156. ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ – КОНРАД АДЕНАУЕР

януари 28, 2016 at 8:13 am (Публицистика) (, , )

Пламен Асенов
14.10. 15, радио Пловдив

Целия текст слушай тук – http://bnr.bg/plovdiv/post/100612904/velikite-evropeici-konrad-adenauer

Колко думи стигат, за да приключи един дълъг, активен, умен, ползотворен, отдаден на родината, но още повече – посветен на бога и на човека живот? На кьолнския немски диалект, на който са произнесени, те са шест. На български са осем и гласят: „Няма за какво чак толкова да се плаче”. Това са последните думи на великия немски политик Конрад Аденауер. Без него Европа вероятно и досега щеше да е разделена, Германия нямаше да е пак Германия, а хората по света щяха да имат едно вдъхновение по-малко. Този политик не само смяташе, че човекът е по-важен от всичко, че човекът е най-важното всичко – но с живота и постиженията си доказа, че е прав.

Фреймс

Конрад Аденауер е роден през 1876 година в Кьолн, провинция Рейн, част от кралство Прусия. Две са важните насоки на възпитанието, което получава в детството си, а те определят мирогледа и насоката на политическата му дейност по-нататък. Първата е връзката му с католицизма, която в същото време минава под знака на тъй наречения Културкампф. Това е духовно и политическо движение в Европа от средата на ХІХ век до Първата световна война, което засяга отношенията на новите конституционни и демократични национални държави с Римокатолическата църква и дискутира мястото и ролята на религията в държавното устройство. По тази линия върви и нежеланието на рейнландците, които са по-консервативни католици, тяхната провинция да продължи да бъде част от Прусия. Оттук у Аденауер за цял живот остава омраза към „прусашкото” отношение към нещата, онова, при което всеки човек трябва да е готов да жертва себе си в името на държавата. Конрад Аденауер защитава точно обратната гледна точка, свързана с християнския морал и ценности. Според него основната ценност на този свят е човекът, държавата съществува за него, а не той за държавата. Това отношение, впрочем, в следващите години Аденауер пренася както към нацистите, така и към партиите от левицата – комунистически и социалистически, които също Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар