De Profundis: МАТ`РЯЛА НИ ДОКАРА АБСУРДИСТАН ОТВСЯКЪДЕ

октомври 29, 2015 at 11:25 am (Публицистика) (, , , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg

Едва ли многото почитатели на абсурда от цял свят ще са недоволни от материала, който им предоставиха последните български избори. Със сигурност можем да им се рекламираме като държава, в която да дойдат на абсурден туризъм и да си похарчат с удоволствие парите. „Тук ще се гмурнете направо в дълбокото!” – това ми се струва подходящ слоган за кампанията. Остава министър Ангелакова да ми го заплати подобаващо.
Станалото в „Арена Армеец”, разбира се, бие всички предварителни прогнози на букмейкърите за способността на ЦИК да оплеска нещата. Така че ГЕРБ съвършено правилно искат оставката на поредното българско недоразумение, което харчи щедро парите на данъкоплатците, като им носи вреди, вместо ползи. И тази оставка трябва да бъде получена веднага.
Всъщност, оставката на ЦИК трябва да получим всички ние, не просто ГЕРБ.
Защото, колкото и да сме претръпнали на нашенски идиотизми, трябва да си дадем сметка в какво дълбоко блато от некадърност, простотия и бюрокрация е затънала българската демокрация изобщо – доколкото изборите безспорно са еманацията на демократичния процес.
Само на изключително тъпо и отгледано в инкубатора на българската бюрократична машина съзнание може да хрумне идеята, че към хората, които участват на изборите практически безплатно и работят в обща полза, можеш да се отнасяш като към едър рогат добитък за клане. Само откровен идиот може да си представи, че 20 льохмани, назначени да изпълняват излишно сложни процедури, няма да се мотаят допълнително и да вбесят цялата нация, като в същото време ни направят за кашмер пред чужденците. И за радост, както вече казахме, единствено за любителите на истинския абсурд по света, пък и у нас.
От страна на ЦИК аз поне май чух само един опит за обяснение на случващото се в наистина вече световно известната спортна зала – протоколите, които идват, са пълни с грешки, та първо трябва да се проверяват, после да се поправят и едва след това да се приемат и обработват нататък.
В това сигурно има известна доза истина – ще стигнем и до темата за „качеството на мат`ряла”, който участва в изборния процес. Но като е толкова умна ЦИК, да не би да не знае от предишни избори колко грешни идват протоколите, тоест, защо не предвиди улесняване на процеса, за което има различни практически възможности.
На фона на случилото се, логичен дори ми изглежда въпросът защо по време на избори изобщо се налага планината да ходи при Мохамед, а не Мохамед – при планината. С други думи, защо няколко хиляди души трябва да ходят на крака и да чакат двайсетина да си свършат работата, вместо да стане обратното. Както казах, възможности за това има, въпросът обаче не е само технически, а умствен. Психологически. Ако щете – цивилизационен.
В България все още властта – всяка власт, малка или голяма, независимо дали се казва Министерство на магьосничеството, ЦИК, ТРЯС, ПРАЗ или Държавна комисия за защита на клоуните – смята, че хората, които и плащат, са създадени, за да обслужват нея, а не че тя е създадена, за да обслужва хората. Имам пришки на устата от повтаряне на този базисен демократичен принцип през годините, но ползата е никаква.
Добре, де, змеят на администрацията точно сега няма да го преборим – да се върнем на конкретната тема с изборните абсурди.
Когато отидох да гласувам онзи ден, за пореден път видях с очите си за какъв изумителен човешки „мат`рял” става дума в милата ни родина. Не, че не знам, ама е полезно паметта да се опреснява в това отношение, за да не се изненадваме чак толкова на всичко останало.
Нещастието в моята секция вървеше по две линии. Първата – действията на самата комисия, която обработваше един гласувал за около 4 минути. Това означава, че за да гласуват всички близо 800 души от списъка, вотът трябва да продължи 3 200 минути или над 53.33 часа. Дори ако към урните се втурнат само половината избиратели, пак ще им трябва повече от денонощие.
И това ако не е абсурд, не знам кое тогава е.
Той обаче се реализира заради видимото мотане от страна на членовете конкретно на тази комисия, в повечето съседни секции не беше така и хората минаваха по-бързо. Но тук – ама мотане да ти види окото, очевидно заради подбора на най-неподходящите като възраст и умствени способности люде за извършване на технически най-сложната работа по самото гласуване.
От другата страна на абсурда си бяхме обаче ние, гражданите. От двайсетината души на опашката около мен, поне пет изобщо не знаеха за какво са дошли. Бяха напълно извън чадъра – сякаш най-малко от три дни не са си пили хапчетата. Те не знаеха как се гласува изобщо и разпитваха за детайли, които и децата знаят. Но да приемем, че са за първи път на избори. Те не знаеха обаче и за кого са дошли да гласуват. Поне двама от тях изтънко подпитваха околните за кого е най-добре да пуснат гласа си, а други двама взеха решение и го оповестиха публично – в тъмната стаичка да прочетат внимателно имената от бюлетината и тогава да изберат. Неколкократните призиви на нещастници като мен да прочетат имената още отвън, където има бюлетина-образец, не ги смути, хората упорито се разсейваха и гледаха в тавана при всеки опит да им се подскаже тази опция.
Забележете, не говорим за секция в „Столипиново”, къдетокакто се смята, редовно се случват такива неща. Говорим за секция в централния район на Пловдив. Причините за това поведение в случая бяха видимо възрастови – деменция, алцхаймер или просто обикновеният български живот, смазал тези хора и към зрялата им 80-годишна възраст направил от тях нещо съвършено различно от онова, което всички бихме искали да бъдат нашите майки и бащи.
Както и да е, лошото обаче е, че заради подобни примери май започвам наистина да минавам откъм тъмната страна – този случай ме наведе на мисълта, че за гласуването в България трябва да се въведе не само образователен, но и възрастов ценз.
Това хем е гадна шега, хем е гадна истина, нали?
Още по-гадна е истината обаче, която лицето Волен Сидеров сътвори сякаш на шега, като за пореден път се изпусна в гащите пред лицето на цялата българска общественост и умириса дори изборната нощ. Защо този чутовен руски херой, изпратен от Москва да въвежда ред в България, не може да се сдържи, а постоянно налита на НАТФИЗ, за мен си остава голяма загадка. Единственото разумно обяснение е, че, докато пиянства в съседна кръчма, той е мернал някоя готина девойка, влюбил се е от пръв поглед и ходи да я търси в института. Вероятно не иска кой знае какво човекът. Ако се съди по цялостното му ниво на развитие, сигурно иска просто да я дръпне за плитката, както правят всички момчета в първи клас спрямо момичето, което харесват.
Все пак, не знам доколко логиката ми е логична, когато става дума за Волен, съмнявам се. При всички случаи обаче съм сигурен, че досега в дългата поредица подобни ситуации, които този тип предизвика, той отдавна трябваше да изяде не просто юмрук в лицето, а няколко здрави полицейски палки и поне една нощ да изкара в кауша при криминалните. Вместо това министърът на крака му ходи…..
Депутатски имунитет ли? Да, трябва да има депутатски имунитет, но само за онова, което съответният депутат говори в Парламента – не и за безчинствата, които върши навсякъде другаде, денем и нощем – при това срещу хора без имунитет, най-често съпроводен от своите шпицкоманди, плюс телевизия, която да отснеме геройството му за идните поколения.
Абсурдистан отвсякъде – и няма изгледи за редуциране на абсурда.
За някои твърде абсурдни резултати от самите избори пък изобщо не искам да говоря. Само ще кажа, че се надявам до балотажа хората в Пловдив все пак да се сетят, че недоразумението Славчо Атанасов е креатура на червения руски консул Георги Гергов и това се доказа едно към едно през миналия му мандат, та сега няма как той да претендира, че е независим и истински борец срещу тирана. Просто не е.
Въпреки многобройните абсурди, от изборите все пак се родиха и някои добри новини, като например вотът за електронното гласуване. Не е ясно кога и дали то ще бъде въведено, техническата страна на въпроса вероятно наистина е твърде сложна. Важното обаче е онова, което стана ясно покрай този вот – в страната все още има немалко количество разумни хора, не всичко тук е простотия до шия.
Друга добра новина е катастрофата на БСП. Публично Миковците се радват, че продължават да са втора политическа сила в страната. Вътре в себе си обаче прекрасно знаят, че нищо такова не са – просто на тези избори ДПС не мобилизира докрай електората си, нямаше нужда. В момента тази партия би се чувствала много зле като втора сила, защото тогава ще се окаже основна опозиция срещу ГЕРБ, а Доганите не щат и да чуят за подобно нещо.
Тези и още някои други добри новини обаче не могат да отмият изцяло спомена за онази мисловна и морална помия, която ни заля напоследък и вдигна още по-високо летвата на българските изборни абсурди.

Забележка:
Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: