ЗА ВИНАТА, МЕЗЕТАТА ИЛИ КОМУ В БЪЛГАРИЯ Е НУЖЕН КОМУНИЗМЪТ /първа част/

февруари 5, 2016 at 8:16 am (Публицистика) (, , , )

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian

/Фили/ 1 февруари, ден за почит към жертвите на комунизма, даде поредното доказателство, че, 26 години след промените, българското общество не може, а сякаш и не иска, да се раздели с миналото си. Защо и как останките от комунизма определят настоящето на България – темата обсъждаме с Пламен Асенов.

– Пламен, откога в България се отбелязва 1 февруари като Ден за почит към жертвите на комунистическия режим?

– Тази година бе шести път, Фили. Започна през 2011, когато бившите президенти Желю Желев и Петър Стоянов лансираха идеята. Датата е избрана символично – на 1 февруари 1945 година тъй нареченият Народен съд произнася смъртни присъди за над 150 души от елита на България – политици, военни, журналисти. Идеята обаче и досега среща силна съпротива от левицата. Само един пример. В понеделник лидерът на БСП Михаил Миков, попитан от журналисти как се чувства в деня за почит, отговори – „екстра”. А на въпрос дали БСП, като правоприемник на БКП, ще се извини за извършените спрямо българите престъпления, отговорът беше – БСП се е извинявала много пъти и е време да приключи с това. Не искам да коментирам, Фили, но знам, че идеята да приключиш с нещо, което още не си започнал, е връх на цинизма и политическото фокусничество.

– Пламен, тези думи на Миков напомнят за репликата от 90-те години на Филип Боков, че „БСП поема вината само с мезета”. На какво се дължи подобна наглост?

– Вероятно на безсилие, Фили, съчетано с погрешна представа за остроумие. Това безсилие на БСП да признае истината или да обясни разумно защо не я признава, личи всяка година на 1 февруари. Левицата защитава четири тези. Първата е: „не всички жертви на комунистическия режим са невинни”. Каза го онзи ден депутатът Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар