ТАТКО ЩЕ ИЗДИГНЕ НАЙ-ДОБРИЯ КАНДИДАТ-ПРЕЗИДЕНТ – АМА ДРУГ ПЪТ

август 5, 2016 at 7:21 am (Публицистика) (, )

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian

/Диана/ Едва три месеца преди президентските избори в България започнаха да стават известни кандидатите на някои от по-значимите партии. Очаква се до десетина дни да се разбере ще има ли обща кандидатура на левицата, а от ГЕРБ казаха, че ще обявят кандидата си чак през септември. С коментар на ситуацията слушаме Пламен Асенов.

Президентските избори в България са насрочени за 6 ноември, но, за разлика от САЩ, където вотът е горе-долу по същото време, а основните кандидати се знаят от месеци, тук все още цари мъгла по въпроса. Тази година партиите наистина изненадаха със забавянето си. Първите номинации се появиха едва преди десетина дни, а продължават да тънат в неизвестност двамата най-важни претенденти – евентуалният общ кандидат на левицата и този на ГЕРБ. Много въпроси и малко отговори има във връзка с това. „Няма защо да бързаме, нашият човек при всички случаи ще е добре познат и няма смисъл да се хвърля в битката прекалено рано, за да не се похарчи” – горе-долу това заявяват от ГЕРБ. И допълват, че кандидатът им ще се разбере през септември. Доскоро другите партии пък казваха – след като основният претендент не бърза с номинациите, ние защо да бързаме. И донякъде са прави. Всичко това е истина, но май все пак – около половината истина. Другата половина се поделя между сериозните проблеми практически на всички партии и липсата на наистина подходяща фигура. Факт е, че българските политически сили в момента са буквално в насипно състояние, а политическият живот се състои от около 50 процента неяснота и 50 процента колебание. Като казвам това, имам предвид три неща. Първо, положението в самите партии. Сред тях основната опозиционна сила – БСП, блести с това, че след управлението на Пламен Орешарски едва се закрепи от свободното падане към пълен разпад и вече много месеци се движи около 10-12 процента подкрепа. На всичкото отгоре има сериозни индикации, че Кремъл, вечна опора и ръководен фактор за социалистите в България, напоследък предпочита сътрудничество с далеч по-малката, но по-активна партия АБВ на бившия президент Георги Първанов. БСП изглежда така объркана, че във вторник направи огромен гаф, като номинира за кандидат-президент лидера си Корнелия Нинова почти в същия момент, когато тя обясняваше пред журналистите, че няма да се кандидатира. И вероятно наистина няма да се кандидатира, защото от Москва очевидно не залагат на нея, а натискат за общ кандидат-президент на левицата, с тенденция той да се казва Ивайло Калфин. Дали така ще стане, очакваме да разберем до десетина дни. В интерес на истината обаче, не се вижда как, дори да има общ кандидат на левицата, той може да победи на президентските избори – но, все пак, тук е България и всичко е възможно. Другата по-значима опозиционна сила – ДПС, е също в сложно положение. От тях не се очаква да издигнат свой кандидат-президент, но е важно кого ще подкрепят. ДПС обаче е в деликатен момент. От една страна партията е разцепена, след като преди 9 месеца бившият лидер Лютви Местан бе изгонен и направи нова формация. Колко е голямо разцеплението, ще се види именно на тези избори, но, така или иначе, очаква се за първи път от 25 години насам тежестта н тях на ДПС да е не чак толкова голяма, че еднозначно да определи победителя в президентската надпревара. От друга страна хората на Ахмед Доган искат да се разграничат от дългата си близост с левицата и политически да се преместят поне леко вдясно. За целта трябва да сътрудничат с ГЕРБ, които обаче упорито не влизат в пазарлъци с тях, поне официално. Така че ДПС засега си остава фактор неизвестен. От обратната страна са тъй наречените „националистически формации”, които пък могат да се нарекат „фактор напълно известен”, доколкото засега правят точно онова, което се очакваше. Уж непримиримите доскоро врагове Валери Симеонов от Патриотичния фронт и Волен Сидеров от Атака обявиха, че се събират за президентските избори и издигнаха кандидатурата на лидера на ВМРО Красимир Каракачанов, познат и като агент Иван от бившата комунистическа ДС. Досега ПФ декларираше, че е чисто българска националистическа организация, а от Атака откровено заявяваха, че са руски патриоти. Сега, въпреки това същностно противоречие, двете формации се събират без сътресения, по този начин те свалят театралните маски и откриват истинското си лице – а оттам става ясна и ръководната идея. Тъй като нямат никакъв реален шанс да спечелят президентската надпревара, тъй наречените националисти всъщност са призвани да оберат русофилските гласове, по една или друга причина разпилени извън левицата, и на втори тур да ги прибавят към нейния евентуален общ кандидат. Така или иначе, по всичко личи, че като цяло нещата в ляво започват да се оформят, докато в смятаните за десни партии цари пълна неяснота. Онзи ден например Реформаторският блок, една сложна и противоречива формация от малки партии, излезе със седем номинации за свой кандидат-президент. Седем, при това – след като и на глухите слепци в Бурунди е ясно, че Блокът има шанс да излъчи бъдещия президент на България точно толкова, колкото и бъдещия президент на САЩ. Сега тепърва, казват те, от седемте номинации, ще се избере една, най-достойната и прочие сладки приказки. Няма смисъл да се спирам на всички имена. Само ще напомня куриоза – не, а истинският политически гаф, който се получи, след като в списъка на уж десния, уж Реформаторски блок, се оказа Огнян Герджиков, бивш председател на Парламента при Симеон Сакскобургготски. Но това не е всичко – името на Герджиков няколко дни по-рано вече се беше появило и в списъка с евентуалните кандидат-президенти на БСП. Толкова за този десен проект, неговата принципност и неговото бъдеще. Другата политическа сила, която в момента тук минава за дясна, е ГЕРБ. Те имат човек, който е диалогичен, интелигентен и би бил приемлив за доста широк кръг хора, а в същото време се вписва добре в задължителния европейски и атлантически профил на бъдещия президент. Дали ще издигнат този човек наистина или премиерът Бойко Борисов ще направи най-голямата си политическа грешка, като реши сам да се кандидатира, засега все още остава неясно. Вторият фактор, който имам предвид, когато обсъждаме забавеното обявяване на кандидатите за президент през тази година, е неяснотата, свързана с бъдещето на управляващата сега тройна коалиция. Тя беше четворна, но неотдавна от нея вече сама излезе лявата и проруска партия АБВ на Георги Първанов. Въпросът е дали покрай президентските избори ще напусне и Патриотичният фронт, което, математически погледнато, би било наистина фатално, защото правителството ще остане в малцинство. Ако се съди по последните политически движения, тоест, от официалното връщане на ПФ в лоното на левите и проруски сили, такова развитие изглежда все по-вероятно, тоест, все по-вероятни стават и предсрочните парламентарни избори през следващата година. Затова партиите се съобразяват и с тази възможност. Третият важен фактор за забавянето на президентските номинации тук са сериозните промени в света наоколо, повечето от които всъщност са свързани с преки заплахи за стабилността на България. Накъде ще тръгне турската политика след опита за преврат – към Русия и Иран, или отново ще се ориентира към ценностите на западната политика; ще се окаже ли България под натиска на хиляди бежанци, ако Анкара отвори границите заради разправиите си с Брюксел; колко нови и колко силни предизвикателства са ни приготвили Путин и кукловодите на неговата хибридна война – всичко това не просто е важно, то е от ключово значение, за да се подбере кандидат-президент с най-подходящ профил. В интерес на истината обаче, нелепите, дори карикатурни фигури, които засега се предлагат от партиите за бъдещ държавен глава на България, показват по-скоро обратното – че те продължават да се ръководят от своите групови и тясно партийни, а не от общите български интереси.

Забележка:
Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: