De Profundis: ПЛЯСКАНЕ ПО ДУПЕТО КАТО МЕТОД ЗА СПРАВЯНЕ С ТЕРОРИЗМА

април 3, 2016 at 10:33 am (Публицистика) (, , , , , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – http://www.faktor.bg/mnenia/lacheni-carvuli/70806-de-profundis-plyaskane-po-dupeto-kato-metod-za-spravyane-s-terorizma.html

Терористите са подли страхливци с малки п…ки и голямо его. Като деца те не са пляскани по дупето, за да разберат, че не могат да имат всичко на този свят, дори много да го искат; че другите са живи, не кукли и трябва да изпълнят дните, отредени им от Всевишния, както и да се нарича той, а не да им ги скъсява някой тъп маниак; че техните велики идеи имат граница и тя опира във великите идеи на другите – и по-добре да съжителстват мирно, защото сблъсъкът за налагане на моите над твоите велики идеи води до смъртта на всички велики идеи.

Казвам това по принцип за терористите, не само за онези, които се пишат ислямски и които най-често тревожат сънищата ни напоследък.

Ако искате съвет, граждани, как да намалим заплахата всеки идиот с автомат да се смята за Господ и да отнема животи, първата мярка е да се върнем към добрия стар механизъм за възпитание, наречен „пляскане по дупето”. Процесът на социализация е пътят между всеобхватния детски егоизъм и неговото овладяване в името на ползите от цивилизованото съжителство. За последните 50 години обаче разни псевдо-либерални плъшоци обявиха традиционните методи, които показват на детето границата на егото по разбираем за него начин, за фашистки. И сега всяка любяща майка се цупи, ако някой възрастен иска детето да му направи път, а не му отстъпи той. Обяснението е – то е малко и не разбира.

Така, де, то наистина не разбира. И точно заради това не може да командва разумните хора, трябва да се съобразява с тях. Иначе ще зачестят случки като онази в Германия, когато един запознат с правата си пикльо се оплака в полицията от родителски тормоз, задето го карат да си Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар