КАМПАНИЯТА Е ВЯЛА, РЕЗУЛТАТИТЕ СА ПРЕДИЗВЕСТЕНИ – ТЕЗИ ИЗБОРИ ВЕЧЕ СМЕ ГИ ВИЖДАЛИ

октомври 18, 2015 at 2:09 pm (Публицистика) (, , )

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian

/Фили/ Дни преди местните избори на 25 октомври, кампанията е вяла, а резултатите – предизвестени. Очаква се активност от около 58 на сто и ГЕРБ отново да има най-много кметове и общински съветници. Референдумът за електронното гласуване, който ще се проведе паралелно, не предизвиква вълна от засилена гражданска активност. Темата за предстоящите избори коментираме тази и следващата седмица с Пламен Асенов.

– Пламен, нормална ли е за България очакваната активност от около 58 на сто?

– За местни избори тя е по-скоро ниска, Фили. По принцип местният вот навсякъде по света предизвиква повече електорално движение, защото е свързан непосредствено с проблемите на хората, а чрез него те усещат и своята власт да променят нещата. В българския случай допълнителен фактор за повишаване на този интерес би трябвало да е обстоятелството, че при местния вот има много по-силен мажоритарен елемент. Той прави кандидатите по-познати, самият избор – по-личен, а това намалява възможността некачествени хора да се изстрелят във властта с партийна ракета. Така поне твърдят активните групи тук, които през последните години искат засилване на мажоритарния елемент в изборите изобщо и сочат това като панацея срещу политическата корупция, в частност – купуването на гласове. Но това казва политическата теория. А политическата практика в България показва, че нещата изобщо не стоят така. Социолозите отчитат, че и сега, в тази предизборна кампания, най-разпознаваеми си остават не мажоритарните кандидати, а партийните, припознавани от 46 на сто от избирателите. Кандидатите, определяни като „местни влиятелни личности”, привличат вниманието на три пъти по-малко избиратели – 15 на сто, а други 11 процента пък разпознават най-вече известни бизнесмени. С други думи, партиите, всички те заразени с характерния за България етатизъм, продължават да диктуват резултата и от местните избори.

– А това поддържа силната централизация на България, която пречи страната да разгърне истинския си потенциал и в политическо, и в икономическо отношение…..

– Така е, Фили, тук децентрализацията отдавна е само приказка за наивници, която винаги присъства в политическите програми на водещите партии, но никога не се реализира. Развита в програмите, тя служи за заблуда на две целеви групи – замазва очите както на онзи малък местен елит, който все още говори за необходимостта от истинска децентрализация, така и на Брюксел, който все по-вяло изисква от нас усилия в тази посока, защото постоянно вижда, че имаме намерение да ги положим.

– Пламен, спомена, че мажоритарният елемент се смята за важен инструмент в борбата срещу купуването на гласове, проблем, който отдавна съществува в България и с който справянето е много трудно. Как стоят нещата в тази посока при сегашните избори?

– Както деликатно се изразяват по този повод социолозите, Фили – „акцентът на кампанията се измества от информиране към пряко въздействие върху избирателите чрез хора, от които те зависят”.

– Деликатността понякога наистина е качество, но едва ли точно в този случай. Какво значат тези думи на практика?

– Изводът е базиран на резултата от проучване на агенция „Алфа рисърч”, Фили, извършено в периода 5-10 октомври. Според него цели 39 на сто от българите не са запознати с нито една проява на нито един кандидат за предстоящите местни избори. А трябва да имаме предвид, че тези кандидати все пак са близо 42 хиляди на брой. Просто хората, по една или друга причина, не се интересуват от тях, от техните идеи, програми и прочие. Оттук съвсем разбираемо звучи и още по-обобщения извод – че партиите съзнателно запушват, затискат, задържат, възможностите за проява на по-широка гражданската активност по време на тези местни избори, с цел да не се стигне до неочаквани резултати. Така, вместо да се мъчат да убеждават многобройните твърдоглави българи или онези, които се опитват да мислят самостоятелно, в своите добри намерения и способности да ги реализират, на партиите им остава да работят само в две направления. Едното е със своите твърди ядра. Това е много лесно, защото твърдите привърженици само трябва да бъдат закарани до урните и да не сгрешат квадратчето, което да задраскат. Второто направление на партийните усилия е свързано с въпроса как да се напазаруват възможно най-много маргинални гласове и това да се разчуе възможно най-малко. Парадоксът, заложен тук, е че основните борци срещу политическата корупция и купуването на гласове са самите политически партии, които всъщност имат реалния интерес от политическата корупция и купуването на гласове.

– Пламен, партиите дават, но хората взимат. Политическата корупция също има две страни и не може да се каже, че само едната е от тях е виновна, а другата – невинна.

– Права си, Фили, но, малко или много, вината може да се степенува. Имам предвид, че в случая партиите, а и част от мажоритарните кандидати, са активната страна. Те не просто дават, те са завидно изобретателни по отношение на това как да дадат и как да получат после своето, без да бъдат заловени, директно казано. В този процес избирателите, част от тях, разбира се, но немалка част, са все пак само пасивната страна. Какво отчитат социолозите? Според цитираното проучване на „Алфа рисърч”, 20 на сто от анкетираните казват, че за тях е нормална практика срещу вота си да получат някаква „помощ в натура, намаление в магазини, защита от уволнение, почерпка или екскурзия”. Сред хората с по-ниско образование и доходи, както и сред жителите на по-малки населени места, този процент на готовност за получаване на политически подкуп, нараства до 25 на сто, а сред представителите на етническите малцинства достига дори 50 процента. Ако някой се пита, Фили, дали най-големите партии, в случая например ГЕРБ, са най-активни в тази посока и реално успяват да напазаруват най-много гласове, трябва да кажа, че зависимостта не е пряка. Не трябва да се забравя, че говорим за местни избори и картината е много пъстра. В различните райони на страната хората, целевите групи на политическия подкуп, традициите, динамиката на подобен тип връзки и зависимости, са различни. Никой не може да владее всичките. Освен това – най-голямото животно в джунглата не полага непременно най-големите усилия, за да хване плячката си, напротив. Та и в конкретния случай управляващата партия ГЕРБ всъщност няма особена нужда да прибягва до такива механизми за набиране на допълнително влияние, при нея хората идват на крака. Обратно, най-големи усилия за купуване на гласове обикновено хвърлят по-малките партии и кандидати, обикновено популисти без ясна физиономия. В случая със сегашните местни избори се очаква обаче лидери по политическа корупция да се окажат БСП и партия Атака, две формации, които напоследък стремглаво вървят надолу, а неистово искат да спрат процеса, за да не изчезнат съвсем.

/Фили/ Поведението на основните партии, очакваните резултати от вота, както и темата за референдума за електронното гласуване, ще обсъдим през следващата седмица във втората част от нашия разговор с политическия коментатор Пламен Асенов.

Забележка:
Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: