154. ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ – КОКО ШАНЕЛ /част първа/

януари 12, 2016 at 1:00 pm (Публицистика) (, , , , )

Пламен Асенов
30. 09. 15, радио Пловдив

Целия текст слушай тук – http://bnr.bg/plovdiv/post/100607525/velikite-evropeici-koko-shanel-chast-parva

Коко преди Шанел, саундтрак, 1

Преди около век една знаменита жена промени представите за модата не само на модния, но и на целия останал свят. Заедно с това промени представите на света за мисленето изобщо. Промени дори представите на света за връзката между това, което е отвън и онова, което е вътре в човека. Родено на дъното на Париж, едва ли не като малко плъхче в канализацията на великия град, момиченцето е погрешно записано в общинските регистри като Габриел Шансел, но жената, в която то се превръща, е позната на целия свят с правилното име Коко Шанел.

Коко преди Шанел, саундтрак, 1

Малката Габриел е плод на улична любов между перачка и амбулантен търговец на дрехи. Годината е 1883-та, във въздуха на Париж вече се носи сладостния аромат на тъй наречената „Бел епок”, хубавата епоха на изтерзаната от конфликти Европа. Това е мирният, щастлив, а до голяма степен и безгрижен период някъде от края на френско-пруската война през 1871 година, до началото на Първата световна през 1914-та. Той включва силно развитие на науката и техниката, животът на хората се подобрява чувствително, а изкуството на забавлението започва да се практикува все по-масово и, как да кажа…..полупрофесионално. Въпреки че произхожда от социалното дъно, малката Габриел всъщност изцяло е плод на този нов европейски дух, тя го попива и носи у себе си цял живот, а, къде съзнателно, къде не, пренася го изцяло и в творенията си. Макар улична, любовта между родителите на Габриел все пак е любов – те се женят, раждат им се още деца, но това не променя нещастната развръзка на този епизод. Майката умира рано, бащата праща децата си в различни приюти, Габриел попада при монахините от Конгрегацията на свещеното сърце на Мария. Там при строга дисциплина тя живее 7 години и научава шивашкия занаят. На 18 не може да остане повече и е изправена пред избор – замонашване или живот в чуждия и непознат външен свят. Избира света – денем работи като шивачка, нощем пее в кабаре. Оттук и версията, сякаш най-разпространената и обществено приемлива, за произхода на името Коко – две песни от нейния кабаретен репертоар включват звукоподражателни пилешки звуци. Друга версия е, че името идва от кокотка, френската дума за държанка или компаньонка. Самата Шанел разпространява романтична история – според нея като малка баща и галено я нарича „коко”, пиленце. Най-шокиращата версия за името Коко пък е, че идва от самоотверженото участие на младата Габриел в кокаинови оргии. Но не се шокирайте, тогава наркотиците изобщо не са обществено неприемливи, напротив. Самата Коко Шанел така и никога не приключва с тях. Доколкото е известно, всеки ден от дългия си живот, тя си бие по една инжекция с морфин. Смята го за безвредно обезболяващо и го ползва, за да се спаси от болките на душата, както ние ползваме аналгин за телесните си болки.

Коко преди Шанел, саундтрак, 2

През 1906 година 23-годишната красавица Габриел Шанел среща Етиен Балсан, бивш офицер от кавалерията, наследник на богатство, свързано с текстилната индустрия и човек на живота от онзи вид, който се гребе с пълни шепи. Той на бърза ръка я убеждава, че с пеене в кабаре тя няма никакво бъдеще. „Пееш, сякаш някой стреля с картечница” – казва и безцеремонно. Тя е достатъчно умна да го знае и без това, така че позволява на Балсан да я отмъкне в замъка си в Компиен. Там за три години той и показва всички сладости на декаданса – от малките и големи глезотийки, част от тях обсипани с диаманти и перли, та до ездата и лова като основни занимания на тълпата безработни приятели, дошли за малко на гости и останали колкото си искат. Между тях е и англичанинът Артър Едуард Капел, с когото Шанел също започва любовна афера. „Двама джентълмени наддаваха за моето секси малко тяло” – описва тя онзи момент. Звучи грубо, ако не знаем, че говори всъщност за наддаване не в пари – доколкото пари всички имат в изобилие, а в човешко разбиране. Балсан не разбира и не подкрепя нейната нужда да се занимава с нещо, да бъде самостоятелна, докато Капел я насърчава и смята, че има бъдеще в модата. Работата е там, че Шанел не само знае да шие, но също може да мисли, а и не се страхува да бъде свободна. Тези неща имат отношение към модата – не, а направо са истинската нейна основа, без тях тя е само гол шивашки занаят. Публиката в замъка на Балсан, колкото и отворена да е, ахва от изненада, когато един ден любовницата на домакина им се появява накипрена за лов не с типичната за езда рокля, а с мъжки брич и ботуши. Дамите от компанията залитат също по страхотните шапки, които тя прави. Първият магазин за шапки, който Шанел открива в Париж обаче, се проваля заради високия наем. Но малко след това Капел печели наддаването с Балсан, отмъква Коко в града на любовта, наема апартамент и инвестира в бизнеса и с мода. За няколко години бизнесът наистина се развива дотам, че тя успява не само да му върне парите, но и да наеме прочутата сграда на улица „Камбон” 31, където и досега се намира централата на модна къща „Шанел”.

Коко преди Шанел, саундтрак, 3

Модният бизнес на Коко Шанел започва да процъфтява, а също и любовта и с Артър Капел. Връзката им трае осем години, а после той се жени за английска аристократка. Това се превръща в правило – мъжете на Шанел обикновено се женят, но за друга и тя винаги остава сама. В случая обаче бракът на Капел не пречи връзката им да продължи, те не могат и не искат един без друг. Година по-късно ги разделя смъртта. Той загива в автомобилна катастрофа, а след 25 години Шанел споделя с приятеля си Пол Моран: „Смъртта му беше огромен удар за мен. Като загубих Капел, загубих всичко. Това, което последва, не беше живот, пълен с щастие”. Още докато е с него обаче и животът е пълен с щастие, името на Коко Шанел става все по-известно в модните среди. Първо тя отваря магазин в морския курорт Дьовил, където продава не само шапки, а и рокли, сака, моряшки блузи, в които внася лекота и спортен дух. Изненадата за публиката е, че дрехите и са направени от жарсе и трико – материи, които дотогава се ползват за мъжко бельо. Още по-голям успех има вторият магазин в Биариц, също известен курорт, близо до границата с Испания. През Първата световна война Биариц има нещо като статут на неутрален град и бизнесът там процъфтява, защото аристокрацията търси спокойно място, където да си харчи парите. Тук Шанел среща Великия княз Дмитрий Павлович, внук на руския император Александър ІІ, братовчед на император Николай ІІ, участник в убийството на Распутин и беглец във Франция от прелестите на болшевизма. Двамата изкарват бурна любов, а после – дълго приятелство. Тя се грижи за издръжката му, а той я запознава с Дягилев, Стравински и други велики фигури от руската емиграция, включително с парфюмера на династия Романови – човек на име Ернст Бо.

Интервю на Коко Шанел по темата за парфюма

Превод: Дали парфюмът е от изключителна важност за жените – пита интервюиращият в този телевизионен разговор с възрастната вече, но елегантна и достолепна Коко Шанел. Той е най-важното нещо! – отговаря тя. – Ние възприемаме толкова много чрез нашето усещане за аромат. То може да бъде загубено, ако общуваш с мръсни хора, ако искаш да го запазиш, живей с подходящите хора.”

Винаги използвайте парфюм – съветва цял живот знаменитата модна кралица. Къде трябва да се парфюмират жените? – питат я веднъж. – Навсякъде, където искат да бъдат целувани – отговаря тя с един брилянтен израз, в който смесва по неподражаем начин философия, ирония и еротика. Но за да може всички да се парфюмират с огромно желание, а не по задължение, през 1921-ва тя създава знаменития си № 5. Прави го след година съвместна работа с Ернст Бо и пресяване на стотици миризми. Дотогава се използват само моноароматни парфюми, обикновено с миризма на цветя – нещо, което Шанел намира за твърде натрапчиво. За да постигне незабравимия букет на своя №5, тя смесва цели 80 аромата. Нещо повече, за да ознаменува заложеният във всяка капка течност дух на съвършенство, Коко Шанел работи също върху формата и материала на флакона за №5. Как е стигнала до тази проста, ефективна и в същото време безкрайно елегантна форма, по този въпрос има различни версии. На мен обаче най-много ми допада онази, според която тя прави нещо относително просто – пресъздава формата на адски удобната сребърна флашка за уиски, която нейният мъртъв любим Артър Капел приживе носи винаги със себе си. Разбира се, тя внася в цялостната композиция нови, по-женствени и елегантни елементи, например с капачката, променя и материала, като прави флакона от дебело стъкло, но като цяло – да, вътре спокойно може да се налее и добро уиски, не само добър парфюм. И все пак Шанел налива само от най-добрия си №5.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: