De Profundis: ПРОТЕСТА НА ПОЛИЦАИТЕ ЩЕ ПОДКРЕПЯТ САМО МУТРИТЕ И БАНДИТИТЕ, ЧАСТ ОТ КОРУМПИРАНИТЕ ПРОКУРОРИ И СЪДИИ, НЯКОИ ЛЕВИ И РУСКИ ПАТРИОТИ

ноември 12, 2015 at 11:44 am (Публицистика) (, , , , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg

Колкото и изненадващо да звучи, граждани, особено на фона на развитията от последните десетина дни, аз вярвам в родната полиция и изобщо – в МВР. Не се подвеждайте обаче – не казвам, че вярвам на МВР, а в МВР. Имам предвид – в изумителната му способност да оцелява през годините, без да се променя към добро, само към лошо; в упоритото желание да ни убеди, че върши делата си в обществена полза, докато постоянно нанася вреди на обществото; в готовността му да положи титанични усилия, включително да стигне до бой, за да накара хората, които му плащат, да разберат, че трябва не само да му плащат, а и да го обичат. Защото иначе къде остава удовлетворението от работата на горкия редови полицай…..
Като обикновен гражданин, за мен да вярвам в МВР е въпрос на чест и патриотичен дълг. Този лозунг прилича малко на онзи, според който глупостта ще спаси света – но вие какво очаквате, както казах, аз съм обикновен гражданин, не нормален.
Да, чел съм долните инсинуации от книгите на Тери Пратчет, в които ефрейтор Колън и редовият стражник Ноби Нобс се описват като хора, които принасят толкова повече полза на обществото, колкото по-малко се занимават с полицейската си работа, но смятам, че в България случаят не е такъв. Поне не е точно такъв, има нюанси.
Какво имам предвид ли? Ами онзи ден например един смел полицейски синдикалист обяви тържествено, че полицията е основно ядро на българското общество и ако излезе на улицата да протестира, подкрепена от всичките си роднини и приятели, цялата нация всъщност ще се окаже на улицата.
В интерес на истината – не е точно така. Нищо, че като бройка полицаите ни са далеч повече от необходимото. Беше така по времето на Живков, но сега не е.
Тогава, освен роднини и приятели, всеки полицай имаше по пет-шест лица край себе си, които му донасяха – кой с коя какво, коя с кого за колко, кои къде, как и прочие. Да, ако беше организирала уличен протест срещу тоталитарната власт, нашата полиция /милиция, де/ наистина щеше да изкара на улицата почти цял народ. Само че изтърва момента. Всъщност, не го изтърва, МВР тогава харесваше тоталитарната власт и не виждаше смисъл да я сваля, защото и тя харесваше МВР.
Сега обаче, освен себе си, полицията може да изкара на протест в своя подкрепа само мутрите и бандитите, които изцяло произхождат от самата нея, част от корумпираните прокурори и съдии, а изсред политиците – някои леви и чисто руски патриоти.
За съжаление, само това е останало от миналото величие на Системата.
А какви полицейски времена бяха само – истинска мечта. Дрехите ти – дрехи, заплатите – заплати, храната в стола – храна, тежестта и положението ти в обществото – тежест и положение, не козируваш на всеки шибаняк, а само на началниците. Какво още? Ако набиеш някого, независимо виновен или невинен, в управлението, пък и на улицата – значи той е виновен, не те плюят разни гадове по вестниците, `щото тогава и те ще ядат бой. Обратно, има бонуси, тоест, допълнителни пари обществото ти плаща, защото така, с бой, се пази ред и авторитет. Ако пък случайно разкриеш някоя антипартийна конспирация между Пешо и Гошо от съседния вход, мръсниците, дето все ти паркират на мястото, уреждаш се за цял живот – следва истинско всенародно признание, не като сега, когато ти постоянно ловиш мухите, а адвокатите постоянно ги пускат.
Още един съществен признак имаше тогава за всенародната любов към милицията – за нея се разказваха вицове и легенди. Например – що е то „чисто и просто”? Ккъпан милиционер. Не казват – другарят Тодор Живков след баня. Това също би било истина, де, но все пак – на уважение си беше МВР.
Пък и какво министерство беше само, да ти е драго да си спомниш. Всички възможни служби, от най-явните, до най-тайните, бяха събрани в него, за да си помагат взаимно, докато държат хората на правилното място – под чехъла на партията. Мед ти капе на душата само като вземеш да изброяваш службите – Първо главно, Второ главно, Трето главно…..
Няма тинтири-минтири, все главни бяха. То и сега в МВР има шест главни, шест обикновени и единадесет административни дирекции, но нещата не са същите. Някога човек мечтаеше за истинска кариера, сигурен, че, веднъж влязъл в Системата и станал „наше момче”, наистина ще расте, колкото и да е прост. А сега ти искат разни дипломи, тестове за вярност, изпити по психология и други лиготии. То не, че чак настояват за тях, ако ги нямаш, де, хеле ако си наше момче, ама пак – за пред света ги искат.
Така стана, в един момент добрите времена за МВР свършиха. Внезапно, малко неочаквано за самата милиция, призвана, но неуспяла да опази статуквото, дойдоха нови времена и изхвърлиха старите. Именно тогава започнаха да се лансират и тъпите приказки за необходимост от някакви си демократични реформи в Системата.
Ама какви реформи, бе, граждани, целта на Системата не е да се реформира, а да не се реформира.
Малко ли ви беше, дето хората доброволно от милиционери се прекръстиха на полицаи? Нали същото направи и БКП, която на бърза ръка след промените се нарече БСП, но после никой не я тормози и с искане за идейни промени към европейската социалдемокрация, търпят си я, каквато си е – партия чисто комунистическа. Някой да ходи на „Позитано” и да ги заплашва с орязване на бюджета, ако не заместят идеите на Ленин-Сталин-Хитлер с идеите на Клара Цедкин?
Защо са тия двойни стандарти, питам, защо комунистите могат да си мимикрират спокойно, а полицията – не. В края на краищата, те са от едно и също лайно замесени, в една и съща фурна изпечени, така че звучи наистина несправедливо, особено във време, когато всеки има демократични права.
Какво да кажем също за обидите, които се разпространяват от разни маргинални типове по време на сегашните протести – най-вече обидата, че полицаите били искали само пари и нищо друго.
Ами не е вярно бе, колеги. Искат също да продължат да не плащат социални и здравни осигуровки, а ако може – и данъци да не плащат. Искат Системата да назначи също жената, тъщата, двамата сина, неколцина баджанаци и малко авери от махалата. Никой не може да отговори на сакралния въпрос защо полицаите искат това, ако положението в МВР не им харесва и работата им е твърде тежка, както твърдят. Искат, освен това, ако е възможно, да не ги морят постоянно разни презрени цивилни с настояване за огледи, писане на протоколи, криминални разследвания, залавяне на престъпници и други подобни досади, а да ги оставят спокойно да си пият кафето в очакване на младежките си старини.
А, щях да забравя, искат да им се позволи да работят и на второ място, освен в МВР, защото работата, която сега вършат с униформа на улицата – било за бандитите, било за собствена сметка – е работа на черно и не се брои за втора.
А какво пък да кажем за министрите, които демократична България изпраща от време на време в Министерството, за да извършат там необходимите реформи?
Направо дума не ми се обелва за другаря от руското направление Цветлин Йовчев. Като специалист, той беше призван за истински подвиг – да излови малко руснаци и някои от техните тукашни хранени хора, да ги изрита в Русия или затвори в България, като по този начин пресече в зародиш мръсната им хибридна война срещу всички нас. Това беше основната реформа, която обществото очакваше от него. Вместо това, Йовчев се преквалифицира в занаята да се бие срещу собствения си народ, като обръща здрави бели автобуси на счупени от полицейска простотия и наглост играчки.
Как да забравим също реформаторските наклонности и таланти на хора като другарите Румен Петков и Михаил Миков, известни с обичая си да подкарват с ичкията от снощи и да свършват довечера. Те и двамата взеха дейно участие в докарването на собствената си партия до разкол и пълен провал, добре, че за реформата в самото МВР не ги беше чак толкова грижа. `Щото и там можеха да направят някой сакатлък без да искат.
Всъщност, граждани, като цяло истината е, че колкото по-малко кажем по този въпрос, толкова по-добре за въпроса, а и за нас самите – няма да ни е толкова срам от глупостта и безсилието ни като гражданско общество.
Та на базата на всичко това и още много, аз намирам, че правилно протестират хората от МВР.
Като няма реформи за всички, поне да има повечко заплати за нас! – очевидно вътрешно намират обяснение за незаконните си действия полицаите и техните семейни администрации.
Като няма ум и морал в това общество да се самоуправлява демократично, ние, пазачите, ще го управляваме, доколкото ни стигат умът и моралът! – показват действията им.
Като няма политици, които знаят как се правят реформи, ние ще им покажем как не се правят и ще им го показваме, докато се научат! – разбира се от упоритостта на протестите им.
Да ви кажа честно, граждани, ако сега започвах трудовия си живот и аз щях да стана полицай. Едно птиченце отдавна ми шепне, че поне още 25 години тази Система ще си остане напълно нереформирана, така че няма защо да се плаша от неясно бъдеще.

Забележка:
Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Advertisements

има 1 коментар

  1. zlatarova said,

    Браво!Точен анализ за съжаление едва ли ще доживеем реформи…

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: