението в левицата, която е главен опонент на ГЕРБ. Левите излизат на вота скарани и раздробени, с поне трима кандидати – ако не броим и тъй наречените „националисти”, които също са чисто леви кандидати, само поприкрити с националистическа фразеология.

– Добре, не знаем още името на кандидата на ГЕРБ, но можем ли да видим профила му, какъв трябва да бъде той според очакванията на хората?

– Да, Фили, цитираното вече проучване на „Маркет линкс”, бившата агенция на сегашния вътрешен министър Румяна Бъчварова, дава известен отговор. Разбира се, резултатът се отнася не само за кандидата на ГЕРБ, а за обобщен образ. И така, най-много хора, 65.6 на сто от анкетираните, смятат, че новият президент „трябва да поставя интересите на България над всичко”. Тук ще отворя скоба, Фили, за да споделя нещо лично – винаги се учудвам, когато умни хора задават глупави въпроси.

– Какво имаш предвид?

– Всъщност, не знам как точно е формулиран въпросът в анкетата, но очевидно не е прецизиран, щом се получава такъв отговор. И се учудвам дори, че процентът на онези, които искат президентът да поставя интересите на България над всичко, не е сто, а само 65. Защото тези интереси никога не са абстрактни, а винаги конкретни – обаче тук изобщо не е ясно за кои точно интереси на България става дума. Например – според част от хората основен български интерес е интеграцията ни с ЕС и НАТО. Но други твърдят, че това е вредно и трябва да се държим близо до Русия. Противоречието е базисно, а бъдещият президент не може да работи за двата интереса едновременно, тоест, няма как да удовлетвори всички. Така е и с други теми, но тази за общата ориентация на страната е най-важната. Още повече, тя е свързана с външната политика, която според конституцията е основна сфера на дейност именно за президента.

– Пламен, не е ли смущаващ също отговорът, че бъдещият президент на България „трябва да мисли за народа”, както смятат над 46 на сто от анкетираните?

– Смущаващ е, Фили, но този път проблемът не е в този, който пита, а в онзи, който отговаря. Явно сред българите има силни нагласи, остатъци от времето на комунизма, президентът да се възприема като бащица на нацията, като човек, от когото зависиш пряко, който може „да дава” или „да те оправи” по някакъв начин. Но президентът на демократична България не е и не може да е такъв. Той няма преки възможности да влияе например в социалната сфера, не може да увеличава пенсии и заплати, не може „да оправи” когото и да било. Какво тогава значи масовото очакване „да мисли за народа”. Ами чисто и просто – че същият този народ много обича някой друг да мисли за него и дори вместо него. И също – че въпросният народ не е наясно с демократичния принцип за разделение на властите и не знае коя институция за какво отговаря.

– А дава ли проучването на „Маркет линкс” по-добра ориентация за съотношението на силите между политическите партии в момента?

– В тази посока, Фили, нещата не са много променени в сравнение с преди 2-3, а дори и преди 7-8 месеца. Ако днес имаше парламентарни избори, казват социолозите, първа политическа сила би била пак ГЕРБ с около 24 на сто подкрепа, следвана от БСП с около 13 на сто. Трябва да се каже обаче, че ГЕРБ имат потенциал да увеличават този резултат, докато БСП в най-добрия случай могат само да го задържат. След като левите изпуснаха шанса с обща кандидатура да стигнат поне до втори тур, десните със сигурност биха могли да спечелят още на първия, но само ако на свой ред постигнат съгласие. Вече се знае обаче, че това няма да стане, затова някои колебания остават – ако не по отношение самата победа на кандидата на ГЕРБ, то за категоричността на тази победа. Везните могат да се наклонят в една или друга посока, в зависимост от фактора, който засега сякаш малцина наблюдатели отчитат – към кого ще се ориентира подкрепата на ДПС. Това е важно, защото, както показва проучването на „Маркет линкс”, новата партия на Лютви Местан, която излезе от ДПС, получава едва около половин процент подкрепа, тоест, поне засега тя не успява да отцепи съществена част от електората на ДПС. Ето защо позицията на тази монолитна организация ще бъде важна и за предстоящия вот – може би не чак толкова важна, колкото във всички досегашни президентски избори, но все пак важна.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: