De Profundis: НА ТОВА МУ ВИКАМ АЗ КОНВЕРГЕНЦИЯ, МИСТЪР БЖЕЖИНСКИ

октомври 17, 2015 at 10:39 am (Публицистика)

 

Пламен Асенов, специално за Faktor.bghttp://www.faktor.bg/mnenia/lacheni-carvuli/57574-de-profundis-na-tova-mu-vikam-az-konvergentziya-mistar-bzhezhinski.html

По света има такива смешници, че направо да ти се смръзне усмивката.

Започвам прегледа, естествено, от най-високото място, лично от императора Владимир Путин, достоен наследник на Владимир Ленин, Владимир Сталин и цялата останала пасмина руски Владимировци, някои от които вече освободили България, други – още не.

/Реплика към българските главогъзи вернопутинчета: Ще я освободят пак, де, спокойно! Не е добре чак толкова да приритвате от бързане, нека поне си отиде моето поколение, дето добре знае какво наистина значи руското освобождение да ти дойде на крака в къщи, затова не иска повече да чуе за него./

Така или иначе – онзи ден императорът Путин каза, че с намесата си в Сирия Русия не иска да гради империя.

Изключително правдиво изказване, граждани, един от редките случаи, когато изобщо не мога да хвана Путин в лъжа. И наистина, помислете логично, за какво и е на Русия да създава империя, след като вече си има една. Втора беля ли да си вземе на главата? Колко фронта още трябва да отвори тази и без това бедна и гладна страна, колко още хранени хора трябва да издържа, колко ресурс още трябва да похарчи за воденето на двойно по-силна хибридна война, освен многото реални войни, в които така или иначе се е набутала?

Прав е императорът – изобщо не и трябва на Русия втора империя.
Освен това – кой ще стане неин император? Нашият човек Путин, който е единственият подходящ кандидат – защото подобна отговорност, съгласете се, не може да се повери на шут като премиера Медведев – засега се дърпа и, макар да си играе ролята, не иска да бъде коронован официално дори за първата империя. Нищо, че някакъв умен смешник на име Иванушка, представен като „актьор, режисьор, сценарист и свещеник”, вече успя да внесе такова предложение в руската държавна Дума.

Аргументът на Иванушка е перфектен: „Господ ми разкри – дошло е време”.

Трудно е да се каже дали това е дошло от душата му на актьор или от тази на свещеник, но то ще свърши работа. Както знаем, в сегашната Дума обикновените руснаци успяха да си изберат твърде необикновени депутати, които и от половин дума разбират. Затова съм сигурен, че скоро Путин ще бъде коронясан, а после ще му остане за покоряване само още един връх – светостта. Кога той ще бъде обявен за светец, дали посмъртно или още приживе, вече е трудно да се гадае. Поне за мен е трудно.

Може обаче и обратно да се случи, де – първо светец, после император. Щом говорим за Русия, никога не знаем там в какъв хаос ще се изроди естественият ред.

Въпросът обаче ме интересува не за друго, а за да съм наясно дали на нас, българите, първо ще ни се наложи да целуваме пръстена на императорската десница на Путин като наш освободител от черното иго на Европа и НАТО, а чак после иконата със светлия му лик, или обратно.  

Но засега по тази тема въпросите са повече от отговорите, така че да се върнем на Сирия, където отговорите са повече от въпросите. „Русия си е самодостатъчна” – за пореден път изтъкна Путин, в хибриден опит да отрече наличието на какъвто и да било пряк руски интерес за намесата там, освен едното християнско човеколюбие.

Трябва да призная, че за тази самодостатъчност некоронованият руски император също е прав, граждани.

Е, не изцяло, де. Скоро Кремъл няма да има например достатъчно храна за гладуващите руснаци и ще трябва ние, гадните и глупави западняци, пак да пращаме хуманитарни помощи. Но пък за сметка на това вече наистина стана ясно, че Русия не е в Сирия, за да пипа чуждото. Както обяви самото руско министерство на отбраната, става дума за намеса на Кремъл не другаде, а в „руската арабска република”. Тази република е неизвестна за останалия свят, явно някой смел Владимир Индиана Путин я е открил, обаче това досега се пазеше в тайна.

Покрай тази изненадваща арабска република, руски медии цитираха и високопоставен източник от Кремъл да казва: „Сирия е родина на православието и следователно – на руската цивилизация”.

Това до голяма степен обяснява нещата. Даже напълно ги обяснява. А вие, наивници, си мислите, че подобни идиотщини може да брътви само Владимир Жириновски. Не, на много по-високо ниво са нещата.

В България същите тези неща пък са на много по-ниско ниво, но това не значи, че не са чак толкова смешни, колкото и зловещи.

След руската намеса в Сирия, патриотът Волен Владимирович Сидеров например предложи страната ни да се включи в коалицията срещу „Ислямска държава”, само че онази, оформена около Русия. С други думи – този път най-после да се наредим сред победителите. Още повече, там вече се записаха най-уважаемите правителства на Иран, Ирак и самият режим на сирийския диктатор Асад. Така че ние не само ще победим терористите, но и неимоверно ще ни се издигне международният авторитет заради участието ни в подобна прогресивна компания.

Ето колко изобретателни са тъй наречените „русофилски среди” в България, граждани – безкрайно.

Добре, де, те не са толкова среди, колкото задници. Освен това не са и русофилски, а направо руски. Но, така или иначе, доскоро титаните на мисълта изсред тях измисляха аргумент след аргумента защо България – а и изобщо Европа – не бива дори мислено да подкрепя коалицията на САЩ в Сирия, макар че това е единственият начин за справяне с редица заплахи. Същите тези техни аргументи обаче явно изобщо не са валидни, щом става дума България да тръгне да воюва за руски интереси.

Не че не си го знаем това, но за пореден път съм потресен от дълбочината и наглостта на въпросните русофилистици.
Опасното обаче не е толкова в самите тях, а в онези все още немалко хора, които им вярват и ги подкрепят, включително на избори, като по този начин ги легитимират.

Говоря за онези „хиляди, маса, народ”, които сега, след поредния предизборен скандал на товарищ Волен Владимирович, ще се налепят допълнително около него и безумната му партийка като мухи на лайно. И няма значение дали скандалът е политически или се развива около някакъв си клекшоп, мухите ще му се налепят, съвсем по български привлечени чисто и просто от наглостта му и чувството за безнаказаност, които демонстрира.

Говоря също за онези бедни нещастници, изведени онзи ден от руските задници да протестират срещу споразумението за свободна търговия между Европа и САЩ, без изобщо да знаят, че така всъщност подкрепят руския интерес от разпадане на евро-атлантическото единство, което е ключово за оцеляване на демократичния свят. Поне аз не видях обаче и някой смел журналист да вземе да попита въпросните нещастници знаят ли изобщо за какво става дума.

Говоря и за БНТ, която, вместо да пита когото трябва каквото трябва, плаща с моите пари на някакъв си Пъпеш, за да кани той събеседници от сорта на българо-съветско-руския журналистически троглодит Тома Владимирович Томов, който от първа ръка да обяснява на простия народ, как Обама не понася да бъде критикуван, че е неуспешен президент или как си е заслужил Нобеловата награда за мир, защото не е ударил Асад навреме. И също манипулативно да внушава, че Путин и неговите малки зелени путинчета наистина са в Сирия по покана на законното правителство на Асад, а не само за да са дълбоко в играта в Близкия Изток, независимо дали Асад ще остане или няма да остане на власт.

Говоря, разбира се, и за онези болни мозъци в Пловдив, които утре, на изборите, ще хукнат в 6 сутринта да подкрепят кандидатурата на тукашния руски консул, гаулайтер на БСП и обикновен политически шарлатанин Георги Владимирович Гергов, чиито слоган за кампанията съвършено нагло призовава – „Доверете ми се!”

И тия наистина ще му се доверят. Е, те това ако не е смешно и зловещо едновременно, не знам кое тогава може да бъде.

Казвам ви, граждани, най-голямата пропаст в България не е между богати и бедни. Не е между морални и неморални, между добре и лоши, между наши и ваши. Не е между червени комунисти и сини демократи дори. Голямата българска пропаст е между крехкия човешки стремеж към нормален разум и масовата простотия, сравнима с онази на най-тъпия добитък. Тя е като гъста каша – колкото и да се напъваш, не можеш да се отлепиш.
Лошото е друго – знае се, че ние в нито едно отношение не застигаме нормалния свят, колкото и бързо да тичаме подир него. Но, ако съдим по редица признаци, нормалният свят май прекалено бързо започва да застига нас точно по отношение на качеството и количеството простотия на единица население. В някакъв момент ще се смесим.

На това му викам аз конвергенция, мистър Бжежински.

Забележка:
Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: