De Profundis: ЗАДЪЛЖИТЕЛНА КАЗАРМА, ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ – НЕ Е ЛИ ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ДА СПРЕМ ДА МИСЛИМ ГЛУПОСТИ

март 8, 2016 at 10:11 am (Публицистика) (, , , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – http://www.faktor.bg/mnenia/lacheni-carvuli/68724-de-profundys-zadalzhitelna-kazarma-zadalzhitelno-glasuvane-zadalzhitelno-e-da-sprem-da-mislim-gluposti.html

Пролетта още не е пукнала, граждани, но в инкубатора за отвратителни политически идеи вече се пукнаха някои отдавна заложени там кукувичи яйца и запъртъците им завоняха като стадо мъртви динозаври.
Връщане на военното обучение в училище и задължителна казарма от шест месеца за всички – тази величайша простотия, която лансира Красимир Каракачанов, можеше да си остане само в неговата глава. През годините той е доказал, че е готов да ги мисли и мъти такива, без да му се отразява съществено нито на политическото самочувствие, нито на психическото здраве.
Но какво да го правиш, той не е съвсем виновен, а така са го научили в съответната служба – да бъде гьонсурат докрай и да мъти водата в България винаги, щом някои големи началници поискат да си наловят тук риба.
Но все пак не остана тази тъпа идея само в умната каракачанска глава. С модификации и добавки за повече аромат, тя бе вкарана в обществен оборот от медии, други огромни патриоти и дори от самото ни Министерство на отбраната.
Особено впечатление ми направи например изявата по темата на Михо Михов, бивш генерал, бивш началник на Генералния щаб на Българската армия и бивш военен съветник на бившия президент Георги Първанов. На нормалните хора обикновено им се повдига от толкова много бивши неща, събрани да гният на куп, но очевидно не и на самия Михов. Нито пък на медийните пророци, които взеха да го канят в студията и да му се мазнят, сякаш човекът е открил лекарство против глупост.
А той не е. Май точно обратното е открил.
„Докога в Българската армия ще има свободни места за командири, ако няма кой да поведе войниците, то няма как да имаме национална сигурност” – разпери крилете на развинтеното си въображение бившият пилот. И по стар навик не помисли, преди да говори. Защото иначе би трябвало да каже още поне две неща – срещу кого въпросните командири трябва да поведат войниците и второ, в коя модерна война броят на войници е някакъв особен фактор.
Отговорът на втория въпрос е лесен – вече в никой истински конфликт размерът не е от значение, всичко е висока технология, а за тази работа и най-умният новобранец не може да бъде обучен за жалките 6 месеца. Като се знае, че за това време някои таланти не успяват да усвоят дори разликата между ляв и десен крак.
Така че трябва да се върнат поне две години казарма, както беше по любимото на Михов комунистическо време. Да, тогава армията беше над сто хиляди души – но елате да питате такива като мен, които изкараха 25 месеца в славната БНА на Добри Джуров и Михо Михов, що за некадърна, разкапана и небоеспособна войска беше това. И „Швейк”, и „Параграф 22” ще ви се сторят като розови романчета пред историите, които мога да ви разкажа за Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар