De Profundis: ЩЕ ИЗЧЕЗНЕ ЛИ БЕЗ БОКОВА БЪЛГАРИЯ ОТ КАРТАТА НА СВЕТА

януари 19, 2016 at 10:00 am (Публицистика) (, , , , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – http://www.faktor.bg/mnenia/lacheni-carvuli/64873-de-profundis-ste-izchezne-li-bez-bokova-balgariya-ot-kartata-na-sveta.html

Ще се обадя на Бойко Борисов и най-учтиво ще го помоля да ме номинира за началник на Айфеловата кула. Или на някой норвежки фиорд.
`Що не – след като другарката Бокова му се обажда да я номинира за шеф на цялото ООН.
И дори настоява за това.
Казвам ви честно, граждани, доскоро исках да стана министър-председател и, както всеки от вас, си чаках кротко реда, но вече не искам – давам си сметка с какви глупости трябва да се разправя човек на този пост. И какви хора се чувстват свободни да му се обадят.
„Ако аз спечеля, България ще бъде поставена на световната карта, това е голям успех за дипломацията ни” – заяви по телевизора комунистическата принцеса. С подтекст – но ако аз загубя…..
Божем, без нея, България ще изчезне от глобуса и добре, че напоследък е тя, та да ни крепко крепи върху кълбото.
Иначе красиво звучи и много жертвоготовно, де – ако не се заслуша човек в истинския смисъл, звучи почти като онова изречение на Апостола, че ако той спечели, печели за цял народ, а ако загуби, губи само себе си.
Е, от устата на червената инфанта цялата работа всъщност излиза леко обратна – че ако тя загуби, повлича всички ни в пъклото. Но това не е изненада, както знаем от белезите по гърбовете и душите си, мисленето и действията в контекста на тъй наречената „политика на изгорената земя”, са много характерни за типовете от нейното червено котило – примери за това по света и у нас дал Бог.
Или Бок трябва да се пише, а?
Но добре поне, че не тропна с крак и не се нацупи принцесата, докато говореше, че тогава целият български народ щеше да си спомни светлите години на комунизма, когато на татко щерката беше такова сладко детенце и да ревне от умиление. Народът да ревне, не на татко щерката.
Пък може и да е тропала с крак тук и там, знае ли човек.
Например подозирам, че пред другаря Първанов въпросната девойка често е тропала с крак. Иначе как да си обясним факта, че в нейна чест той лично излезе и даде цяла пресконференция с неприкритата цел да изнудва правителството, като заплаши – ако то не подкрепи Боковото чадо за шеф на ООН, АБВ веднага се захваща с национално-отговорната политическа задача да клати и свали втория кабинет Борисов.
А то на кабинета колко му трябва – достатъчно е политически и мисловни титани като Георги Първанов и Румен Петков да му вземат мярката и работата е опечена. Дали ще го свалят, като всяка нощ препикават основите му упорито, до рухване, или ще помолят другарят Путин пак да изкара на улицата платените си хора, както стана през 2013-та, все едно, не мога да гадая чак дотам – но важен е резултатът.
И всичко това в името на Иринка? Ама, другарю Първанов, вие сериозно ли?
Добре, де, знам, че и други отговорни другари я подкрепят. Тя самата публично благодари на един от тях – бившето величество и настоящо нищожество Симеон Сакскобургготски, който, забележете, лобирал за нейната кандидатура. Къде лобира, как лобира, кой изобщо си прави труда да му слуша дрънканиците – това си остава загадка велика. Но, така или иначе, явно по някакъв начин в най-голямата световна организация пак него чакат да ги оправи, иначе са жив зян.
Другият отговорен другар, от когото принцеса Бокова чака целувка, за да се превърне от спящата червена красавица в голям световен шеф, е Ахмед Доган. И ще си получи целувката Бокова, казвам ви – личи си по категоричния начин, по който тя пък защити Доган в неговата вътрешно-политическа битка с пионката му Лютви Местан.
Чакайте да си избърша устата, че ми се догади от идеята за подобни политически целувки!
Ами, граждани, то е съвсем ясно, бе – достатъчно е само човек да види кой подкрепя Ирина Бокова в нейния поход към световния връх, за да разбере веднага, че тя е от онзи вид хора, които изобщо не трябва да бъдат допускани да стъпват на американска земя, камо ли да се изтъпанят насред Ню Йорк, за да дава акъл и да определя политики.
Това става безпощадно ясно също и от друга гледна точка – ако се види самата Иринка какво е свършила през живота си.
Не, изобщо нямам предвид онова, което тя се опитва да внуши – че хората тук и пречат, само защото е дъщеря на баща си.
Макар в нормалните общества и това да се брои, не е като да няма значение. Не съм сигурен например, че някое от децата на висш нацистки функционер би имало суратя да прави политика в следвоенна Германия. А още по-малко – да се кандидатира за шеф на ООН. Но, както казах, да оставим това настрани.
Няма как да подминем обаче факта, че през 1996-97 година намираме същата тази Ирина Бокова като външен министър в правителството на Жан Виденов, което докара България до просешка тояга – включително по отношение на външната политика. И в същия този трагичен за страната период тя стана кандидат за вицепрезидент от БСП, със зъби и нокти защитаваше пагубната за България политика на левицата и лъжеше хората, че им предстои светло бъдеще, докато те не можеха да си купят хляб от магазина, защото в магазина нямаше хляб.
Ако не вярват младите – да повярват, така беше.
И вместо да се засрами от тези си позиции и деяния, вместо да се скрие в манастир и изживее живота си в разкаяние, вместо поне да се разграничи от наглото изявление на любимото си братче, че БСП поема вината само с мезета, червената другарка и досега си върви по разни дипломатически синекури, а в момента наглостта и стигна дотам, че да иска от нас, нормалните българи, като един да я подкрепим за шеф на ООН.
Ама заемането на този пост, граждани, не е въпрос на патриотизъм, както се опитват да ви внушат самата другарка Бокова и нейните чичковичервенотиквеничковчета. Нито е въпрос на национална чест и гордост. Нито е състезание за Мис Свят. Не е и конкурс за тъпа песничка на Евровизия, та да се опитваме ние да викаме за нашето момиче по-силно, отколкото сърбите, холандците или ескимосите за техните момичета.
Не, тук целта не е да надвикаме някого.
Лидерството на тази световна организация все още – макар от известно време насам все по-малко, но все още – е пост, който изисква човек с мащаб, с глобално мислене, със стратегически ум, с дипломатически умения от висшата лига, със сериозен авторитет. С други думи – все неща, които лицето, наречено Ирина Бокова, очевидно не притежава.
Знаете ли защо съм толкова сигурен? Ами ако тя притежаваше необходимите качества, досега това непременно щеше да се разбере по някакъв начин. Щяхме да го знаем, защото или през годините щяхме да видим с очите си как качествата и разцъфтяват и дават плод, или някой отвън щеше да дойде и да ни каже какъв ценен човек сме си отгледали неочаквано.
С други думи, другарката Бокова щеше да бъде уважавана не само от другаря Георги Първанов, а и от целия български народ. И не само защото заема някакъв си висок пост, на който, съвсем по комунистически, е настанена с връзки, а заради самата нея.
Но – ядец!
Отчитам обаче, че принцеса Бокова все пак има едно качество – огромната амбиция, затова се чудя се дали като звънна на Бойко Борисов, да го помоля не мен, а нея да номинира за шеф на Айфеловата кула.
С надеждата, че като застане на толкова високо и проветриво място, Ирина Бокова може да види колко нищожна всъщност е голата нейна амбиция.

Забележка:
Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: