De Profundis: ГОДИНАТА НА ЧЕРВЕНОТО РУСКО-КОМУНИСТИЧЕСКО МАГАРЕ ПО КОРЕЙСКИЯ КАЛЕНДАР

май 11, 2016 at 11:15 am (Публицистика) (, , , , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – http://www.faktor.bg/mnenia/lacheni-carvuli/73338-de-profundisgodina-na-chervenoto-ruskokomunistichesko-magare-po-kitayskiya-kalendar.html

Пощръкляха, ей!

От Великден насам сякаш някаква огромна конска муха им се завъртя близо до задника, та заподскачаха и зареваха неистово, захвърляха къчове, разпищолиха се и за пореден път натикаха магарията си в лицето на целия свят по начин най-неприличен. То не бяха конгреси и речи, то не бяха паради, то не бяха флагове и фойерверки, то не бяха чудеса от героизъм и заплахи – само и само светът да остане със зяпнала уста. Или „стреснат, трогнат, очарован от победния им ход”, както пише поетът за червените ескадрони.

Да, лесно му е на поетът. Той умря навреме, за да не види, че въпросните ескадрони не възцариха вечна обич и правда на света, както смятаха наивници като него. И умря от обикновена туберкулоза, а не от глад и студ в концлагера, изграден от вождовете на ескадроните за поети точно като него. Или изобщо за хора, въоръжени само с празна вяра, без капчица здрав разум.

Да, и преди сме ставали свидетели на подобно пощръкляване, но сега май е особено неистова цялата работа – даже Гоце и отборът му, които много обичат властта, я напуснаха. Та се чудя да не би да сме в годината на червеното руско- комунистическо магаре по китайския календар.

Поне в моите очи, крак повлече любимата на цялото прогресивно човечество Корейска трудова партия, начело с великия вожд и учител, другаря Ким Чен Ун, опрян на Китай, Русия и великото учение чучхе. Това учение има две основни опорни точки. Първо – да живее вождът. Второ – който не вярва в първото, не доживява да научи какво е второто, така че я виж кой чука на вратата.

Да ви кажа под секрет, чучхе е наистина чудодейно учение. То например вече осигури на другаря Ким Чен Ун истински комунизъм – има си човекът всичко за ядене и пиене, харем от млади девици, гавази да го пазят и цял народ да му служи. Плюс свободата да прави каквото си поиска с когото си поиска когато си поиска и колкото си иска. Остава само този комунизъм да споходи и останалите 24 720 406 жители на Северна Корея.

Как ще стане ли? Ами нали точно това обсъди конгресът, който КТП доброволно свика за първи път от 36 години насам. Така тя доказа, че е истинска комунистическа партия, загрижена за добруването на народа. Досега доказваше същото, но като не свикваше конгреси изобщо, а за добруването се грижеше направо. Обаче времената в КНДР вече са други, още по-прогресивни.

Ето защо около конгреса дори телевизионен екип на ВВС бе допуснат на територията на страната, за да снима живота там. Разбира се, на излизане сниманото бе иззето. Защо ли? Ами точно защото екипът успя да снима живота там, де!

И друго важно. На конгреса чуждите кореспонденти, които така и не бяха допуснати в залата, получиха текст от речта на другаря Ким, в който той е миролюбив като агънце. А вътре партийните другари чуха същата реч, но придружена с ясно предупреждение, че ако някой наивник повярва в миролюбието на другаря Ким и КНДР, ще се превърне в блеещо агънце.

Много подходящи по Великден са тематичните намеци за агънца, нали?

Цялата работа с корейския конгрес можеше да се размине като обикновен исторически майтап, ако той не беше съвпаднал по време, тон и величие с конгреса на родната БСП или пък с идващия в неделя форум на АБВ. Или обратно, де – ако конгресът на нашите комунисти случайно не беше съвпаднал с корейския…..

За пореден път казвам, граждани,  не се заблуждавайте от думата „социалистическа” в името на БСП. Нормално е да ви съветвам така, след като онзи ден самият Анжел Вагенщайн се възмути, когато самият Петър Волгин го нарече по радиото „социалист”. Той си бил чист комунист и не си го давал това…..звание ли, прякор ли, диагноза ли…..не знам как да го определим всъщност.

Та на този конгрес на БСП, освен майтапи, също се случи нещо историческо – за първи път жена бе поставена начело на партията. Много прогресивно решение. То доказва, че Партията не само не смята Жената за сексуален обект, а вярва в нейната способност да мисли, без да и прегрява мозъка. И доказва също как от синя надежда човек може да се превърне в червен водач, без Небесата да го замерят с нещо тежко като наказание за моралните и материалните му грехове.

Някои ще възразят, че другарката Корнелия Нинова бе избрана, а не поставена на лидерския пост. Може и така да се каже – да, бе избрана, но не от делегатите, те просто гласуваха за нея. Изборът бе на хора като Овчаров, Гергов, Добрев, Дъбов, Първанов и други първенци на социализма, здраво омешани с парите на социализма. Или с парите и интересите на Москва – което е едно и също, макар Москва, освен като ПР за идиоти, отдавна вече да няма нищо общо с идейните трикове на социализма, комунизма или каквото и да било друго, извън чистия путинизъм. А той пък е твърде подобен на учението чучхе в Северна Корея  с неговите две ясни и изчерпателни точки.
С избора на Корнелия Нинова за председател на БСП, някои анализатори започнаха да разсъждават върху възможността за промяна на партията и развиха доста фантазии по темата. Другарката Нинова обаче бързо опроверга всички фантасти, като излезе и каза няколко прости неща.

Първо, веднага започна да брани руските интереси. „Разделението между Русия и Европа не е удачно и само безотговорни политици могат да ги противопоставят” – каза Корнелия Нинова в едно май недотам добре премерено изказване. Дори малко се страхувам да не яде, образно казано, шамари за тези си думи, ако в руското посолство се усетят какви ги дрънка новото им българско протеже. Та нали дори те добре знаят, че точно Владимир Путин е политикът, който поведе Русия към разделение от Европа още с идването си на власт през 2001. А да наричат Путин „безотговорен политик” не е добре за хора като Нинова, които са на руска хранилка. Аз мога да си позволя, защото съм дотолкова независим, че от мен наистина нищо не зависи. Но тя има задача да ни води по московския път, не да изоставя България в лапите на Европа и лошото НАТО.
И неслучайно веднага след конгреса, на 9 май, другарката Нинова не почете Денят на Европа като истински европейски социалист, а като истински руски комунист застана рамо до рамо с другарите Георги Първанов и Волен Сидеров в подкрепа на миналите и бъдещите победи на руското оръжие, включително срещу България.

Насред София, моля ви се. И не се намери нито един лигав демократ, който да арестува тези хора за откритата им пропаганда в полза на Русия и нейната хибридна война срещу интересите на България, на Европа и целия демократичен свят.

Второ, другарката Нинова май се въодушеви прекалено много и в чисто вътрешен план. „Имаме нужда от революция и се надявам да я направим. Не само вътре в партията, а и отвън, между хората” – каза тя. Милата революционерка, липсва и само черната кожена тужурка, запасаният на кръста пищов и размахан показалец в закана срещу световната демокрация, която ни пречи да правим каквото си поискаме с когото си поискаме когато си поискаме и колкото си искаме.

Добре, де, преживяхме Френската революция, преживяхме Великата октомврийска социалистическа, ще преживеем и Страхотната вътрешна революция на Корнелия Нинова – да отведе БСП от 49-я, направо в 50-я неин конгрес.

Третата насока в изявите на Нинова е заявката в най-скоро време БСП да се докопа отново до властта, независимо по какъв начин. Това бе срамежливо прикрито със заклинанието, че БСП няма да управлява съвместно с ГЕРБ, ако червените не са водеща политическа сила. Сякаш някой ги калесва за съвместно управление. И сякаш някога ще станат пак водеща политическа сила. Но онези революционери вътре в партията, които трябва да разберат, разбират правилно какво им се казва – също както другарите в Северна Корея.

Колкото и значими да са обаче, всички тези конгресни вълнения имат местно значение, а истинската мащабна руска атака срещу целия свят бе инициативата „Безсмъртният полк”. Идеята по 9 май да се чества руското оръжие и да се вее руско знаме навсякъде по света, дори край Статуята на свободата в Ню Йорк, е перфектна, трябва да признаем. Тя удря демокрацията право в сърцето, като ни казва – вие не можете да ни спрете, защото ще нарушите правата и свободите ни, а ние ще вилнеем сред вас и ще правим каквото си искаме, защото вие ни осигурявате територия на правото и свободата.

Крайно време е тази прочута слабост на демокрацията да се превърнат отново в нейна сила срещу Путин, както стана по време на войната срещу Хитлер.

Какво означава например в Берлин, двигателят и разумът на Обединена Европа, срещу която Русия в момента воюва, да се допусне банда руски рокери да мърсят въздуха с разветите си като знамена партенки? И как, по дяволите,  стигнаха тези гангстери до там, след като Полша не пусна провокативната им колона през своята територия.
Много са сериозните въпроси, на които трябва да си отговорим, граждани, важното е да започнем отнякъде. Но май поне засега ни е по-лесно да продължаваме да живеем в споменатата годината на руско-комунистическото магаре. В нея не е никак приятно, но пък ние сме свикнали, а кой знае отвъд какво ни чака – току-виж, ще трябва да мислим сами, да работим много, да се разделим с уюта на глупостта…..

Забележка:
Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: