De Profundis: КЪДЕ Е РЕЙГЪН ДА ПРИПОМНИ, ЧЕ В МОМЕНТА РУСИЯ Е СЪЩАТА ИМПЕРИЯ НА ЗЛОТО, КАКВАТО БЕШЕ СССР

октомври 1, 2015 at 1:44 pm (Публицистика) (, , , , , , , , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – http://www.faktor.bg/mnenia/lacheni-carvuli/56198-de-profundis-kade-e-reygan-da-pripomni-che-rusiya-e-sastata-imperiya-na-zloto-kato-sssr.html

По време на 70-та годишна сесия на Общото събрание на ООН се случиха някои добри и някои лоши неща, свързани с международната политика в момента.
Основното сред добрите е, че руският император Владимир Путин не успя да разиграе пред света голямото пропагандно шоу, с идеята за което той и неговите ПР-и потеглиха за Ню Йорк.
Отбелязвам за който е забравил – наричам Путин „император”, тъй като малко по-рано сам той подчерта пред CBS, че не иска да го наричат „цар”. А все пак съм сигурен, че император повече му отива, отколкото „демократичен президент” или някоя подобна соросоидна лиготия.
Така или иначе, май някъде по пътя към Голямата ябълка хората на Путин са се напили и са забравили торбата с фойерверките, които уж щяха да стрелят в лицето на света. И са загубили списъка с новаторски идеи, които трябваше да привлекат погледа на всички към умната и цивилизована руска политика за решаване на световни кризи, а оттам – за възцаряване на вечен мир и любов към Русия.
Ето защо The Big Boss се възкачи на най-официалната световна трибуна, без да има под ръка подходящ инструмент, с който да чука по катедрата и фактически без нови идеи, които да лансира – всички представени се оказаха вече изтъркани.
Голямо разочарование за малките путинчета по света и у нас, нали? Или да ги нарека путинолюбчета? Не знам, но съм сигурен, че схващате кого имам предвид.
Добре, де, не съм прав, че не научихме нищо ново от американското приключение на государя императора. Всъщност научихме, че не са съвсем прави онези зложелатели, според които сегашният руски диктатор е досущ като Хитлер, поне що се отнася до неговата готовност да подпали света откъм четирите му краища.
По-скоро трябва да се каже, че той е досущ като бащицата Сталин. Призовавам наистина да преразгледаме отношението си и занапред да мислим за Путин като за много по-близък по политически манталитет до по-перфидния престъпник Сталин – доколкото самият той ясно подсказа, че така трябва.
Съдя по онази част от изказването му пред ООН, в която Владимир Путин призова да се създаде „широка антитерористична коалиция за борба с „Ислямска държава” и сравни това със „създаването на международните сили по време на Втората световна война”.
Хайде, холан! Ами „Ислямска държава” не са ли просто банда престъпници, които международната общност отдавна щеше да смачка, ако самият Путин в самото ООН не беше блокирал възможността това да се случи.
Но схванахте ли сега какъв е номерът на китайката?
Иска Путин в очите на нормалните хора да изглежда като Сталин, ама като „добрия чичко Сталин” от пропагандните плакати – онзи, усмихнатият и с дете на ръце, когото Западът признава за съюзник, когото въоръжава по време на ВСВ, на когото праща милиони тонове помощи, с когото се среща в Ялта и Потсдам, за да съгласуват заедно разпределението на влиянието си по света…..
Не иска товарищ Путин повече да бъде оприличаван на Хитлер, а още по-малко – на лошия Сталин, онзи, който подпомогна приятеля си Хитлер да завладее почти цяла Западна Европа, докато в същото време сам нахлу в Източна; онзи Сталин, пред чиито концлагери хитлеровите бледнеят по количество и качество на смъртта; онзи, който издигна Желязната завеса между човешкия и нечовешкия свят.
Отнюд!
Не иска, бе, хора – макар всъщност да е всичкото това и още много.
Другата добра новина от последната сесия на Общото събрание на ООН, е фактът, че американският президент Барак Обама май все пак намери сили поне частично да отреже претенциите на руския самодържец за пълно легитимиране на руското военно и политическо присъствие в Сирия и региона.
„САЩ са готови да работят с всяка страна, включително Русия и Иран, за решаване на конфликта – каза Обама, но добави: – Ние обаче трябва да признаем, че след толкова кръвопролития и кланета, не може да бъде върнато статуквото от времето преди войната”.
Тоест, Асад трябва да си ходи и сделки по този въпрос не може да има.
Това звучи обнадеждаващо на фона на появилите се по-рано информации, че Западът сякаш е донякъде склонен да приеме преходен период, в който сирийският диктатор, избил хиляди и прогонил милиони хора от страната си, да остане на власт.
За мен истински притеснителен обаче е фактът, че Западът сякаш продължава да сочи Асад за основната заплаха и да възприема като най-важен въпроса – дали за целите на борбата срещу „Ислямска държава” той трябва да остане на власт в Дамаск или не.
За Путин е изключително удобно нещата да се поставят по този грешен начин, вместо по правилния – дали, докато уж самоотвержено защитава сирийското си протеже, Русия не плете собствената си кошница не просто да остане със стабилни позиции в региона, а и да се превърне в много по-важен фактор в Близкия Изток, отколкото някога е била.
За съжаление, всички развития сочат именно към такова бъдеще..
Русия не просто строи в Сирия две нови свои военни бази, от които занапред ще бъде изключително трудно да бъде помръдната. И не само изпраща оръжие и инструктори на Асад. Тя със сигурност вече воюва там, защото надали някой военен специалист е така наивен, та да повярва на кремълските твърдения, че руснаците са пуснали сирийци да управляват самолета МИГ-31 или танка Т-90.
Татко Путин ще даде тези оръжия пряко в ръчичките на Асад, ама друг път!
В същото време обаче е по-важно другото, което става – след като Западът досега не клекна и не легитимира напълно руското присъствие в региона, путиноидите от Кремъл опитват да получат необходимата им международна легитимация чрез сепаративни договорки с околни държави, вече замесени в сирийския конфликт.
„Опитваме се да изградим някаква координационна структура” – каза самият Путин в интервю за телевизиите CBS и PBS. Но като не ще Западът да се включи в нея, намира се кой. Според съобщения от 27 септември например, армията на Ирак е „сключила споразумение за сътрудничество в областта на сигурността и разузнаването с Русия, Иран и Сирия за целите на борбата срещу ИД”.
А къде и защо спят американските съветници в Ирак, изобщо не е ясно.
Всичко дотук не само за пореден път доказва, че никой никога не се учи от грешките си, но и че ни предстоят още по-интересни и още по-гадни времена.
Усещането ми за това се допълва от факта, че покрай сесията на ООН в Ню Йорк все пак се случиха и някои недобри неща – например фактът, че изобщо се проведе среща между Обама и Путин. И няма никакво значение, че тя била „открита” и след нея „различията остават”.
Голям праз от дипломатически език.
Още по-ясно щеше да му стане на руския император, че различията не само остават, а той вече е преминал всякакви граници на поносимост, ако тази среща изобщо и най-демонстративно не беше проведена. Подобно развитие, първо, е най-логично от гледна точка на свободния и демократичен свят, второ – е напълно възможно и трето, дори самите руснаци в един момент очакваха да се случи. Ако вярваме на самия говорител на Кремъл Дмитрий Песков, де – макар това да е нещо, което рядко правим.
Не може на Путин да му се повтаря и потретя едно и също от месеци насам, а щом вече стане ясно, че не разбира от дума, да му се почетвъртя и попетя. И така до безкрай. Не може да бъде той коткан и глезен, сякаш е любимото дете на света, а не калпазанина, който трябва да бъде ошамарен. Не може да бъде оставен един низш и не много умен кагебист да обръща целия свят на маймуна, а хората да се хванат да учат маймунски, за да си общуват с него, вместо да го затворят в клетка.
Не може да се случва всичко това до безкрай.
Както виждаме, Путин отново спусна Желязна завеса между Русия и света, а ние продължаваме да се правим на пансион за благородни девици.
Ако беше жив Роналд Рейгън, отдавна щеше да припомни, че в момента Русия е същата Империя на злото, каквато беше като СССР, затова трябва да се вземат мерки тя да се озапти. И че има граници на търпението и отстъпките, след които е ясно, че добрият тон не помага, а пречи.
Жалко, но май днес в света няма политик, готов на това. Убеден съм, че напоследък не само Рейъгън, но и Тачър, Аденауер и други достойни политици се въртят в гробовете си като пилци на грил, омерзени от неспособността на своите наследници да се справят със ситуация много по-лесна от онези, с които те преди години имаха честта да се справят.

Забележка:
Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: