De Profundis: ПОКАЯНИЕ ЛИ? ЧЕ ТО БИЛО МНОГО ТРУДНО!

юни 1, 2016 at 7:54 am (Публицистика) (, , , , , , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – http://www.faktor.bg/mnenia/lacheni-carvuli/74710-de-profundispokayanie-li-che-to-bilo-mnogo-trudno.html

В последните години на комунизма, някъде в края на 1987-ма – началото на 1988-ма, по време на тъй наречената „перестройка”, в българските кина /за малко/ се появи филм на „съветския” – всъщност грузински – режисьор Тенгиз Абуладзе.

Заглавието му беше „Покаяние” и това беше филм-разказ за най-мрачните времена на сталинизма в тогавашния Съветски съюз. Филм-въпрос – дали Системата прави от човека престъпник или престъпникът създава Системата по свой образ и подобие, за да му служи тя по-добре. Филм-алегория как дори черната земя отказва да приеме трупа на онзи, който се е превърнал в нещо по-лошо от див звяр сред хората. А лентата завършва с един от най-знаменитите диалози, които съм срещал за финал в киното:

Кажете, този път води ли към храма?

Не, не тази улица води към храма.

Тогава за какво е нужна тя? За какво е един път, ако той не отвежда към храма?

Това е единственият филм, след края на който съм ръкопляскал в салона. Дойде ми спонтанно, дори в първия момент се учудих на себе си. После, след второто, третото плясване, разбрах, че вече го правя като нарочна демонстрация и продължих.

По онова време живеех в прелестния град Кърджали, но вече не така прелестен – духът му бе отровен от престъплението на комунистическо-ченгеджийската мафия, извършено по руски план и в услуга на Русия, престъпление, като гавра наречено „възродителен процес”. В салона наоколо скучаеха десетина души, които ме изгледаха като някакъв троглодит, лампите светнаха, аз продължих да си ръкопляскам, докато всички побързаха да се източат. Тогава спрях и седнах пак на стола.

И досега седя на този стол и се чудя – за какво наистина е необходим път, който не води към храма. Понякога обаче се питам също – за какво е необходим храм, щом нито някакъв път води към него, нито някакъв път извежда от него.

Както се сещате – имам много поводи за това чудене, макар само с едно око да гледам делата на православната ни църква. Не искам да гледам и с двете, защото после ще трябва да Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка 1 коментар