De Profundis: С ХУМАНИЗМА НА ПРОСТОТИЯТА ЩЕ ЗАГИНЕМ, ДОРИ ВАРВАРИТЕ ДА НЕ ДОЙДАТ

ноември 19, 2015 at 12:49 pm (Публицистика) (, , , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg

Едната половина от демократичния свят няма памет. Другата няма уши. Третата няма ум. Четвъртата само тъпче разни неща в предното и задното си отвърстие.
Не е съвсем така, но в момента така го чувствам – яд ме е на нашата велика Европа, която за пореден път допусна малоумни говеда да вилнеят с автомати из града на изкуството, красотата, любовта и свободната мисъл.
Съвсем съзнателно казвам – Европа го допусна. Визирам Брюксел и умните лидери, които се мотаят там, както и всички специални, компетентни и други колкото-може-повече-евро-лапащи органи и служби от 28-те държави. Визирам обаче и всички нас, европейските граждани, свикнали да се държим като „обикновени европейци” – да помним три секунди, като швейцарски крави; да не чуваме какво казва светът, глухи като глухари в любовен период; да мислим колкото овцете и кокошките, най-тъпите добичета на земята; да лапаме и да се гъзим по повод и без повод, маймуни същи.
Имам предвид, че войната, която група животни поведоха срещу демократичния свят, се води поне от 15 години пред очите ни, а ние чакаме някой свише да ни оправи, тоест, държим се като българи в преход. Ще ни оправи, ама друг път!
И не ми казвайте да съм политически коректен към добичетата и да не ги сравнявам с еврочовека. Свърши вече с политическата коректност в онзи вид, който упорито ни се натрапва от банда идиоти през последните години. Защото не само политическата, а и всяка друга коректност, трябва да се основава на здравия разум. Векът на разума, не Векът на лиготиите – това е истинската опора, това е истинското начало, а това е и истинският център на европейската цивилизация, хуманизмът на разума, не хуманизма на простотията.
Добре, де, стига емоции, да видим какво наистина казва разумът за ситуацията, в която се намираме.
Първо, войната на тероризма срещу нормалния свят не започва с атаките в Париж, както заяви Франсоа Оланд. Тя се води поне от 15 години насам, от атаките срещу кулите в Ню Йорк – както каза тогава Джордж Буш. Друг е въпросът, че за два мандата с неумелите си, често и безумни ходове, администрацията на Обама не просто пропиля ценно време, а навреди на възможността проблемът да се реши навреме.
Второ, на европейска територия тази война мина през множество ужасяващи епизоди – Мадрид, Лондон, Сарафово, Париж, няма да изброявам всички. Но и няма да спра да се чудя – защо всеки път излиза така, сякаш всеки епизод е сам за себе си, а не част от глобалния конфликт.
Всички знаем какво се случва. След всеки гнусен акт на терор, веднага започваме сами да си пълним ушите с глупости за социалните условия, които не сме им създали на ах, горките хора, така че те разбираемо са подтиснати и затова ни колят. Самообвиняваме се, че ги отхвърляме, не контактуваме с тях, не ги признаваме за велики, не ги обичаме издълбоко, не приемаме вярата им, затова те са тъжни – страдат и стрелят. Чудим се защо, след като им осигуряваме пари, къщи, образование, спокойствие, свобода, човешки права, възможности за развитие и всички други блага на демокрацията, те ни мразят толкова повече, колкото повече им ги осигуряваме. И стават все по-нагли.
Трето, Европа в момента е пред няколко огромни предизвикателства едновременно, с които няма достатъчно механизми да се справи. На източната граница Русия поддържа открит горещия конфликт в Украйна и води тежка хибридна война особено срещу по-малки и податливи държави като България. Залети сме от огромна мигрантска вълна, която не се съобразява с нуждата ни да поемем глътка въздух и да помислим как да се справим. Терористичните атаки зачестяват, стават по-безмилостни и страховити, а перспективата е за ескалация. В същото време тече конфликт в Сирия, чието нормално решение изобщо не се вижда, особено след пряката военна намеса на Русия.
Четвърто, както казват специалистите, тероризмът от последните години е различен от онзи, с който светът беше свикнал покрай ИРА, „Червените бригади” или „Фракция Червена армия”.
Това не е политическият тероризъм на идейната кауза или борбата за национално самоопределение. „Ислямска държава” е търговска марка, не знаме. Макар обвързан с исляма, това не е и религиозен тероризъм. Той използва религията като плащ, под който крие истинската си същност, за да обърка и без това обърканите човешки души. Този тероризъм е свързан с арабите, но не само. Той не подбира от коя държава или от коя националност са малоумниците, които използва за постигане на целите си.
Пето, цялата логика на нещата сочи, че това всъщност е тероризъм, който през ХХІ век, макар с малко по-различни средства, води същата война срещу демокрацията, която през ХХ век водеше тоталитаризмът. И която демокрацията уж спечели.
Да, спечели, но, свикнала да разчита на човешкия разум и доброто начало у човека, тя реши, че нещата ще се оправят от само себе си. Това обаче не стана, защото победата беше само започната, не и довършена.
Тъпо беше години наред светът да гледа и да поддаква на цирковете на Арафат, да припознава ООП и да застава на негова страна срещу Израел, вместо да задуши бързо палестинския тероризъм. Тъпо беше веднага след рухването на Желязната завеса да не се вземат истински мерки, за да се сложат на място не само бившият СССР, но и комунизмът като политическа идеология и практика. Тъпо беше Буш Старши, с цялата подкрепа на ООН в ръка, да прекрати „Пустинна буря”, без да е свален режимът на Саддам, а да го остави още десетилетие да вилнее. Тъпо беше всички, включително Франция и Италия, да си търкат носовете с Кадафи и да ядат кози в шатрата му, разпъната насред Париж, вместо да хапнат самия него на закуска. Тъпо беше светът да остави аятоласите в Иран на диета само от голи санкции, без да им покаже, че кривите пътища не водят нагоре, а надолу. Тъпо беше да се правят и още много подобни грешки в Афганистан, Северна Корея, Йемен…..къде ли не.
Да, ситуацията отдавна не е тероризъм срещу демокрация, а тоталитаризъм срещу демокрация!
Запомнете го, за да не се чудите на онова, които ще се случи след 6 месеца, година или десет. Защото войната продължава и тепърва ще се развива. За съжаление. За ужас. Както искате го приемайте със сърцето си – само не забравяйте в същото време да слушате разума, защото в него са решенията!
Преди да кажа няколко думи за възможните посоки на решенията, искам да подчертая дебело, че всеки, който прокламира привличането на путинова Русия за активно участие в решаването на проблема с Ислямска държава, а и изобщо с тероризма, греши. Греши дълбоко, греши системно – а ако не греши, значи е в плен или на политическа глупост, или на политически подкуп.
Като виждам обаче, че все по-често го правят доста хора с власт да решават подобни неща, мога само да предупредя, че последствията ще бъдат влошаване на ситуацията, не оправянето и.
И така – какво ни остава да направим ние, европейците, в тази ситуация, вместо да мислим глупости?
Първо, поне временно, трябва да се затворят границите, но не вътрешните европейски граници, което е мечтата на терориста, а външните граници на Европейския съюз – или поне да се засили изключително много контрола по тях с общи усилия.
Това означава по външните граници в България, Гърция и Италия да дежури полиция включително от Германия, Холандия и Швеция. Да се въведат нови правила за влизане на хора от определени рискови страни и да се приемат като бежанци само най-тежките хуманитарни случаи..
Второ, времето на затворени граници трябва да се използва, за да се реши въпроса с тъй наречените „мигранти”, които заляха континента през последните месеци. Тоест, да се издирят и регистрират онези от тях, които не са регистрирани, да се разпределят те в различните европейски страни по актуализирани квоти, да се изработят и въведат единни правила за престоя им в Европа, които да не допускат капризи от рода на – не, не искам в Швеция, искам в Германия; аз не ям свинско, затова и вие няма да ядете свинско и прочие.
Трето, Европа трябва спешно да вземе мерки за превръщане на специалните си служби в ефективен инструмент за опазване на сигурността. Тук някои плашат с дилемата, че обществото трябва да си ограничи правата, за да получи сигурност. Това изобщо не е вярно. Службите и в момента имат извънредно много възможности и правомощия да противодействат на тероризма и престъпността. Те обаче са затънали в некадърност и продажност, в групови сметки за влияние, за получаване на повече пари от данъкоплатците срещу по-малко работа, както и в противопоставяне една на друга – затова не могат да се справят, не защото нямат достатъчно правомощия.
Четвърто, Европа трябва да измъкне и почисти захвърленото в ъгъла и засрано от руската пропаганда евро-атлантическо партньорство. Това означава ново ниво на развитие на отношенията си със САЩ, още повече, че там предстоят избори, вероятно с победа на републиканците и перспектива американската външна политика да се върне към нормални стандарти. Трябва да се развива също сътрудничеството с другите държави от демократичната световна общност – Канада, Австралия, Япония, с цел да се намерят допълнителни възможности за справяне с проблема „тероризъм”.
Пето, политически, икономически и военно Европа от пасивна, трябва да стане активна страна във всички събития и процеси, свързани с темата „тероризъм”. Това вероятно ще означава настояване за и участие в сухопътна операция срещу „Ислямска държава”, изпращане на военни контингенти за справяне с проблема в други страни, където вилнеят терористични банди, финансово укрепване и поддържане на правителства и движения, застанали срещу терористите, задвижване на могъщата европейска пропагандна машина за противопоставяне срещу разпространението на тоталитарните идеологии, независимо под каква форма се явяват те и от коя страна идват, изобщо – трябва да се реализира целият арсенал от онзи списък, който политици, анализатори, военни и спецслужби прекрасно знаят.
Може и да греша по отношение на някои детайли. Но иначе като цяло – не, казаното дотук не означава, че съм минал откъм тъмната страна, напротив, то е само бегъл опит да припомня, че за да продължим да съществуваме и се развиваме като цивилизация, трябва да се върнем към здравия разум и да се защитим.
Обратното означава да се предадем и да загинем, независимо че варварите, както във великото стихотворение на Кавафис, може дори изобщо да не дойдат.

Забележка:
Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Advertisements

има 1 коментар

  1. zlatarova said,

    Браво за анализа и направените препоръки,особено „да се върнем към разума!“

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: