De Profundis: ИВАНУШКА ГЛУПАКЪТ, ОПАШКАТА НА ДРАКОНА ИЛИ НАЙ-ПОСЛЕ ЕДНА РАКИЯ ЗА НАТО

юли 13, 2016 at 9:16 am (Публицистика) (, , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – http://www.faktor.bg/mnenia/lacheni-carvuli/77683-de-profundis-ivanushka-glupakat-opashkata-na-drakona-ili-nayposle-edna-rakiya-za-nato.html

В края на миналата седмица във Варшава големият дракон НАТО, когото Иванушка Глупакът вече няколко години безотговорно дърпа за опашката, най-после отвори едното си око.

И – не, русолявите по света и у нас да не си правят илюзии, че реалната реалност е като руските приказки, дето поощряват глупостта и я въздигат в положителен герой, който винаги печели срещу гадните умни дракони и всички останали западни умници. Руска му работа…..

Но, от друга страна, всеки има право не само на фолклора, а и на съдбата си, тоест, руснаците да правят със себе си каквото щат, само да оставят нас на мира. Обаче не ни оставят – и затова драконът отвори едното си око във Варшава.

Мога да го обясня и по още по-разбираем начин.

Поне през последните 8 години, от руската агресия в Грузия насам, НАТО се държи като онзи човек, дето се прибира в къщи и вика на жената – я първо дай една бира за оводняване на организма. Сипи сега една мастика за правилното функциониране на стомаха. Налей една водка за баланс на кръвното налягане. `Айде и едно уиски за добър сърдечен ритъм и здрав сън. Е, добре, де, стига вече съм се лекувал – жена, я дай най-после да пия една ракия и аз като хората.

Та, значи – ето, дойде моментът и НАТО да пие една ракия, с други думи – да спре да се лекува и пудри пред огледалото, да глези Путин, да му се мазни, да му се обяснява в любов или поне в разбиране на ширините в душата му и да му дава аванси с идеята, че той, лудичкият глупец, най-после ще се налудува, че ще му свършат парите, че ще му дойде акълът в главата…..

Поне 8 години, да не говорим, че са повече, но  поне 8, кремълската клика бе оставена спокойно да вилнее където и както си иска, без да има кой да постави ясна граница, защото единственият способен на това – НАТО, поддържаше официална политика на сътрудничество с Кремъл. Гънеше се Алиансът и се чудеше всеки ден как да не забелязва все по-очевидната заплаха от Изток, как да не вземе истински мерки, въпреки презрялата необходимост, как да си запуши ушите за трезвите предупреждения, идващи от нас, хората от бившата Източна Европа, които от опит знаем що е то руски ботуш и не щем да чуем повече за него.

Но вече не. По начин най-символичен, точно във Варшава, градът, където преди 61 години бе основан комунистическият Варшавски договор, окървавен после в Унгария и Чехословакия, политиката на сътрудничество на НАТО с Русия бе официално преформулирана в политика на сдържане. И макар че набелязаните конкретни стъпки в тази посока засега също да изглеждат съвсем символични, все пак е важно, че нещо започва да се прави.

Да, символични изглеждат тези стъпки. Четири натовски батальона на ротационен принцип, разположени в Литва, Латвия, Естония и Полша – това е цифром и словом конкретното изражение на политиката на сдържане в момента. Никой, разбира се, не си прави илюзии, че тези батальони, плюс местните храбри армии, ще успеят да спретнат нещо повече от приличен парад. Но целта – поне целта за нас, хората от нормалния свят – не е някой да се бие с някого, а просто на руснаците съвършено ясно да се покаже къде е границата, отвъд която те нямат интереси и е най-добре да не си пъхат пръста, защото вратата ще го заклещи.

Другото решение, което засяга пряко и България – създаване на съвместна румънско-българска многонационална бригада, засега не изглежда дори и символичен начин за сдържане на Русия в юго-източния фланг на НАТО. Нещата могат да се подобрят, ако през есента, както бе обещано във Варшава, се вземе по-адекватно решение за засилено присъствия на Алианса в Черно море. За съжаление, преди повече от две години Русия не само нагло анексира Крим от Украйна, но и бързо го превърна в огромна военна база, така че приказната идея на премиера Борисов под носа ни да плуват само яхти и търговски кораби, вместо военни фрегати, ще си остане чисто приказна.

Ако НАТО питаше мен, за по-добра защита специално на територията, наречена България, аз бих предложил да бъдат взети много по-сериозни мерки по отношение на информационната част от тъй наречената „хибридна война”.

България от години е зарязана от западните си съюзници да се справя с руската пропаганда със собствени сили, затова и се докарахме до сегашната тежка ситуация – да няма нито една голяма медия, готова и способна да нарича нещата с истинските им имена; журналистите да цитират повсеместно ТАСС, дори когато ни съобщават решения на ЕС или главната квартира на НАТО в Брюксел; да гърмят пропагандни руски филми по всички телевизии и платени представители на руската пета колона да се канят масово за коментари на това или онова събитие…..

Вредата – не, отровата от всички тези и още много други руски пипала, всъщност може да бъде поне неутрализирана със сравнително малко усилия и сравнително малко средства, но трябва те да се включат веднага в битката, тъй като изоставането и без това е огромно. Ако не стане веднага, информационната война в България я пиши тотално загубена от НАТО, защото хората и сайтовете тук, които се опитват да се противопоставят на масираната и дебело финансово подплатена руска пропаганда със собствени сили, се броят наистина на пръсти. При това и силите им са вече на привършване след дълги години напразно бъхтене.

Но да се върнем във Варшава. Освен добрата новина, че Русия официално бе обявена за агресор и заплаха за свободния свят, което води и до преформулиране на политиката спрямо нея, какво още донесе срещата на върха на НАТО?

Първо – донесе категоричен знак, че, независимо от Брекзит, Великобритания си остава напълно и безпрекословно ангажиран и отговорен член на Алианса. Нещо повече, има индикации, че извън ЕС Лондон ще се опита да стане дори още по-силен фактор за евро-атлантическото единство, отколкото е сега.

Второ, НАТО за пореден път демонстрира единодействие, въпреки пукнатините, които съществуват понякога в единомислието.

Да, отвратително впечатление направи например френският президент Франсоа Оланд, който каза, че „за Париж Русия не е нито противник, нито заплаха”. Чудно ми е как ли щяха да се почувстват предшествениците му, ако Чърчил бе казал същото за Германия на Хитлер. Или ако след ВСВ американци и англичани бързо си бяха вдигнали чукалата от Европа и бяха оставили чичко Сталин да стигне до Париж. Всъщност не ми е чудно – знам, сега Оланд пак щеше да си бъде социалист и пак щеше да говори глупости, само че на руски.

Въпреки това си изявление обаче, Оланд подписа новите решение на пакта, тоест, такива пукнатини винаги може да има в демократична организация като НАТО, но не трябва да им се придава чак толкова голямо значение, както побързаха да направят някои наблюдатели.

И третата добра новина от Варшава е, че скоро драконът ще отвори и второто око, ако Иванушка Глупакът продължава да го дърпа за опашката. Поне нещо подобно звучи в заключителната декларация на Пакта, където се казва, че „няма да правим компромиси с принципите, на които се крепи нашият алианс и сигурността в Европа и Северна Америка“. А също – че докато Русия не направи конструктивна промяна в подхода си, няма връщане към „обичайния бизнес” в отношенията с Москва.

Жена, `айде стига с тия лекарства, сипи и на мен една ракия, че да не изоставаме този  път ние от НАТО.

Забележка:
Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: