ЗА ВИНАТА, МЕЗЕТАТА ИЛИ КОМУ В БЪЛГАРИЯ Е НУЖЕН КОМУНИЗМЪТ /първа част/

февруари 5, 2016 at 8:16 am (Публицистика) (, , , )

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian

/Фили/ 1 февруари, ден за почит към жертвите на комунизма, даде поредното доказателство, че, 26 години след промените, българското общество не може, а сякаш и не иска, да се раздели с миналото си. Защо и как останките от комунизма определят настоящето на България – темата обсъждаме с Пламен Асенов.

– Пламен, откога в България се отбелязва 1 февруари като Ден за почит към жертвите на комунистическия режим?

– Тази година бе шести път, Фили. Започна през 2011, когато бившите президенти Желю Желев и Петър Стоянов лансираха идеята. Датата е избрана символично – на 1 февруари 1945 година тъй нареченият Народен съд произнася смъртни присъди за над 150 души от елита на България – политици, военни, журналисти. Идеята обаче и досега среща силна съпротива от левицата. Само един пример. В понеделник лидерът на БСП Михаил Миков, попитан от журналисти как се чувства в деня за почит, отговори – „екстра”. А на въпрос дали БСП, като правоприемник на БКП, ще се извини за извършените спрямо българите престъпления, отговорът беше – БСП се е извинявала много пъти и е време да приключи с това. Не искам да коментирам, Фили, но знам, че идеята да приключиш с нещо, което още не си започнал, е връх на цинизма и политическото фокусничество.

– Пламен, тези думи на Миков напомнят за репликата от 90-те години на Филип Боков, че „БСП поема вината само с мезета”. На какво се дължи подобна наглост?

– Вероятно на безсилие, Фили, съчетано с погрешна представа за остроумие. Това безсилие на БСП да признае истината или да обясни разумно защо не я признава, личи всяка година на 1 февруари. Левицата защитава четири тези. Първата е: „не всички жертви на комунистическия режим са невинни”. Каза го онзи ден депутатът Янаки Стоилов. Без да уточни колко от тях са невинни. Втората теза е, че „фашистите” преди това безчинствали дори повече. Но висшите „другари” от БСП прекрасно знаят, че опитът да прехвърлят вината на фашистите, които от чиста омраза избиват комунистите, та затова после комунистите тях избиват, но без омраза, а с Народен съд, е лъжа. Ако човек се зарови в историческия план на отвратителния български конфликт, ще види, че той скоро ще навърши сто години. Някой да вярва на баснята, че през 1891-ва четата на дядо Благоев основала БСДП в лозето на Никола Габровски, за да е на място тайно от полицията? И да не знае, че те отиват там, за да основат партията си по нормален начин, с вино и гювечи. Е, може би все пак тайно, но тайно само от жените си. Някой да е чувал за преследване на Благоев и дружките му заради социалистическите им идеи, които най-свободно разпространяват в България чрез вестници и книги? Не, има ясна граница, от която започва терорът, тя е 1919 година, времето малко след болшевишката революция, когато тъй наречените „тесни социалисти” се преименуват на БКП и по волята на Москва започват да безчинстват тук. Третата теза на БСП, Фили, е, че децата не отговарят за греховете на бащите. Обаче никой не пояснява дали това важи и когато децата цял живот без угризения ползват привилегиите на бащиното си положение, постигнато в резултат именно на споменатите „грехове”. И четвъртата защита е: „Каквото било, било, стига за нас – сега вие, демократите, кажете защо докарахте България до положението, в което се намира в момента”. А това вече е истински връх на безочието, Фили.

– Пламен, сега на 1 февруари Ирина Бокова, шеф на ЮНЕСКО и кандидат за генерален секретар на ООН, също направи опит да говори уж открито и честно за миналото си, както мнозина я призоваха. Доколко успешен беше този опит?

– Миналата седмица обсъдихме Ирина Бокова, Фили, затова сега ще напомня само няколко неща. Първо – тя е сестра на споменатия вече като истински наглец Филип Боков и дъщеря на Георги Боков, висш функционер на БСП, определян като Българският Гьобелс заради „заслугите” си към комунистическата пропаганда. Второ – Бокова е завършила външни отношения в Москва, цялата и дипломатическа кариера, както и редица конкретни нейни действия, навеждат на основателно съмнение, че е обвързана с някоя от двете големи руски служби – КГБ или ГРУ. Трето, поне официално, тя все още не е български кандидат за поста Генерален секретар на ООН и не се знае дали изобщо ще бъде номинирана. Въпреки натискът за това, който Москва оказва чрез тукашната си агентура, премиерът Борисов се колебае, защото знае, че тази кандидатура е компрометирана. В последно време, докато Ирина Бокова си прави кампания тук и чака номинация, някои от нейните поддръжници, макар с половин уста, подхвърлиха, че би било добре тя да не мълчи за комунизма, а да даде някакъв знак, че се е променила, че се разграничава поне от най-антихуманните му прояви. И в резултат тя избра точно 1 февруари, Денят за почит към жертвите на комунизма, за да направи подобен опит, Фили.

– По тона ти обаче разбирам, че той е неуспешен…..

– О, да, единственият цялостен успех в този опит беше, че Бокова наистина го направи с половин уста. От изказването стана ясно, че тя счита за жертви на комунизма само онези, убити без съд и присъда в първите дни след 9 септември, но не и жертвите на тъй наречения Народен съд, не и онези, които десетилетия наред точно чрез съда бяха унищожавани в името на народа, не и поколенията хора, чиито съдби бяха затрити, независимо дали те си дават сметка за това или не. Жалко е подобно поведение, Фили, толкова жалко, че ако не ставаше дума за непомерните амбиции на тази жена, които пряко вредят на България, не бих се заел изобщо да го коментирам.

– Пламен, това поведение явно е типично, поне за водещи фигури в бившата БКП. Дали обаче то няма обратен ефект, дали всъщност не подкрепя аргументите на онези депутати, които наскоро внесоха проектозакон за премахване символите на комунизма и поставянето им в специален музей?

– По логика е така, Фили, но на глупавия не можеш да обясниш, че е глупав, не само защото е глупав, но и защото не иска да слуша. Жертви на комунизма в България всъщност сме всички ние, дори хората от младите поколения, които не са живели тогава. Жертви сме, защото са живи три неща – хората от онази епоха, отношенията от онази епоха и символите от онази епоха. За хората вече се знае – те няма да се засрамят, да почувстват разкаяние, да проявят чест и достойнство. Тоест, за да се реши въпроса с тях, трябва да мине много време, може би да си отидат не само комунистическите принцове и принцеси, които са на власт сега, а и техните внуци. За символите на комунизма също се знае – също както нацистките символи, те вредят със самото си присъствие, така че наистина трябва да се захвърлят на бунището на историята, в случая – в подходящ исторически музей. Най-труден е въпросът с изчезването на наслоените в обществото и в психиката на българите комунистически отношения, а главно лекарство срещу тях е разпространението на истината. По подробно на това ще се спрем обаче през другата седмица, Фили

/Фили/ Чухте политическият коментатор Пламен Асенов в първата част от нашия разговор по темата защо и как останките от комунизма определят настоящето и бъдещето на България.

Забележка:
Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: