СЛЕД BREXIT – ЩЕ СТАНЕМ ЛИ ПО-УМНИ ИЛИ ЩЕ СИ ОСТАНЕМ ГЛУПАВИ

юли 1, 2016 at 6:19 am (Публицистика) (, , , , )

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian

/Фили/ На референдум британците гласуваха да напуснат ЕС и въпросите сега са свързани с последствията – ще оцелее ли изобщо ЕС, ще се реформира ли и в каква посока, как кризата ще се отрази на отношенията със САЩ и Русия, теми, до които ще опитаме да се докоснем с нашия политически коментатор Пламен Асенов.

– Пламен, седмица след референдума едва ли остана нещо, което да не е вече казано за тъй наречения Брекзит. Но кой, според теб, е главният проблем, който се откроява?

– Истина е, Фили, че медии, коментатори и политици в Европа не спират да говорят по темата, но на това говорене май му липсват две главни неща – спокойствие и здрав разум, както и малко по-глобален поглед. Да, всички разбираемо са изнервени. Някои хора – както в Брюксел, така и в Лондон – просто не очакваха референдумът да завърши с победа на евроскептиците. Други не вярваха, защото не искаха да повярват, а щом истината ги застигна, започнаха да викат силно, за да замажат собствената си вина за станалото. Трети се отдадоха на старата, добре позната, но безсмислена игра – ние сме добрите, те са лошите. Четвърти пък, най-вече евро-скептиците в останалите европейски държави, решиха да извлекат максимална лична и партийна изгода. Всички тези подходи са контра-продуктивни, Фили и в известен смисъл само наливат вода в мелницата на настоящия хаос и бъдещите лоши решения.

– Това е по отношение липсата на спокойствие и здрав разум, а какво имаше предвид, като каза, че на коментарите липсва и по-глобален поглед?

– Първо, нека си спомним, че Великобритания не е сред страните-основателки на ЕС. Тя става член на Европейската общност, пак с референдум, едва през 1973. Какво е правила през тези 21 години, да не би да е умирала от глад, вместо да ражда „Бийтълс” и „Ролинг стоунс”? Поколението, което тогава вкара Лондон в ЕС, сега го изкара оттам – твърдят някои заради пенсионерите, чиито вот натежа на референдума миналата седмица. Но тази схема е опростена, тя отчита само промените във възрастта, не и всички други гигантски промени света, в ЕС, а и в самата Великобритания. Не е вярно също, че през 70-те, когато британците влизат в съюза, тяхната икономика веднага тръгва нагоре, тоест, те са предатели, които се възползват от предимствата на ЕС, но не искат да споделят отговорностите, които вървят с тях. Истината е, че едва реформите на Тачър от началото на 80-те доведоха страната до бум, който вероятно щеше да се реализира със или без членството в ЕС.

– Пламен, казват, че с излизането си Лондон ще разбере колко не може без Европа. Но ти май клониш към идеята, че Европа ще загуби повече от Брекзит, така ли е и защо?

– Всъщност не смятам, че нещата трябва да се мерят по този начин. Всички губят, естествено. Континентът и Островът са свързани от векове и тази връзка е същностна, базисна, неделима. Да, можем да се върнем почти сто години назад, през 1923-та, към една книга, озаглавена „Пан Европа”. Тя е писана от граф Калерги, син на японка и австриец, горещ поддръжник на единна Европа. Та графът пише следното: „В бъдещата обединена Европа нямат място две държави – Великобритания, защото тя е много по-напред от всички останали европейски страни, и Русия, която е толкова назад, че никога няма да ги достигне”. В този смисъл, Фили, може да се каже, че с излизането на британците от ЕС се връщаме към едно естествено състояние на нещата. Обаче мнозина сякаш забравят, че мъгливите британски острови не са кораб, които утре ще отплува и няма да се мерне повече на европейското пристанище. Още по-излишни, дори нелепи и смешни, са опитите да се уязвят британците с подхвърляния, че сега ще трябва да се научат сами да си берат ягодите. Доколкото имам представа от историята и развитието на Острова, поне това никога не е голям проблем – ако им е изгодно, ще си ги берат сами, ако им е изгодно да платят на някого, за да ги обере, винаги ще намерят някой с протегната за пари ръка. Така че за другите европейци не знам, но особено ние, българите, които имаме неистова нужда от британските пари и възможности, не трябва чак толкова буквално да влизаме в ролята на фукльото, запасал на гол тумбак чифте пищови и да подхвърляме глупави реплики.

– Добре, но, така или иначе, излизането на Великобритания от Евросъюза означава криза. В какво се състои тя и как ще се преодолее?

– Криза в ЕС имаше и досега, Фили, и тя продължава – това е кризата на идентичността. Най-общо казано, борят се две тенденции. Едната е свързана с идеята за разширяване на съюза, за все повече централизация, за превръщането му в европейска свръх държава. Другата, чиито основен представител е Великобритания, настоява, че ЕС трябва да се върне към корените си, че той е създаден и трябва да продължи да съществува като организация за икономическо сътрудничество в Европа, която обаче не се опитва да изравни и уеднакви държавите, а залага на конкуренцията между тях и възможността всяка да се движи със собствената си скорост.

– Пламен, към коя от тези тенденции според теб клони българският интерес?

– Сложен е отговорът на този въпрос, Фили, аз лично съм раздвоен. От една страна съм съгласен с онези британски критици, които казват, че Брюксел прекали, отиде твърде наляво в харченето на общите пари, че силната централизация противоречи на свободната инициатива, че налаганите свръх-регулации убиват творческия дух, че това е път към мултиплициране на грешките, вместо към преодоляването им и т.н. Тоест, в чисто личен план смятам, че излизането на Великобритания от ЕС трябва да се оцени отрицателно, защото ще подпомогне налагането на сегашния модел на централизация, който намирам принципно за погрешен. Парадоксално, обаче ще кажа и точно обратното – доколкото процесът на централизация на ЕС с излизането на Великобритания вероятно ще се ускори, това може да се оцени като положително. Казвам това от гледна точка на чисто български интерес, както го виждам. Защото съм сигурен, че единственият шанс България наистина да излезе от грозната и бедна дупка, в която е заседнала през последните 26 години, е максимална централизация на ЕС, дотам, че Брюксел да има правото, поне за известно време, директно да се разпорежда в София. Видя се ясно, че реформите тук само с кандърми, изтъкване на положителни примери и доброжелателно-критични доклади, не се получават, а няма изгледи да се получат и през следващите 26 години, ако нещо драстично не се промени. Обаче има и други неща, Фили, с които трябва да се съобразим, когато даваме такъв вид оценка – това са външно-политическите отношения на Европа, които могат да изпаднат в криза покрай Брекзит. От една страна е евро-атлантическото партньорство по оста Европа – САЩ. То е ключов фактор не само за европейската сигурност, но за съществуването и развитието на цялата демократична световна общност. И Лондон е главен стожер на това сътрудничество, докато в това отношение Франция е склонна към капризи, а Германия – към известна дистанцираност. Пак от чисто българска гледна точка още по-опасно е какво ще се случи без трезвата и практична Великобритания в отношенията на ЕС с Русия, особено ако наистина се реализира тъй нареченият „ефект на доминото” и ЕС се разпадне. При този сценарий най-вероятно България твърде бързо ще бъде върната в руската орбита на влияние, откъдето, впрочем, май така и никога не е излизала напълно.

Забележка:
Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Advertisements

има 1 коментар

  1. zlatarova said,

    Пореден анализ с много дълбочина и далновидност!Дано надделее разума и мъдростта на младата генерация ,а пенсионерите да осъзнаят своя дълг….

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: