138. ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ – КРАЛИЦА ВИКТОРИЯ /част първа/

септември 9, 2015 at 1:45 pm (Публицистика) (, , , )

Пламен Асенов
10. 06.15, радио Пловдив

Целия текст слушай тук – http://bnr.bg/plovdiv/post/100567333/velikite-evropeici-kralica-viktoria-parva-chast

През последните четири-пет години на различни търгове поне два пъти за колосални суми бяха продадени бели копринени кюлоти от ХІХ век, собственост на британската кралица Виктория. Кюлотите са с такъв гигантски размер, че ако ги наложиш дори на голям глобус, ще покрият всички земи, които по нейно време влизат в Британската империя. От Канада на северозапад, до Полинезия на югоизток, няма континент, където кракът на неуморните англичани да не е стъпил. След този крак, независимо от обстоятелствата, обикновено остават поне четири неща – привързаност на местните към английския език, съпричастност към британското чувство за хумор, далеч по-прилична система на управление, отколкото в околните държави и поне един паметник, име на град, провинция или друг артефакт, свързан с любимата кралица Виктория.

Джон Баптист Крамър, Концерт за пиано №5

Когато кралица Виктория управлява Великобритания, а това са годините между 1837 и 1901, в страната и света се случват толкова неща, че няма да стигне времето само да изброя дори една десета от тях. Но в най-общи щрихи ситуацията може да се опише така. За метрополията това са дълги години на мир и благоденствие. Някъде по периферията постоянно се водят малки или големи войни, има бунтове и недоволства, както и обратното – възходи и разцвети на общества и идеи. Но на самия Остров е спокойно и става все по-хубаво да се живее. Там индустриалната революция е в разгара си, културата е във възход, политиката все повече се реализира като изкуство, а животът на нормалния човек става все по-нормален. И всичко това не е защото, както ще побързат някои да кажат, империята изсмуква колониите си и цъфти за тяхна сметка. Такъв е лошият испански или португалски пример. С Британия обаче не е така. Да, много богатства се вливат в самата Англия, но процесът не е едностранен. Много богатства, включително човешки ресурс, умствен капитал, организационен опит и практически умения, цивилизационни принципи и демократични идеи, се изливат обратно – от Лондон към Калкута, Хонконг или държавата Тувалу в Полинезия. За да стане всичко по-ясно, ще го кажа така – първо има британска империя, а след нейното разпадане се образуват 53 самостоятелни държави. Те продължават да са силно свързани помежду си, затова през 1926-та подписват декларацията от Балфур, с която Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

De Profundis: ПРОБЛЕМЪТ С БЕЖАНЦИТЕ БЯГА БЪРЗО СРЕЩУ НАС, А НИЕ ЧАКАМЕ КЕФА НА СВЕТОВНИТЕ НАЧАЛНИЦИ

септември 7, 2015 at 1:06 pm (Публицистика) (, , , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – http://www.faktor.bg/mnenia/lacheni-carvuli/54244-de-profundis-problemat-s-bezhantzite-byaga-barzo-srestu-nas-a-nie-chakame-svetovnite-nachalnitzi-da-se-naumuvat.html

Или Обединена Европа скоро ще реши проблема с бежанците, или проблемът с бежанците скоро ще е… майката на Обединена Европа.
Нарочно го казвам съвършено грубо, защото чувам мнозина политици и анализатори да го казват по правилния начин, меко, дипломатично и разумно, а особена полза от това няма – вълните бежанци се засилват, а ние продължаваме да не взимаме реални мерки да опазим себе си, принципите си и идеята за демократичния свят изобщо.
Нека да сме съвършено наясно още от самото начало – не съм от онези гнусни типове, за които бежанец е някой, който трябва да бъде пребит и изгонен. Напротив, като всеки нормален човек аз съчувствам дълбоко на проблемите на тези хора и смятам, че в отношението си към тях демократична Европа трябва да се придържа към онези хуманни принципи, за постигането на които работи от векове, с които живее от десетилетия, които са нейната истинска здрава основа.
Но хуманното отношение изобщо не е в противоречие с идеята в случая да се проявява разум и да се изработят ясни правила по проблема за бежанците. Прекалено огромен е той, прекалено сложен и нееднозначен, пък и, щем, не щем, вече е прекрачил прага ни, така че не бива да го оставим да се решава от самосебе си.
Добре, Германия тази година ще приеме 800 000 бежанци. Да, немската икономика е адски силна, тя толкова време влачи на гърба си половин Европа, включително страни като Гърция. Какво ще стане обаче догодина, ако само в Германия се изсипят още 800 000 или повече хора с техните съдби, желания, навици? И колко години може да продължава това, без цялата купчина карти да се срути?
Първо, не се очертава поне текущите тежки конфликти по света, в Африка, Близкия Изток и Азия, да свършат бързо, така че значима част от сегашните бежанци скоро да се върнат по родните си места.
Безусловно, това е едно от основните направления, по които трябва да се работи, за да се реши трайно и пълноценно проблема. Обаче пък точно в това отношение самата Европа сякаш се оказа в собствения си капан – както обикновено, тя реагира тромаво на световните предизвикателства, които напоследък валят отвсякъде. Европейските страни, с изключение може би на Великобритания, очевидно нямат нито реален военен, нито наличен финансов потенциал, да не говорим, че май продължават да нямат и никакво желание, да участват в реални военни операции за справяне с Ислямска държава и поне частично умиротворяване на ситуацията в Ирак и Сирия. Да не говорим, че Либия от известно време насам е Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

ЕВРОПА ТРЯБВА ДА СЕ СПРАВИ С БЕЖАНСКИЯ ПРОБЛЕМ, АКО НЕ ИСКА ДА РУХНЕ

септември 4, 2015 at 5:50 am (Публицистика) (, , , , , )

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian

/Фили/ През последните дни става все по-ясно, че бежанците от Африка и Близкия Изток, които доскоро се смятаха за проблем главно на южните европейски държави, включително България, е общ, при това – много тежък, проблем за цяла Европа. Ще се намери ли бързо и ефективно решение за него – разговаряме с Пламен Асенов.

– Пламен, гарата в Будапеща е блокирана от бежанци, в сряда за пореден път бе спрян трафика под Ламанша поради опити за нелегално прехвърляне в Англия, италианците не само посрещат хиляди хора, а и вадят от морето стотици трупове – това наистина прилича на нашествие на бежанци. Ще се справи ли Европа с него?

– Европа трябва да се справи, Фили, ако не иска да рухне. Казвам го съвсем буквално. Заплашена е стабилността на евросъюза, дори самото негово съществуване, заплашена е икономическата, социална и политическа система на континента, в края на краищата – заплашени са демократичните устои на тази част от свободния свят. Това не е само мое мнение, споделят го редица политици и анализатори. Има много аргументи, които подкрепят възможността да се реализира подобна катастрофична прогноза, ако не се вземат наистина бързи и наистина адекватни мерки по темата. Всъщност, до голяма степен вече сме закъснели, но все още нещата са поправими, поне донякъде.

– Добре, но все пак Обединена Европа не е ли достатъчно могъща, та една бежанска вълна, колкото и силна да е тя, да е способна да я срути?

– Да, ако става дума просто за една вълна. Ако утре бежанците спрат да прииждат, на никого няма да направи особено впечатление факта, че някъде из континента трябва да се приемат, настанят и подпомогнат милион или два милиона нещастни човешки души, потърсили спасение от кървавите конфликти в техните страни. Това са основно войната с Ислямска държава в Сирия и Ирак, но не само. Бежанци идват от Либия, от Еритрея, от различни други части на Африка, подложени на терор от ислямски групировки или от собствени диктатори. Бежанци идват дори от Бангладеш и други азиатски държави, привлечени от информацията за европейския рай, в който не само ти дават пари и възможност да живееш добре, но и спазват стриктно твоите човешки права. Та казвам, че с вълната в момента Европа може да се справи, само че това, което става, не е Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

137. ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ – САНДРО БОТИЧЕЛИ

септември 1, 2015 at 12:49 pm (Публицистика) (, , , , )

Пламен Асенов
03. 06.15, радио Пловдив

Целия текст слушай тук – http://bnr.bg/plovdiv/post/100564591/velikite-evropeici-sandro-boticheli

Франческо Канова, Фантазия

Прочутото му име всъщност е прякор – на италиански Ботичели означава „бъчвичка”. На всичкото отгоре той го носи от дете не заради собствени заслуги, тоест, не защото сам е дебеличък, а по индукция, покрай закръглената форма на любимия си по-голям брат. Въпреки това обаче Алесандро ди Мариано ди Ванни Филипепи, както е истинското име на Сандро Ботичели, е автор на едни от най-фините и красиви картини на Ренесанса. Имате нужда от доказателства ли? Не, нямате – всички, под една или друга форма, сте виждали платното му, наречено „Раждането на Венера”, сигурен съм. А какво по-валидно доказателство от това?

Франческо Канова, Фантазия

Сандро Ботичели, за разлика от мнозина от нас, има късмета да се роди едновременно в златно време и на златно място. Това става през 1445 година в Република Флоренция, сега част от Италия. През своя 65-годишен живот самият художник се превръща в един от символите на флорентинския „златен век”. В същото време обаче, поради шантавите кривулици на историята, той не избягва участта да се превърне и в един от редките примери за странния човешки парадокс – как искреният стремеж към духовност може да те съсипе и убие.

Франческо Канова, Фантазия

Бащата на Ботичели е кожар и в един от запазените негови данъчни тефтери се намира първата бележка, която дава някаква представа за малкия Сандро. „Малкият ми син се учи да чете, той е болезнено момче” – пише бащата. Не е ясно точно какво има предвид с това „болезнено”. Много е вероятно все пак да става дума за нормалните страдания, които пубертетът носи и на деца, и на родители, защото по това време Сандро е на 13. На следващата година той е вече чирак в златарско ателие, а вероятно едва през 1462, когато е на 17, става ученик на прочутия не само с майсторството, но и със скандалното си поведение Фра Филипо Липи. Очевидно талантът на Сандро бързо избуява и като ученик Ботичели пътува заедно с учителя си до Естергом, където изработват голямо фреско по поръчка на унгарския архиепископ. След пет години при Липи, Сандро се мести в работилницата на Верокио, където учи заедно с Леонардо. В този период на първоначално натрупване на художествения си капитал той рисува предимно Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

« Previous page