ПАК НИ ПРИТОПЛЯТ ПОПАРАТА НА РУСКИТЕ ЕНЕРГИЙНИ ПРОЕКТИ

август 20, 2016 at 5:52 am (Публицистика) (, , , )

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian

/Фили/ След като тъй наречените „големи руски енергийни проекти в България” бяха спрени заради неефективност и противоречие с европейската енергийна политика, те пак са на дневен ред. Как се стигна до идеята за възстановяването им и дали то ще се случи наистина – темата обсъждаме с Пламен Асенов.

– Пламен, защо пак трябва да се връщаме към разговора за руските енергийни проекти?

– „Защо” е труден въпрос, Фили. Честният отговор е – не знам. По-скоро – не знам конкретно в този случай какво точно е станало зад кулисите, макар да имам едно-две предположения. Иначе логичният и потвърден от практиката отговор е, че в България има силни бизнес и политически интереси, които със зъби нокти се борят за реализацията точно на руски енергийни проекти. Те не се интересуват от икономическите и политическите интереси на страната, от нейната независимост чрез диверсифициране на енергийните доставки, от това да се използват новите технологии и източници на енергия. Обратно – техният интерес е Русия, точно Русия и само Русия да има монопол над българската енергетика.

– Защо обаче е това неистово настояване на връзката с Русия? 

– Причините са две, Фили. Първо, така се реализират руските имперски интереси за запазване на влияние върху българската политика и цялото българско развитие. Нека слушателите в Австралия не се изненадват, но тъй наречените „русофили” тук често ни пробутват като висша мъдрост един невероятен за нормалното съзнание парадокс – че истинският български патриотизъм служи на руските интереси. Трудно ми е да го изговоря, но го казвам, за да се има предвид. В същото време трябва да се знае още, че Русия иска това влияние, не защото толкова и трябва самата България, а за да държи под контрол от една страна положението на Балканите и от друга – да създава нови противоречия в ЕС и НАТО. Това е истинската цел на руската „любов” към България. Втората причина да се настоява за силно енергийно присъствие на Русия тук е, че само чрез руските проекти съответните лобита и от двете страни получават огромни пари било като преки кражби, било като комисиони, било по други начини. С американски или европейски компании това не става – да, от тях можеш да изкрънкаш десетина процента, не повече. А нашите лобита са алчни, Фили, те не се задоволяват с десетки или стотици хиляди, те искат десетки и стотици милиони. И защо не, след като вече знаят, че през Русия милионите са възможни.

– Пламен, главен проводник на руските интереси в България е левицата. Но сега тя е в опозиция, а темата да се възстановят проектите бе повдигната от самия премиер Бойко Борисов. Защо? 

– Обяснението, което се чува, Фили, прилича на оправдание. То е, че нямаме изход, след като България бе осъдена от международен съд да плати на Русия над 500 милиона евро за един уж поръчан реактор за централата в Белене. Да оставим настрани въпроса как и доколко ефективна е била българската защита на процеса, а също – кой е виновен за случилото се и ще понесе ли някога отговорност за щетата, нанесена на България. Но това наистина е голям капан за сегашното правителство. То трябва да плаща нещо, поръчано от предишните социалистически правителства, така да се каже, „на зелено” – без каквото и да е решение за строеж на АЕЦ „Белене”, без разчети за икономическа ефективност и въздействие върху околната среда, без обявен конкурс за огромната държавна поръчка. И независимо, че реакторът не ни трябва, не можем нито да си го вземем от Русия, за да го превърнем в паметник на българо-руската дружба на стойност един милиард лева, нито да го продадем на трета страна, без съгласието на „Росатом”. Правителството на Борисов трябва да го плати, заради което обаче ще бъде мощно атакувано от същите политици, които го вкараха в белята. На всичкото отгоре то е притиснато и от факта, че плаща на ден над сто хиляди евро или долара, не помня точно, лихва върху сумата, която дължи за реактора.

– Това наистина звучи като капан, но дали оправдава идеята проектът „Белене” като цяло да бъде възстановен, както каза премиерът Борисов? 

– Според мен – не, Фили, защото нещата са си точно същите, заради които преди време проектът бе спрян. С оглед на последните разчети на потреблението, той продължава да е излишен за България в средносрочен план; продължава да е не просто икономически неефективен, но е и опасен, тъй като генерира корупция; продължава да е най-малкото съмнителен от гледна точка на сигурността и екологията. Да не говорим за качеството на руските реактори, за качеството на руското ядрено гориво, което ползваме, да не говорим за проблема със складирането на отработеното ядрено гориво и за купчината европейски закони, които трябва да се заобиколят. Изобщо да не споменаваме пък за политическия елемент в целия този уж чисто икономически разговор. Но тук има и още нещо, Фили. Ако премиерът Борисов е чак толкова загрижен за съдебното решение, реактора и парите, защо не лансира идеята за възстановяване само на проекта „Белене”, а веднага добави и другите два – „Южен поток” и „Бургас – Александруполис”. Само да напомня – нефтопроводът бе спрян заради опасностите, които крие за екологичната чистота на българското Черноморие, а Потокът спря лично Путин, който нямаше вече нерви все да опитва и все да не може да заобиколи европейските енергийни правила. Но неслучайно казах, Фили, че в цялата работа има и още нещо, то някак се „забравя” или съзнателно се изтиква на заден план. Това е въпросът защо, след като „Южен поток” бе спрян, едноименното българско дружество, създадено за изграждането му, не бе разтурено от сегашното, уж дясно правителство, а продължи да съществува и шефовете му да получават заплати по 15-20 хиляди лева, задето официално работят нищо? Освен това – защо на пристанище Варна продължиха и продължават да пристигат тръби, предназначени за полагане на морското дъно. С чие разрешение министърът на енергетиката Теменужка Петкова и на икономиката Божидар Лукарски междувременно току отскачаха до Москва, за да обявят българската готовност проектите отново да се отворят. Защо премиерът Борисов отправи запитване до председателя на европейската комисия Жан-Клод Юнкер как той гледа на възможността руските проекти да бъдат възстановени. И след като получи един нищо незначещ отговор, че – да, може, но при спазване на европейските правила, използва това като индулгенция да се обади веднага на Путин и да му съобщи радостната вест. Тези въпроси, Фили, няма как да бъдат заобиколени, ако искаме правилно да оценим ставащото и по-специално – ролята на премиера Борисов в сегашната ситуация. В заключение, според мен грешат или съзнателно заблуждават онези, които внушават, че случилото се е някакъв особено хитър предизборен ход на Бойко Борисов, който иска да се докара малко на руснаците, за да не бламират те кандидат-президента на ГЕРБ, а иначе ние си оставаме истински европейци. Подобни хитрости вече отдавна не минават никъде, освен във въображението на онзи, който ги съчинява. Напротив, обикновено те се обръщат срещу него и му се стоварват на главата с пълна сила. Е, друг е въпросът, че, поне в България, това не е проблем на човека, който е надробил попарата, а на всички останали българи, които солидарно я сърбат. 

Забележка: Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: