176. ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ – ПИЕР АБЕЛАР /част втора/

юни 26, 2016 at 5:32 am (Публицистика) (, , )

Пламен Асенов

02. 03. 16, радио Пловдив

Целия текст слушай тук – http://bnr.bg/plovdiv/post/100664961/velikite-evropeici-pier-abelar-chast-vtora

Някъде около 1114-15 година средновековният философ, теолог, логик и диалектик Пиер Абелар е истинска европейска звезда в преподаването на висши науки. Той е най-известният учител в Париж, при него се стичат ученици от целия континент, има слава, пари и огромно самочувствие. Както сам пише по-късно: „Усещах, че светът е в краката ми”. Но е и доста самотен. Знае се, че, въпреки всичко, Абелар води прост, обикновен живот, отдаден изцяло на философията и мисълта. И продължава така, докато не среща девойката Елоиза и започва с нея любовна афера, пълна със секс и отровни интриги, с любов и омраза, с жертви и саможертви, а перипетиите на този роман с основание продължават да разгарят въображението на публиката чак до наши дни.

Third ear band, Абелар и Елоиза

Абелар, според най-разпространената версия, е на 39 години, когато среща Елоиза, а тя е на прелестната възраст между 15 и 17. Елоиза е сираче, отгледано в манастира Аржантьой, където получава невероятно добро образование – нещо рядко за жена от онези времена. Твърди се, че всъщност и тя е нещо като звезда за тогавашното парижко общество заради дълбоките си познания по класическите езици – латински, старогръцки и еврейски, а също заради силната си жажда за знания и страст към търсене на истината за човешкото съществувание. Самият Пиер Абелар пише, че тя е най-известна с дарбата си за четене и писане и казва: “Жена с изключителна хубост, тя изпъкваше сред останалите и с голямата си начетеност и познаване на литературата.” Така или иначе, от известно време Елоиза вече не е в манастир, а грижата за развитието и носи нейният вуйчо Фюлбер, каноник в катедралата Нотр Дам. Той търси най-добрия учител за най-добрата ученичка и тъй като славата на Абелар гърми, обръща се към него. С което сам вкарва вълка в кошарата. Преди да продължим към радостите и мъките на любовта, които следват обаче, да кажа няколко думи и за основателните съмнения, породени от тази предистория на историята. Много е трудно едно момиче на 17 години, при това в средновековно манастирско училище, да получи толкова дълбоки познания по класическите езици, че чак да се прочуе с тях в светското общество. Още по-трудно е на тази възраст да изучи литературата, пък и изкуството на писането до висша степен, какъвто и божи дар да има. И накрая – тя всъщност няма и особен достъп до въпросното „общество”, а е държана повече под ключ, тоест, славата и трудно би могла да стане толкова голяма, колкото се описва. Ето защо много изследователи смятат, че, когато среща Абелар, Елоиза е поне на 26-27 години, ако не и по-възрастна. Да, някои отиват още по-далеч – нищо чудно, казват, тя да е по-възрастна и от самия него. Тази геронтологична версия обаче ми изглежда леко преувеличена, също както и съвсем тийнейджърската. Но, каквато и да е истината за възрастта, тя не променя факта, че, щом се виждат, Абелар и Елоиза започват да се облизват като котараци в любовен период. И съвсем скоро след това – да се държат като такива.

Third ear band, Абелар и Елоиза

Ето как стават нещата. Вуйчото Фюлбер се завърта около Абелар в желание да го привлече за учител на племенницата си. Самият Абелар пък знае нейната слава и не се противи, само прави една уговорка – за да се посвети всеотдайно на обучението, трябва да има непрекъснат достъп до Елоиза. И предлага финансово най-изгодния за вуйчото вариант – да учи племенницата му само срещу храна и квартира в неговия дом. Ако това ви прилича на сюжет от „Декамерон”, не сте сбъркали, има нещо такова. Но да се върнем на същинската история. Абелар започва да учи Елоиза, но скоро духовното в тях се отплесва по телесното: “Ние си разменяхме повече целувки, отколкото академични аргументи, и ръцете ми посягаха по-често към гърдите й, отколкото към книгите ни” – признава Абелар в автобиографичната „История на моите бедствия”. „В нашата пламенност ние прекосихме всички фази на любовта; всички изтънчени удоволствия, които страстта може да изобрети, ние ги изчерпахме. Колкото по-нови бяха за нас тези радости, толкова повече ние дръзко ги продължавахме, без да можем да спрем” – информира ни още той. Тази наистина възбуждаща смес от интелектуални и сексуални радости продължава няколко месеца и свършва, когато Фюлбер ги заварва в разгара на страстна любовна игра. „Случи ни се това, което митологията разказва за Марс и Венера, изненадани заедно” – описва Абелар. Не е сигурно, обаче, че то става случайно. Първо, самият Абелар, горд с подвига си, успява да се похвали тук и там, а слухове май стигат и до вуйчото. И второ, злите езици казват, че сам Фюлбер изпитва нездрава страст към Елоиза, и смята, че сега, след като тя вече е „разпечатан съд”, ще му е по-лесно да я реализира. И той гони съперника от дома си, но не бърза да вдига публичен скандал – било заради нежелание да злепостави племенницата си, било че чака Абелар да постъпи като джентълмен и да се ожени за нея. Докато Фюлбер се мота обаче, Елоиза разбира, че е бременна, успява да съобщи на любимия си, една нощ той я грабва и води при сестра си в Бретан. Там Елоиза ражда момче, наречено Астролаб – име, което само доказва колко наистина луди по науката са и двамата му родители.

Пиер Абелар, Плачът на Давид над Саул и Йонатан

След като всички карти са вече раздадени, започват пазарлъците. Абелар се пазари с Фюлбер – ще се ожени за Елоиза, но в таен брак. Пазари се също с Елоиза. Тя отказва да се жени изобщо и предпочита да е негова любовница, за да не го отнема от света. Споделя мнението, че Абелар е истинско светило на епохата и грижите за ревящи бебета само ще пречат на възвишената му мисъл. Така или иначе, постига се съгласие и има тайна сватба, а после младоженците да заживяват отделно. И оттук започва онзи цикъл от интриги, взаимно неразбиране и проява на жалки предразсъдъци, които в края на краищата довеждат нещата до възможно най-зловещия финал. Почти веднага след тайната сватба, Фюлбер, въпреки уговорката, разпространява новината за нея. Елоиза отрича, доколкото може, но той я заплашва. За да я предпази от вуйчо и, Абелар на свой ред отново организира бягство. Този път води Елоиза в Аржантьой, манастира, където тя прекарва детството си. Обаче пък сега вуйчото си наумява, че гадният Абелар просто иска да се отърве от отговорност, като направи Елоиза монахиня. Вместо да го попита, той решава направо да си отмъсти. Така че събира банда главорези, подкупва един слуга, през нощта всички вкупом влизат в спалнята на Абелар и го кастрират. С нож и без упойка. Нямам сили да кажа повече.

Third ear band, Абелар и Елоиза

След тази драма всичко изглежда разбито. Елоиза наистина става монахиня, макар да няма никакво желание за това, синът им, най-вероятно осиновен от сестрата на Абелар, умира млад, самият Абелар пък става монах в манастира Сен Дени. Той се възстановява бавно от преживяната травма, но монашеството не му импонира и тъй като човек не може да избяга от себе си, пак се захваща с философия и преподаване. Да, шантаво звучи, но не е проява на цинизъм от негова страна, обратно – той просто опитва да намери най-здравата опора под краката си, за да оцелее психически. Така или иначе, няколко години по-късно Абелар стига до момента, когато спокойно пише в автобиографията си: „Божествената милост ме пречисти повече, отколкото ме осакати и, освободен от плътските съблазни, аз можех да се отдам свободно на изучаването на книгите.” Не само ги изучава, но ги и пише. В книгата си Sic et non, „Да и не”, той задава 158 въпроса, свързани с вярата и демонстрира цялата сложна и противоречива природа на света, мисълта и религията, като подбира и поставя един до друг цитати на уж най-великите църковни авторитети, които изразяват абсолютно противоречиви мнения по дадените теми. Тази книга, заедно с неговото „Християнско богословие”, в което се развиват неприемливи от църковна гледна точка идеи за същността на Светата Троица, са осъдени и изгорени като еретични на събора в Соасон през 1121 година. Самият Абелар е поставен под строг режим, но бързо се измъква. Като се връща в Сен Дени, вместо да кротне, заяжда се злобно с монасите и те го прогонват. В следващите години неукротимата му природа го води през още много приключения. В един момент дори, когато става абат на манастира „Сен Жил” в Бретан, монасите толкова не го понасят, че правят поне два опита да го отровят и един да го удавят. През 1141 година, вече на 63, той влиза в сблъсък с Бернар от Клерво, най-големият църковен авторитет по онова време, за когото се смята, че е дори по-влиятелен от папата. Под влияние на Бернар, съборът в Сенс отправя ново обвинение в ерес срещу Абелар. Папата, към когото той опитва да се обърне за защита, издава була, с която нарежда книгите му да бъдат изгорени като еретически, а на самия него налага безмълвие. Пиер, абат на Клюни, го приютява и се опитва да смекчи наказанието. Усилията обаче са напразни – няколко месеца по-късно учителят Пиер Абелар умира от треска, предизвикана от скорбут. Последните му думи са: „Не знам”. Костите му са погребани заедно с тези на любимата му Елоиза.

Хшилдегард фон Бингенq Ave generosa

 

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: