ДИКТАТУРАТА СРЕЩУ ДЕМОКРАЦИЯТА ИЛИ ЛОШАТА 2015 КАТО ПОДГОТОВКА ЗА УЖАСНАТА 2016

декември 26, 2015 at 1:35 pm (Публицистика) (, , , , , )

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian

/Фили/ 2015-та, както за Европа, така и за България, премина под знака на тероризъм, бежанска вълна, руска хибридна война и видима слабост на демократичния свят да се справи с всички тези проблеми. Към основните събития и процеси от изтеклата година днес се връщаме с Пламен Асенов.

– Пламен, тероризъм през февруари в Париж, тероризъм през ноември в Париж – това май се очертава като основната проблемна рамка на изтичащата година?

– Да, а между кървавите събития в „Шарли Ебдо” и в парижката зала „Батаклан”, още тероризъм – в Израел, Ливан, Либия, Мали, Нигерия, Сирия, Ирак, Йемен, Афганистан, САЩ. Това не е рамка, Фили, това си е война. Тя е толкова широко-обхватна и нестандартна, че публиката не винаги успява да види и разбере връзките между отделните епизоди. Тази война започна не вчера във Франция и не онзи ден в Сирия, а през 2001, с атаките срещу кулите в Ню Йорк. Днес тя е малко по-различна, нейният географски, а и политически обхват е по-широк, сблъсъците – по-чести и тежки, някои участниците са съвсем нови, някои от старите вече ги няма. Но при всички случаи това е същата война, вече 15 години по-късно. Нейната формула е ясна и тя не е религиозна – религията в случая е маска. Истинската формула е диктатурата срещу демокрацията, безправието срещу правата, беззаконието срещу закона, стремежът към налагане на воля и мнение срещу стремежа към свобода на мисълта и съвестта.

– А как темата за тероризма засяга България?

– Формално погледнато, Фили, страната е извън голямата политика и съответно – извън полезрението на терористите. Да, Бургас стана сцена на един от най-ужасните атентати на европейска земя, но той не беше насочен срещу самата България, а бе пореден епизод от конфликта между Израел и терористичното военно крила но палестинската групировка „Хизбула”. Поне тогава, през 2012 година, изглеждаше така. Само за да илюстрирам обаче промените, за които споменах – с развитието на конфликта в Сирия, сега „Хизбула” е сред основните противници на Европа и цялата демократична общност. Така е, защото групировката се бие за сирийския диктатор Асад, а без неговото сваляне, според Запада, не може да се реши проблема с „Ислямска държава”. Но ако се върнем на България, ще видим колко дълбоко всъщност страната е засегната от онова, които тероризмът иска да внуши – страха. Само през последния месец тук имаше поредица от случаи на фалшива тревога, при което медии, специални служби, цялото общество, бяха изправени на нокти. С други думи – градусът на напрежение в българското общество е повишен и това се отразява във всекидневието.

– Пламен, тема на годината е и бежанският поток, който буквално напука стените на общия европейски дом. Какви предизвикателства крие той, включително за България?

– Бежанският поток заплашва европейското единство, Фили, защото вече месеци наред няма единомислие и единодействия за справяне с кризата. Заплашено е Шенгенското пространство, което, заедно с общата европейска валута, е главна опора на Обединена Европа. Заплашени са икономическите, социалните, здравните и административните системи на редица европейски страни като България. Те нямат капацитет да се справят със собствените си проблеми, какво остава за новите, които навлизат с потоците бежанци. Заплашена е системата за сигурност в Европа. Континентът бе буквално похитен от десетки и стотици хиляди хора, които отказват да се регистрират и да поемат каквато и да е отговорност, но пък прекрасно знаят правата си и настояват да ги получат всички, дори с добавки. Заплашен е, в крайна сметка, общият европейски дух на хуманизъм и толерантност, здрав разум и консенсусна политика. Що се отнася до България, въоръжена с незнанието си какво да прави и неумението си да направи каквото и да било, тя още от начало реши проблема с бежанците генерално, като подходи твърдо и мина между капките, не се вдигна много шум около това. Страната направи ограда по границата с Турция много преди Унгария, Хърватия и Австрия да помислят за подобно нещо. Заради липсата на пари, административен капацитет, пълната нетолерантност на полицията и силната нетолерантност на останалата част от обществото, сред самите мигранти България се прослави като негостоприемно място и те започнаха да я заобикалят издалеч. Капак на всичко сложи случаят със застреляния от полицай нелегален мигрант. Така че в момента официална София се опитва да гравитира към възможно най-общата позиция, която се оформя на срещите по темата за бежанците в Брюксел и по-скоро гледа да не се набива на очи с резки движения.

– Не е ли подобно отношението на официална София и по темата за хибридната война, която Русия води не само срещу България, но и срещу цяла Европа?

– Да, Фили, Живков го няма, но идеята му да се снишим, докато бурята отмине, май се превърна в основен урок за редица български политици. Със снишаване обаче няма да стане работата, особено по отношение на Русия. Нейната политика спрямо нас е от онзи тип проблеми, които стават все по-големи, колкото повече се правиш, че ги няма. За този комплекс въпроси вероятно ще говорим повече другия петък, Фили, когато ще се опитаме да прогнозираме основни развития през 2016. Но трябва непременно да кажа, че ако за отношението към тероризма и бежанците в България има нещо като негласен обществен консенсус, то за отношенията с Русия мненията обхващат огромен спектър. Те вървят от крайно „патриотичния” призив на Атака – да напуснем НАТО, за да защитим руските интереси, които са и български, до критиките за мекушавост на правителството в отношенията с Русия. Впрочем, съвсем ясно се вижда, че и в самото управление няма единство по тази тема. Докато президентът Росен Плевнелиев, външният министър Даниел Митов и военният Николай Ненчев говорят открито за агресивната руска политика спрямо България, заради което получават и солидна порция нападки от руската пета колона тук, то премиерът Бойко Борисов е далеч по-сдържан и предпочита нещата да се замазват. Това поведение има своите аргументи, обяснения и дори оправдания, но като цяло мисля, че то не е добро за България.

– Пламен, а какво да кажем за ефекта от чисто вътрешни събития през миналата година, местните избори например. Техните резултати не бяха ли достатъчно важни, за да ги отбележим подобаващо?

– Бяха, Фили, но в този разтърсен от жестоки събития свят не можем да стигнем до домашните теми. Всъщност на тези избори се случиха две важни неща, които ще определят развитията поне през следващата една година, до президентския вот през 2016-та. Първо, ГЕРБ и РБ получиха много добри резултати, а оттам – управляващата коалиция се закрепи във властта и има шанс да оцелее, дори ако се наложи да премине през сериозни сътресения /на каквито станахме свидетели междувременно – б.а./. Вторият важен резултат е, че като цяло видимо намаляват силите на левите и проруски формации, имам предвид конкретно БСП и партия Атака. Ако тази тенденция се потвърди на президентския вот, това ще значи, че количеството отрова в българския обществен организъм намалява и се отваря шанс в тукашната политическа джунгла вече да се диша малко по-леко.

Забележка:
Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: