159. ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ – ПОЛ ГОГЕН /част първа/

февруари 20, 2016 at 10:00 am (Публицистика) (, )

Пламен Асенов
04.11. 15, радио Пловдив

Целия текст слушай тук – http://bnr.bg/plovdiv/post/100622289/velikite-evropeici-pol-gogen-chast-parva

Признавам си, започвам да пиша този текст със страх. Страхувам се да ви представя великия френски художник Пол Гоген в истинската му светлина, защото се опасявам да не решите, че творец с такъв гаден характер не може да е чак толкова гениален. Няма как да ви съдя – доста хора и досега го мислят, така че заради човека Гоген отказват да харесват твореца Гоген. Има и такива обаче, на които не им пука за земните му грехове и ценят небесните му картини безкрайно. Добре, де, не чак безкрайно, но ето колко – в началото на 2015 година платното на Гоген „Кога ще се омъжиш” бе продадено за 300 милиона долара и стана най-скъпата картина в света. Ако се чудите колко са 300 милиона долара, ето ви сравнение – това са на куп парите, които получават за месец милион и половина български пенсионери със средна пенсия.

Дебюси, Сарабанда

„Аз съм велик художник и го знам. И точно заради това, което съм, аз съм преживял толкова много страдания, но продължавам да следвам призванието си, в противен случай бих се възприел като измамник – какъвто, впрочем, много хора мислят, че съм…..Моят артистичен център е в собствения ми мозък, никъде другаде, и аз съм силен, защото не се съобразявам с другите, а правя онова, което е в мен”. Така пише Пол Гоген през 1892 година, в едно писмо до жена си, датчанката Мете, с която продължава да поддържа връзка, въпреки че са разделени. Писмото е от Таити, където художникът, който се чувства все по-подтиснат и буквално задушен в уж артистичния Париж, вече живее и твори по онова време. Той отива на далечния тихоокеански остров с идеята да се махне от правилата и условностите на цивилизацията, да намери прост и естествен начин на живот, да бъде заобиколен от хора с друго виждане за основни неща като боговете, любовта, смъртта. Намира всичко това, но само донякъде, в много по-малка степен, отколкото му се иска. От една страна – по времето, за което говорим, края на ХІХ век, истински примитивни общества в света на практика вече не съществуват, всички те са Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар