De Profundis: АКО СМЕ ТАКИВА, КАКВИТО СМЕ – ЩЕ НИ ТЪПЧАТ, ЗАЩОТО САМИ СЕ ТЪПЧЕМ

юни 22, 2016 at 5:00 am (Публицистика)

Необходимо пояснение:

Извинявам се, че оставих блога без нови текстове толкова време, но съм със счупена дясна ръка и едва сега започвам, макар и трудно, да се справям с компютъра.

По този повод – съжалявам, но трябва не само да разочаровам господата Сартр и Камю, а и да го направя не съвсем изтънчено. Нищо, де, поне Хашек ще ми се зарадва. Защото разбрах, че големият  екзистенциален проблем на човека не са нито другите, нито абсурдът, който дебне зад ъгъла, а въпросът как да си избършеш задника с лява ръка, след като цял живот си го правил с дясна.

Ето как Вселената ни учи, че простотията и мъдростта понякога са неразделни.

П

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – http://www.faktor.bg/mnenia/lacheni-carvuli/76099-de-profundis-ako-sme-takiva-kakvito-sme-ste-ni-tapchat-zastoto-sami-se-tapchem.html

Като говорим за величие, нека видим кой последно победи Русия. Словакия и Уелс, ето кой.

Много показателно. Тези две прекрасни малки държавици, които не разполагат с нищо особено, освен добра бира и желанието на гражданите им да бъдат нормални хора, напляскаха на футбол кремълските мегаломани за кеф на останалия свят.

Някои казват, че те просто са по-добри от руснаците на футбол. Според мен пък това се случи точно защото руснаците нямат добра бира и желание да са нормални хора. Или защото не разбират, че футболът не се печели с ядрени мускули, арогантност и изпращане на малки зелени човечета.

И – не, не аз превръщам футбола в геополитика. Путин, според точния израз на Илиан Василев, се опита да го превърне, като изпрати във Франция биячите си, за да сеят страх у европейците. И оперетните си пропагандисти, за да сеят омраза към същите тези европейци обратно сред руснаците.

На останалия свят всъщност не му пука за и от Русия, той се интересува точно толкова от нейното величие, колкото от величието на остров Корекоредут. Нормалният свят по принцип иска прости неща – мир и спокойствие, за да произвежда, да търгува и да живее все по-добре. И да гледа футбол за развлечение.

Само че Русия не го оставя на мира, макар ефектът винаги да е обратен – когато Кремъл търси от света любов, то излиза като заплаха и поражда омраза; опитите наистина да го изплаши се превръщат в жалка демонстрация на импотентност; платените партньори пък са за кратко и излизат скъпо.

Така че на света му писна и напоследък забелязва дори обикновените футболни успехи срещу Русия, които иначе биха останали незабелязани в калабалъка.

Няма как да остане незабелязан обаче походът на друга една руска банда, изпратена от Кремъл из Европа, за да търси любов, съчувствие, признателност…..да гради общ червено-кафяв фронт…..кой знае какво – но във всички случаи да опитва да постигне не онова, което реално постига. Да, имам предвид тъй наречените „Нощни вълци”, близката да Путин организирана руска престъпна група, която се подвизава под формата на рокерска глутница.

Това е някакъв огромен парадокс по няколко причини. Първо, истинските рокери са хора на контракултурата, а не, както е в България и особено в Русия, близки до властта. Второ, навсякъде по света те са свързани с подземния свят, с престъпността – и гледат да са на светло колкото може по-малко. Трето, има обосновани предположения, че точно тези хорица са създадени и издържани от руските специални служби и изпълняват поставени от тях задачи като част от тъй наречената „хибридна война”, която Русия води срещу останалия свят. Четвърто, от действията на „Нощни вълци” досега е ясно, че те са „истински руски патриоти” и очевидно – нещо като специални пратеници на Кремъл за насаждане на мир и любов в изконно руски земи като Полша, Източна Германия и изобщо – Източна Европа. И пето – след като на всички е ясно всичко за въпросните „Нощни вълци”, неясно остава защо им се разрешава да шетат из Европа и да разиграват жалките си представления.

Ние сме демократична общност и не можем да ги спрем, нашите принципи са такива – казват някои. Казват го същите онези европейци, които от събитията през последните години сякаш не се научиха, че нашите принципи не са изтривалка, че те не могат, просто не бива, да се предоставят за ползване и на онези, които не ги признават за валидни.

Руските рокери обичат демокрацията, човешките права и свободата на словото, когато се отнася за тях самите. Но я ги питайте дали тези принципи имат място в самата Русия – ще ви погледнат като извънземно.

Затова умна и принципна европейска страна като Полша ги спря. Чехия не просто ги освирка на посрещане, но им показа голям среден пръст. България обаче май се кани да посрещне въпросните „Нощни вълци” като новите руски освободители, с хляб и сол. Поне платената руска пета колона тук демонстрира такава нагласа.

Ами някой да вземе да се обади тогава на Обама с идеята да ни прати пък той „Ангелите от ада”, баланс трябва да има все пак.

Подобна идея обаче е трудна за реализация от българска страна. Може би дори още по-трудна, отколкото простият, елементарен отказ да бъдат издадени входящи европейски визи на тъй наречените руски рокери.

Не е трудно обаче, никак не ни е трудно, да се направим на разсеяни за естетическата акция на Кристо, за която тези дни говори целият останал свят. Е, човекът не просто си мечтае да ходи по водата, а и дава тази възможност на стотици хиляди хора – затова, както и в библейската история, някои не просто го премълчават като творец, но го и нападат директно. Само че те са троглодити с толкова леви и проруски убеждения, че естетиката им тече през рублите в джобовете и направо няма защо да ги мислим.

Но защо е мълчанието? Защо министърът на културата се прави на разсеян за „Плаващите кейове” на Кристо?

Може би причината е същата, поради която 26 години след промените, самият художник не иска да ни види и чуе, не иска да стъпи в родината си, дори не иска да говори на български. Ако бях на негово място и из така щях да реагирам.

Но да не би цялата работа да е, защото всъщност тук истински промени няма и някак от зловеща тоталитарна система преминахме в нещо като уж демокрация. Да не би в тази „уж демокрация” хора като Светлин Русев и неговият клан да продължават да държат настоящето и да определят бъдещето на българското изобразително изкуство, а Левчев и кланът му – на литературата? Да не би да е, защото през тези 26 години не се намери нито един министър на културата, който да направи  пътека между София и ателието на Кристо, воден от ясното разбиране, че не творецът е сътворен за министъра, а министърът – за твореца.

Да-а-а, ако бяхме изобщо стигнали до европейското по футбол, там щяха да ни победят не само Словакия и Уелс, а дори обединеният отбор на остров Корекоредут.

Ако сме такива, каквито сме – ще ни тъпчат, защото сами се тъпчем.

Забележка:
Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

 

 

Advertisements

2 Коментари

  1. Христо Атанасов said,

    Очаквам и хвалебствени слова за новият съветски паметник на загиналите съветски войници в България от фалшива скоросмълтница!

  2. Христо Атанасов said,

    скоросмъртница

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: