Девет години България в Европа: МЕЖДУ РАЗОЧАРОВАН ОПТИМИЗЪМ И ОБНАДЕЖДЕН ПЕСИМИЗЪМ

януари 15, 2016 at 7:03 am (Публицистика) (, , , )

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian

/Фили/ Новата 2016-та е година десета от членството на България в Европейския съюз. Как и доколко се промени страната през това време, какви са основните надежди и предизвикателства в европейска перспектива – тези въпроси обсъждаме днес с Пламен Асенов.

– Пламен, реалностите през януари 2016-та отговарят ли на очакванията от януари 2007-ма, когато България официално пристъпи прага на ЕС?

– Трудно е да се обобщи с едно изречение, Фили, но май все пак може да се каже така – през 2007 оптимистите очакваха повече, отколкото сега имат, но през 2016 песимистите имат повече, отколкото тогава очакваха.

– Искаш да кажеш, че резултатът е равен?

– Да, равен е, но не е нула на нула, а нещо като три на три или пет на пет да речем. Защото движение напред определено има.
През това време например България получи доста безвъзмездни пари от ЕС за реализация на проекти в различни сфери. Говорим бруто за над 11 милиарда евро. Друг е въпросът, че те трябваше да бъдат доста повече, но самите ние сме си виновни, че не са.
Макар всички изисквания за проектното европейско финансиране и усвояването на средствата да бяха предварително ясни, в дългия период преди присъединяването никое правителство не извърши необходимата подготовка и не създаде необходимите структури и механизми на национално и регионално ниво. Те всъщност започнаха да се създават през самата 2007 година, така че разбираемо тогава не бе усвоен и един евроцент. През 2008 усвоените от България европейски пари са едва 19 милиона, а през следващите години нарастват все по-чувствително, за да стигнат през 2014 близо 5 милиарда и сто милиона евро.
Най-видими резултати от получаването на тези пари има в инфраструктурата, екологията, селското стопанство и преработката на селско-стопански суровини. Разбира се, корупцията при усвояването на евросредствата винаги е била проблем, но напоследък сякаш не толкова голям, колкото в началото. Или може би просто не чак толкова забележим, ако всички са се научили по-добре да се прикриват – не знам кое точно от двете е, Фили.

– Пламен, това са безвъзмездни пари, които би трябвало да динамизират икономиката, а вероятно и да намалят бедността. Но България продължава да бъде официално най-бедната държава в ЕС. Защо в това отношение няма напредък?

– Има напредък, но той е толкова малък, че направо е незабележим. Примерно ако преди девет години сме имали 45 процента от средните доходи за ЕС, то сега имаме 48 или 49 на сто. Нещо такова беше, доколкото си спомням. На този фон неслучайно Евростат, европейската статистическа агенция, неотдавна отчете, че българите са най-нещастните хора в Европа. Просто съзнанието за бедност тук е много силно – дори сред онези, които в мащабите на самата страна не изглежда да са най-бедни.

– Какво имаш предвид, като казваш „съзнание за бедност”?

– Ами например фактът, че, както навсякъде по света, и тук журналистите би трябвало да са от средната класа, дори по-скоро във високите нейни нива, отколкото в ниските. Само че ела, Фили, да питаш колегите от радио Пловдив какви заплати получават и какви хонорари. А аз пък ще ти кажа и колко работят.
Да, тук има и други работещи хора, които са доста по-зле от тях, само че това не е правилното сравнение. Правилното е, че в Полша заплатите на журналисти от същото ниво, са поне три пъти по-високи, при напълно сравними цени.
Друго правилно сравнение е, че средната работна заплата в Германия например е около 8 пъти по-висока от българската, докато цените на основните хранителни стоки са сравними, а почти всички останали са максимум два-три пъти отгоре.
При наличието на такова лесно достъпно външно сравнение, няма как да си щастлив българин, Фили, дори ако всеки ден властите тук ти пробутват статистика за това колко по-лошо от теб живеят съгражданите ти роми. Но те, властите, дори и това не правят за утеха.

– Пламен, освен финансовата страна, европейското членство на България има и много други важни аспекти. Как се развиват например реформите в различни сфери, по отношение на които в началото на 2007 имаше също доста очаквания?

– Не се сещам за нито една област, Фили, за която с чиста съвест да кажа, че напълно е скъсала със социалистическото си минало, че е променила облика си и механизмите на съществуване в съответствие с най-добрите европейски правила.
Да, някой ще каже, че вече споменахме такава сфера с видим напредък – усвояване на пари от Европа. Но, първо, би било адски тъпо кое да е общество за девет години да не научи как се взимат подарени пари. Но по-важното е, че това е нова сфера на действие, тя не е задръстена от глупостите, сътворени от комунистите в сфери като пенсионна система, образование, здравеопазване, правосъдие, обществен ред, администрация, социални въпроси…..
В нито една от тези сфери няма чувствителен напредък. Да, някъде има промени, но така несръчни или половинчати, че по-скоро допълнително оплескват работата. Класически пример е как при всяко ново правителство смело съкращаваме администрацията с 10 процента, а когато дойде следващото и я преброи, тя винаги се оказва поне с 10 – 15 хиляди души повече от преди съкращенията.
Или как още от предприсъединителния период във всички европейски доклади се настоява за реформа в съдебната система и как същата тази реформа безсрамно се бламира преди месец с прякото участие на ГЕРБ, най-голямата, уж дясна партия, член на ЕНП. Изобщо да не говорим пък за системата на МВР и специалните служби. Самите те са доволни, че правилата им на работа, а оттам и манталитетът на работниците им, не са пипнати и с пръст още от времето на комунизма. Затова са и такива резултатите от работата им, де, но това е друга тема.

– Добре, но това не може да продължи вечно. Още повече – реформите не се правят за удоволствие на Брюксел, а за развитието на самото българско общество, докато липсата им е деструктивна, води до безсилие за справяне с реалните проблеми?

– Така е, Фили, но въпросът е кой ще обясни това на когото трябва. Или – откъде ще се вземат хората в политиката, които да поведат страната по пътя на решителна промяна. Защото сега става така, че като общество имаме натрупан безкрайно много отрицателен опит в справянето с проблемите. Време е някой да започне от този отрицателен опит да си прави положителните изводи. Иначе ще повтаряме до безкрай сегашния цикъл, при който, с идването на всеки нов политик или олигархичен кръг на власт, грешките – или съзнателното пренебрегване на реалните обществени нужди – да се повтарят пак и пак. Това не е европейско мислене и европейско поведение, Фили, това е солиден остатък от времената, които бързо трябва да забравим, ако искаме да вървим напред като истински европейци.

Забележка:
Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

1 коментар

  1. zlatarova said,

    Докато няма граждани за европейско развитие в управляващата ГЕРБ
    ще е така :“САМО И ЕДИНСТВЕНО ОТРИЦАТЕЛЕН ОПИТ!“

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: