172. ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ – ХЕРМАН ХЕСЕ /втора част/

май 5, 2016 at 10:49 am (Публицистика) (, , , , , , , )

Пламен Асенов

03. 02. 16, радио Пловдив

Целия текст слушай тук – http://bnr.bg/plovdiv/post/100654571/velikite-evropeici-herman-hese-vtora-chast

Много може да се говори за противоречията в характера и живота на великия писател Херман Хесе и неговото лекарство – усилието да сближава тези противоречия, да живее с тях, но не като си внушава, че не съществуват или се преструва, че не ги забелязва. Обратно – опитва да ги възприема като нещо, което не руши човека, а го гради; да живее с тях, сякаш са богатство, дори благодат; да ги изследва, да участва в диалога, в играта помежду им, от която всъщност се ражда културата и цивилизацията, тоест, човешкото. Трудно е да се живее така, но кой е казал, че да си човек, значи да е лесно?

Стълбовете на вечността, Ondras Gift

Херман Хесе е роден през 1877 година в Калв, немско градче в Южна Германия, в провинция Баден-Вюртенберг. Момчето расте умно и своенравно. „За щастие аз се сдобих с най-ценните и необходими за живота познания още преди да тръгна на училище, учейки се от ябълкови дървета, от дъжд и слънце, реки и гори, пчели и бръмбари, учейки се от бог Пан и от танцуващото божество в съкровищницата на моя дядо…..Общо взето, владеех цялата приказна мъдрост на детството” – пише Хесе за онова време. Така е в безгрижните години. Училищният период обаче е болезнен за младия бунтар и, въпреки че без усилия е най-добър в клас, често го изхвърлят за лошо поведение. Опитът за самоубийство не помага. Покрай това се сдобива с главоболие и склонност към тежки депресии, които го съпровождат цял живот. Когато е на 15 пък се събира с лоши другари, пие, пуши много, ходи по кръчмите и трупа дългове. Твърде болезнено е дори да се пише за този период от живота на Хесе, в който той търси себе си, а се блъска само в стени. Криво-ляво обаче оцелява още година, докато го изхвърлят от последното училище и родителите му разрешат да се върне в Калв. Там младежът се съвзема – занимава се с градинарство, помага на баща си в Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар