ПЪРВАНОВ ПАК ПРЕЗИДЕНТ = БЪЛГАРИЯ ПАК КАРИКАТУРА

юни 4, 2016 at 5:59 am (Публицистика) (, , , , )

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian

/Фили/ До президентските избори в България остават 4 месеца, но основните кандидати още не са известни, а това поражда спекулации. Последният хит е въпросът – има ли право бившият президент Георги Първанов да се кандидатира отново, след като вече изкара два мандата като държавен глава. Отговорът търсим с Пламен Асенов.

– Пламен, защо изобщо се обсъжда въпрос, свързан с възможността Георги Първанов да се кандидатира за трети президентски мандат?

– По принцип въпросът е резонен, Фили, и е свързан с важен конституционен казус. В чл. 95, ал. 1 от Конституцията е казано следното: „Президентът и вицепрезидентът могат да бъдат преизбрани на същата длъжност само за още един мандат”. Оттук и тълкуванията на водещи специалисти по конституционно право, които са диаметрално противоположни.

Обичайната идея е, че текстовете в основния закон трябва да са максимално ясни и безспорни. За всеки случай, естествено, има и Конституционен съд, който да решава заплетените казуси.

Досега обаче темата беше латентна, като общество не сме опирали до практическа необходимост да изясним какво се случва, ако даден президент, след като е изкарал два мандата, а после си е преседял кротко настрани пет години, реши пак да се кандидатира. Но сега моментът е подходящ, доколкото през годините на прехода Георги Първанов е единственият човек, изкарал като държавен глава два мандата, а в същото време е достатъчно млад, амбициозен и политически активен, за да се прицели отново в поста.

Така че в случая имаме преплитане на три нишки – юридическият интерес, личният интерес на Първанов и общественият интерес.

– Но, самият Георги Първанов не е казал, че ще се кандидатира или поне – че би искал да се кандидатира отново. По какъв повод тогава въпросът изобщо възникна?

– Да, Първанов не е казал това официално, Фили, но, първо, отдавна има подозрения в българското общество, че то може да се случи. Нищо чудно тези подозрения да са не чак толкова спонтанни, а създадени чрез системата от слухове и подхвърлени реплики, която в България още от комунистическо време продължава ефективно да се използва като сондаж за обществените нагласи.

И второ, след като АБВ, партията на Георги Първанов, неотдавна напусна управляващата коалиция, въпросът с кандидатирането му за президент започна да се поставя все по-често и все по-остро от различни страни. Като хипотеза го подхванаха някои политически коментатори, после журналистите започнаха масово да питат, а хората от свитата на Първанов отговаряха загадъчно и дълбокомислено.

Накрая самият Първанов изведнъж реши да се изкаже по темата. На уж случаен журналистически въпрос той не каза категорично, че ще се включи в президентската надпревара, но заяви, че няма пречка за това според неговите юристи. На неговия език, който често има нужда от преводач, това означава – да, мога и ще го направя, ако реша. И ако не се намери по-изгоден от политическа гледна точка вариант.

– Добре, Пламен, но явно не всички юристи са единодушни има ли право Първанов да се кандидатира отново или не. Какви са основните аргументи на страните?

– Един от най-авторитетните, поне според мен, конституционалисти в България и пряк участник в създаването на сегашната конституция, Александър Джеров, смята, Фили, че Първанов има право да се кандидатира за трети мандат, след като той не идва непосредствено след изтичането на първите два. По повод текста на алинея 1 от чл. 95, който вече цитирах, той каза: „Правните норми се тълкуват съобразно думите, които са използвани. Преизбиране, това означава, че трети мандат е недопустим – но мине ли определен период, лицето може да бъде не преизбрано, а да бъде наново избрано“.

Това мнение съвпада с виждането и на човека, считан за баща на Конституцията от 91-ва – Гиньо Ганев. Цитирам имената и на двамата, за да подчертая, че в случая не става дума за политически пристрастия. Да, Гиньо Ганев е обвързан с левицата, но пък Александър Джеров не може да бъде заподозрян дори в минимални симпатии към Георги Първанов, напротив.

На другия полюс е мнението на Емилия Друмева, бивш конституционен съдия, автор на университетски учебник по конституционно право, която пише:  „Президентският мандат“ е конституционно понятие; президентът се избира за срок от 5 години. Втори мандат се допуска само веднъж. Без значение е дали вторият мандат следва непосредствено, или е отдалечен по време от първия.”

Така че, Фили, в този случай е много трудно да се позовем на истински авторитет, защото виждаме, че именно авторитетите са раздвоени.

– Как може да бъде решен въпросът тогава?

– Ако изобщо се стигне дотам, че Георги Първанов тръгне да се кандидатира отново, най-вероятно въпросът ще отиде в Конституционния съд, който трябва да излезе с тълкувателно решение. Такова решение няма пред кого по-нагоре да се обжалва и оспорва.

Друга тема е доколко дори Конституционният съд в България е независим от политически влияния, тоест, доколко може да се разчита на неговата безпристрастност и обективност.

– Пламен, а какво казва твоят политически инстинкт – може ли да се очаква Георги Първанов наистина да се кандидатира за трети президентски мандат?

– Имам проблем с отговора на този въпрос, Фили. От една страна смятам, че реално няма да се стигне дотам и цялата работа е по-скоро удобен повод да се държи буден интересът на обществото към партия АБВ и нейния истински кандидат-президент, когато името му стане известно.

Но това е моя спекулация. Ако се спрем само на конкретния казус, трябва да призная нещо. От дебатите във Великото народно събрание през 1991 година в главата ми наистина е останало тълкуванието, за което говорят Александър Джеров и Гиньо Ганев, тоест, че президентът има право най-много на два мандата, но след прекъсване може да се кандидатира отново. Казвам го в интерес на истината, защото иначе в личен план сигурно съм последният човек в тази страна, който би искал да види Георги Първанов пак президент.

Но въпросът в момента наистина е много по-голям от личността на Първанов, от неговите качества, а дори и от обществената необходимост да се изясни този тънък и противоречив момент в Конституцията.

Както пише колежката Мирела Веселинова от списание „Правен свят”:Въпросът не е просто дали Първанов може отново да участва в избори и кое в неговите два мандата му дава самочувствието да смята, че може да е държавен глава за трети път. Въпросът не е дали ще е забавно да станем свидетели на многопосочен натиск върху КС да реши спора по определен начин.  Въпросът е в какъв тип държава се превръща България – централно-азиатска или модерна демокрация. Затова публичният дебат не трябва да се ограничава с интригите на един амбициозен политик да получи още власт чрез извращаване на Конституцията, а с принципите, върху които се изгражда и функционира президентската институция.”

Така че – засега толкоз и от мен по въпроса, Фили.

Забележка:
Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

 

Реклама

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: