De Profundis: ИЗБЕРЕТЕ ЗА ЛИДЕР ГЕОРГИ ГЕРГОВ, ГАРАНТИРА НАЙ-БЪРЗИЯ ФАЛИТ НА БСП

април 27, 2016 at 11:34 am (Публицистика) (, , , , , , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – http://www.faktor.bg/mnenia/lacheni-carvuli/72550-de-profundis-izberete-za-lider-georgi-gergov-garantira-naybarziya-falit-na-bsp.html

Предстои 49-я конгрес на БСП, граждани.

Знам, че сте добри християни и в Страстната седмица не ви се слушат глупости, но Няма да ви спестя удоволствието от възвишените социалистически страсти. Още повече онези, които, кой знае защо, се наричат социалисти, и без това не спират да ви занимават постоянно със себе си и да лъжат като истински комунисти, така че някой трябва да върви след тях и да разяснява каква в действителност е работата.

Първо да кажем, че БСП е погрешно име за тази формация. Напълно погрешно и силно подвеждащо, доколкото и трите букви внушават лъжливи неща.

„Б” уж означава Българска, но, както се вижда, ако внимателно се чете историята, поне от 1919 година насам партията си е чисто руска. „С” е за Социалистическа, но думите и документите на БСП от времето на прехода, след раздялата им с любимата абревиатура БКП, показват само, че те и досега са си комунисти. „П” би трябвало да означава Партия, обаче пък тук ги издават делата. Те показват, че БСП е мафиотско образувание, което се опира на простотията, политическата неграмотност и други интересни особености на целокупния български бит и характер.

Казаното означава, че по принцип най-добре е да се мисли и говори за БСП с нейното истинско име – Руска комунистическа мафия, РКМ.

Не знам дали идеята ще се възприеме бързо от прогресивната българска общественост, защото тук хората са леко индиферентни и предпочитат да карат по инерция. Сигурен съм обаче, че историята един ден ще ме оправдае, особено ако и след този конгрес БСП оцелее и продължи да ръси доказателства за истинската се същност. Така само по-бързо ще дойде времето и последният слепец да прогледне.

Изразявам открито съмнение за оцеляването в дългосрочен план на любимото БСП /РКМ/, защото съм сигурен, че никоя истинска гангстерска банда не може да оцелее, ако за мястото на главатаря се борят цели 32 кандидати, както е в днешния наш случай. Да, това е броят на официалните кандидати за лидер на БСП. Забележително е дори за страна като България, където всеки може да управлява всичко – от финанси и външна политика на държава, до обикновен космически кораб. Е, стига извън чашите в кръчмата да му падне нещо такова за управление, де.

Какво показва този изумителен брой кандидати за славата, при това слава, свързана с една формация със затихващи функции, която за няма и 30 години се стопи от почти сто процента влияние при Живков, до десетина процента при Миков?

Първо, показва високо самочувствие. Толкова високо, че кандидатите с право си казват – `ми щом Миков може, `що не и аз. Второ, показва ниски политически стандарти. При БСП е традиция каквото и да дрънка водачът, червените папагали отзад да го повтарят като премъдрост велика. Докато шефът се смени и новият започне да говори нови глупости – а те и тях да повтарят. Трето, показва, че кашата в БСП е на бучки. Всяка от бучките е група, клан, отдел на ДС или криминална банда, обединена от интереси, които противоречат на интересите на всички останали. Затова всяка такава структура има собствен кандидат – знае, че ако успее да докопа властта в самата партия, ще си улесни живота, като насочи енергията на маса „обикновени хора” в желаната посока.

Разбира се, бучките добре си дават сметка, че, въпреки противоречията, имат и общ интерес – да останат заедно, защото пълният разпад на БСП ще ги прати всички в небитието. Или в най-добрия случай – в лапите на Гоце, където ще трябва само да се разкайват и служат, а не да властват и лапат.

Върху какво е стъпил този общ интерес за оцеляване в БСП, тоест, кои са основните „политически вектори”, които сплотяват здравите сили и ги държат заедно, въпреки че поотделно се мразят и в червата?

Първият вектор е любовта към Русия. Имам предвид не любов човешка, а кучешка. Тя се свежда до пълно, пряко, всеотдайно и безогледно пропагандиране, подпомагане, преследване и прокарване на руския интерес в България, независимо дали и доколко той противоречи на българския интерес. Искате доказателства ли? Не, да не започваме от атентата в църквата „Света Неделя”, това можете и сами да си го прочетете, а да се огледаме какво става в момента.

Като част от конгресната лидерска битка, председателят на БСП Михаил Миков отиде в Русия. За онези, които забравят – преди две години Миков пое първия партиен пост с личната благословия на руския външен министър Сергей Лавров. Тогава той „случайно” беше на посещение в София, проведе напълно излишна иначе среща с председателя на отиващото си 42-ро Народно събрание Миков и така го благослови за лидер на руската левица в България.

Сега Лавров не благоволи да го приеме лично, вероятно като малко наказание, задето БСП загуби позиции и Русия трябва да хрантути нови хора, за да и вършат работата. Но да чухте някой от вътрешните конкуренти на Миков да определя посещението му в руската столица като провал, както всъщност би трябвало? Не сте чули, първо, защото Миков все пак целуна ръка на когото трябва. Той сключи споразумение с нещото, представяно пред света като руска социалистическа опозиция. А, както знаем, при режими като на Путин, които държат всичко в ръцете си, опозицията също е на власт – нищо, че от подобно твърдение би се изчервил всеки нормален учебник по политически науки. И второ, мълчат опонентите на Миков, защото никой от тях не бе приет в Москва предконгресно. Което вече дава сериозни основания да смятам, че и след 49-я конгрес другарят Миков ще се окаже отново начело на БСП, а всички други другари напразно ще са се хабили.

Няколко думи обаче и за натрапчивото мълчание, което се чува по този повод не само вътре в БСП, но и от страна на обикновено превъзбудените български патриоти. Те и досега продължават да крещят колко лошо е Лютви Местан да ходи на политически срещи в Турция преди да основе партията си. Но и дума не обелват за Миков в Русия.

Така, де, знаем си: в Москва може, в Анкара – не!

Но важното в цялата работа е не просто фактът, че отиде Миков в светата столица на левицата и подписа някакво споразумение, а какви глупости надрънка там. Например нарече собствения си президент и двама министри „антируски ястреби, които се правят на по-големи от най-големите ястреби в света”. Не остана назад и загрижеността му за отпадането на европейските санкции спрямо Русия или обещанието БСП да окаже натиск да отпадне европейската забрана за пътуване някои руски парламентаристи. Нищо, че тези хора са пряко отговорни за руската агресия в Украйна и окупацията на Крим, а с това и за погазването на всички международни закони.

Ама все пак мъ-ъ-ъ-ничко достойнство трябва да има и ако не в приказките на чаша водка, то поне в официалните документи да не се пишат подобни глупости. Но не, направо в предконгресната платформа на БСП е записано: „Трябва да отхвърлим политиката на разделение и противопоставяне между ЕС и Русия”. Сякаш не Русия атакува Европа и нейните ценности, а обратно. Ами малко срам трябва да има човек, когато казва на бялото черно, поне така си мисля.

Вторият вектор, по който БСП се сплотява и загърбва вътрешните си противоречия е омразата, в случая – към американците. Виждали сме тази червена омраза в различни форми и посоки – спрямо империалистите, турците, седесарите, спрямо предателите като Гоце Първанов, спрямо всички чорбаджии-изедници, които са извън нашите другарски редици и прочие.

Сега на най-дневен ред обаче е омразата към американците и Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции, което предстои да се подпише между ЕС и САЩ. Това споразумение ще укрепи още повече транс-атлантическото партньорство, затова е огромен трън в очите на всички, които желаят разпада на Обединена Европа – като се започне от Кремъл, мине се през българските кремълски джуджета и се стигне до разните прокремълски терористични режими и банди, които вилнеят на няколко места в света.

Третият основен вектор на единството в БСП е хилядократно повторената вече лъжа как партията е социална, справедлива и „се грижи” за най-бедните. А, щях да забравя и новият момент в тазгодишната платформа – обявява се за просветена България.

И откъде ще я вземат тази, просветената, след като точно тяхната партия десетилетия наред налага тук анти-просвещенски дух? И за какво точно им е на тях просветена България, след като всеки човек, който е бил неук и случайно се просвети, тутакси бяга от партията им с писъци? Но, така, де, традицията на лъжата никога не трябва да угасва в тази партия, за да е сигурна тя, че съществува.

Що се отнася до самите кандидати да се възкачат на върха на БСП, за тях спокойно мога да не казвам нищо, а само да изброя имената им. Сами се досещате за каква гмеж става дума, щом Корнелия Нинова е основен конкурент на основния кандидат Михаил Миков. Тези двамата, както и всички останали кандидати, за нищо не стават, а трябва веднага да се махат. Не го казвам аз, казва го убедено самият лидер на пловдивските социалисти Георги Гергов, който също е кандидат.

Пожелавам му наистина той да стане шеф на БСП. За самия него това е най-краткият път към реализация на първото добро дело в живота му – да доведе до пълен разпад БСП /РКМ/ и нейното изчезване от българската политическа сцена.
Все пак – Великден е и хората се прераждат.

Забележка:
Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Реклама

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: