155.ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ – КОКО ШАНЕЛ /част втора/
Пламен Асенов
07.10. 15, радио Пловдив
Целия текст слушай тук – http://bnr.bg/plovdiv/post/100610053/velikite-evropeici-koko-shanel-chast-vtora
Гранд Фънк Рейлроуд, Това е мъжки свят
Да, това е мъжки свят, който обаче наистина би бил нищо без една жена или момиче. В случая имам предвид онзи свят, който навлиза в своя ХХ век не по календар, през 1900-та, а 14 години по-късно, с началото на Първата световна. Тази война променя всичко. От оцелелите, по знаменития израз на Гертруд Стайн, тя създава едно „изгубено поколение” – хора, пълни с кошмари и въпроси без отговор, хора без здрава почва под краката си, които изживяват всеки ден като за последно, онези, които постоянно се хвърлят в битка срещу живота, защото изобщо не искат да се бият повече срещу смъртта. Та точно този мъжки свят наистина има нужда от своята жена – и до голяма степен я намира в лицето на Коко Шанел.
Гранд Фънк Рейлроуд, Това е мъжки свят
През Първата световна в Европа настъпват съществени промени и една от най-важните е свързана с положението на жените. Това е значим момент. По време на самата война много жени са на фронта като санитарки или в тила работят за военната промишленост. Освен това огромен брой жени остават вдовици и в следвоенните години трябва сами да се оправят с управление на имоти, с развитие на бизнес, с неща, до които по-рано не са допускани. Така жените придобиват ново самочувствие, стават самостоятелни. Те не могат вече да носят онези – да, доста красиви, но прекалено тежки, натруфени, стягащи и изобщо, потискащи одежди, не могат да продължат да живеят с модата отпреди войната, сякаш нищо не се е случило. Те искат да им е леко, да се движат свободно, искат да са достатъчно красиви, представителни и елегантни, без обаче да хабят много време за това. И точно Коко Шанел им дава новата визия, подсилва новото им усещане за свобода и независимост, облича новото им самочувствие. Първата стъпка е проста – самата тя често носи далеч по-удобните мъжки дрехи, това постепенно се превръща в мода и Шанел започва да облича жените донякъде като мъже. Добре, де, не съм сведущ по езика на модата, затова се изразявам така грубо. Всъщност трябва да се каже, че тя внася в женската мода редица мъжки елементи – панталони, блейзери, вратовръзки, къси прически. В самото начало на 20-те пък, Коко Шанел измисля и въвежда на въоръжение едно от най-прекрасните си творения, здраво закотвени в женския гардероб и досега. Говоря, разбира се, за знаменитата LBD, little black dress, известната „малка черна рокличка”. Първоначално тя всъщност не е чак толкова малка, колкото някои може би си представят – оригиналното творение на Шанел е дълго до под коленете. Но е така не защото тя самата страда от желание да прояви обществено лицемерие, като скрие краката на жените, а защото цял живот не може да понася женските колене и – колкото и разумни аргументи да има за противното – намира ги за най-грозната част от женското тяло.
Коко преди Шанел, Саундтрак
Малката черна рокличка през 1920 изглежда доста еретично не само в света на модата, но и в представите на света изобщо. Някои смятат, че Коко Шанел я измисля за себе си, като един вид траурно облекло след смъртта на любимия си Артър Капел. По онова време обществото не гледа с добро око на възможността да се носи траур за човек, с когото нямаш законен брак. Не е ясно дали наистина е така, но със сигурност според тогавашните закоравели обществени норми черната дрехата е свързана единствено с траур. Анекдотът разказва как един от корифеите на предвоенната дамска мода веднъж среща на улицата Коко Шанел, облечена в своето знаменито творение и иронично пита: „За кого носите траур, мадам?” „За вас, господине!” – гласи още по-ироничният неин отговор. И тя се оказва права, много бързо нейната мода не просто измества, а буквално погребва неговата. Така или иначе, една от основните идеи, заложени в малката черна рокличка на Шанел, е нейната многофункционалност, възможността, в зависимост от различните аксесоари, които се добавят, тя да се носи както през деня, така и вечер. Материите, които се използват за нея също са леки, удобни и само за няколко години роклята става истински хит по света. Неслучайно още през 1926 година американското списание „Вог” твърди, че по своята универсалност и популярност „малката черна рокличка” се равнява с автомобилите „Форд”. „Ако някога ви порази красотата на една жена, но изобщо не можете да си спомните в какво тя е била облечена, значи тя е била облечена идеално” – казва Коко Шанел и това напълно характеризира нейните собствени усилия в полето на модата. „Избягвайте прекалената оригиналност. В женската мода оригиналността може да доведе до маскарад” – съветва тя. И още: „Луксът трябва да е удобен, в противен случай не е лукс”. Е, ако се съди по резултата от усилията на редица корифеи на висшата мода в момента, маскарадът е налице, а луксът го няма. Но, както казах, аз не разбирам от тези неща, само споделям впечатлението си на лаик, който харесва простата елегантност, внесена в модата от Коко Шанел. Тя прави това не само през 20-те години. Прави го и по-късно, след Втората световна война, през 1954-та, когато се завръща от Швейцария в Париж и отново отваря задълго затворената си модна къща на улица „Камбон” 31.
Коко преди Шанел, саундтрак
Преди да стигнем до живота на Шанел през Втората война, трябва да ви разкажа още няколко нейни истории. След като изкарва една любов с избягалия от болшевиките велик руски княз Дмитрий Павлович, Коко Шанел за малко става муза на композитора Игор Стравински, с когото Дмитрий я запознава. През 1925, на 42, тя се залюбва с Хю Ричард Артър, Херцог на Уестминстър, който полудява по нея. Освен че я затрупва с внимание и подаръци, включително апартамент на Мейфеър, Хю я вкарва в най-висшето английско общество и я запознава с много хора, включително с Чърчил, контакт, който по-късно играе важна роля в нейния живот. Или за нейния живот. Херцогът е известен антисемит и хомофоб, а Шанел споделя тези негови нагласи. Тя мрази евреите, защото смята, че един евреин буквално и краде правата върху любимия парфюм №5. Не е ясно как живее с хомофобията си, след като има основателни съмнения, че самата Коко е бисексуална и, освен мъже, харесва и жени. Така или иначе, връзката на Шанел с херцога продължава пет години, преди той да се ожени за някаква млада лейди. Когато я питат не съжалява ли за възможността да стане херцогиня на Уестминстър, Коко Шанел елегантно отсича: „Херцогини много, а Коко Шанел е една”. Междувременно тя има близка връзка с френския поет Пиер Риверди, а после и с илюстратора Пол Ириб. През 1935 година Ириб умира внезапно малко преди двамата да се оженят. Когато започва войната, Коко Шанел затваря всичките си магазини и ателиета с аргумента, че сега не е време за мода и отива да живее в хотел „Риц”.
Коко преди Шанел, саундтрак
Като най-голям грях в живота на Шанел се сочи нейното сътрудничество с германците по време на Втората световна война. В какво точно се изразява то и докъде стига е трудно да се каже. Има различни версии, включително, че е пряко свързана с немското военно разузнаване, Абвера, и май е част от някакъв план за постигане на сепаративни договорености с англичаните. Говори се, че заради познанството си с Чърчил, Коко Шанел е трябвало да проведе лична среща с него, на която да го запознае с позицията на някои от висшите германски военни шефове във връзка с продължаването на войната. Такава среща никога не е имало, разбира се, а дали изобщо е правен опит тя да се организира и дали Шанел наистина е част от такъв план, това продължава да е тема на спекулации. Факт е, че по време на войната Коко Шанел има връзка с Ханс Гюнтер фон Динклаге, немски офицер от Абвера, наполовина англичанин, с когото се познава отпреди това. Тя го намира в „Риц”, където са отседнали висши немски офицери и иска от него помощ, за да спаси от лагер един свой племенник. Въпросът се урежда, а двамата стават любовници. По-късно Коко Шанел казва: „Ако сте на 58 и ви падне случай да имате 15 години по-млад мъж, едва ли ще се интересувате от каква националност е той и какви са политическите му убеждения”. Този така типичен за Шанеб аргумент обаче не минава навсякъде и винаги. След войната нейната немска връзка и създава проблеми. Смята се, че се намесва лично Чърчил, за да я спаси от наистина сериозни последствия. Така Шанел отива в Швейцария, а когато в началото на 50-те се връща в Париж, отново на бърза ръка взривява модния свят с някои от по-късните си знаменити модни открития. Това е нейният елегантен костюм от туид с къса пола и сако без яка, малката чантичка с презрамки, наречена клъч, различни бижута, сред които, освен любимата и камелия, се отличават и вариациите на малтийски кръст, които тя прави. В началото на 1971 година, когато е на 87, Коко Шанел все още живее в хотел „Риц” и все още е активна. Тя подготвя пролетния си каталог, когато смъртта я връхлита и отнася. На погребението ковчегът и е обсипан с купища бели цветя, сред които са втъкнати само няколко червени рози.
Коко преди Шанел, саундтрак
Блогът на Пламен Асенов 
Вашият коментар