ЕВРОПА ЗАПОЧНА ДА СЕ СЪБУЖДА, НО Е НУЖНА ОЩЕ АКТИВНОСТ ЗА СПРАВЯНЕ С БЕЖАНСКАТА КРИЗА

септември 25, 2015 at 7:07 am (Публицистика) (, , )

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian

/Фили/ Във вторник ЕС одобри нови квоти за бежанците, а в сряда отпусна милиарди евро за справяне с проблема. В България ще дойдат 852 души, след като страната вече се съгласи за други 450. Консенсус за квотите няма и това задълбочава разделителните линии в евросъюза, но пък единство вече има по необходимостта от затягане на външните граници и засилено сътрудничество със съседните на сирийския конфликт страни. Темата обсъждаме с Пламен Асенов.

– Пламен, вече няколко месеца на политическо ниво ЕС разпределя бежанци, но в реалността кризата с тях се задълбочава. Освен нови квоти, има ли нещо друго ново като резултат от двете срещи през тази седмица?

– Няколко нови момента има, Фили. Да, ти си права – квотите изглеждат имагинерни по няколко причини.
Първо, в момента се разпределя бройка от 120 000 бежанци, а по-рано бяха 40 000. Но само по море през тази година в Европа са доплували 480 хиляди души и всеки ден влизат още 6 000. А какво да кажем за онези, дошли по суша от Турция? Тоест, има сериозно разминаване в бройките, на които никой не може да хване края.
Второ, както сочи проучване на Евростат, само 21 процента от хората, наричани бежанци, са от Сирия, останалите са от други страни, включително такива без конфликти и са просто икономически мигранти. Само за илюстрация – цели 13 на сто от тях са албанци от Косово и дори от самата Албания, която е в НАТО и води преговори за влизане в ЕС.
Трето, често наблюдаваното, а и съзнателно натрапвано от редица медии и политически кръгове сълзливо отношение към горките жени и деца, принудени да търсят спасение от войната, е доста пресилено. Според проучването, 80 на сто от мъжете по границите са без жените и децата си.
Четвърто, трябва да се положат доста усили, за да накараш някой от тези хора да зареже Италия, където е пристигнал и да дойде в България, само защото тук е разпределен. Така че, Фили, политиката на квотите е наистина малко особена. Тя може и да сработи обаче, когато се изсипят милиардите евро, одобрени от премиерите на европейските страни на втората среща през тази седмица.

– Добре, Пламен, има нови моменти, но вероятно те не са свързани само с парите?

– Да, нови моменти има, Фили, но и не всички те са с положителен знак. Според мен едно от най-лошите неща, които се случиха на срещата на вътрешните министри във вторник беше, че решението за новите квоти не се постигна с консенсус, както обикновено се прави в ЕС по най-важните въпроси, а бе подложено на гласуване и се взе с мнозинство.

– Защо се направи това изключение?

– Защото беше предварително ясно, че няма шанс за консенсус. Просто страните от тъй наречената Вишеградска четворка – Полша, Чехия, Унгария и Словакия, казаха категорично, че не искат бежанци, включително заради неадекватните механизми, по които се взимат решенията по въпроса, както и заради нежеланието или неспособността на ЕС да изработи и приложи цялостна политика за изход от кризата.
Преди самото гласуване все пак Полша смекчи позицията си и подкрепи квотите, като каза, че е получила обещание за изпълнение на трите нейни условия – да се разделят истинските бежанци от икономическите мигранти, Европа да подкрепи финансово и организационно изграждането и издръжката на бежански лагери в съседни на Сирия държави, както и да вземе мерки за укрепване на външните граници на Евросъюза.
Тези обещания, Фили, вече наистина приличат на реални положителни стъпки в правилната посока и те намериха съгласие още на другия ден, когато се проведе европейската среща на върха. Там се реши спешно да се създадат „горещи точки”, тоест, центрове за прием и регистрация на мигранти и бежанци по външните граници на Евросъюза, както и да се отпуснат няколко милиарда евро за справяне с проблема. От тях 1 милиард ще се дадат на Турция, с около 700 милиона ще бъде подкрепена малката и слаба Македония, която буквално изнемогва, също толкова средства ще се хвърлят за засилване на охраната на външните европейски граници, а над милиард ще отидат и за подкрепа на сирийските бежанци, настанени в други близкоизточни страни като Ливан и Йордания.

– Каква е българската позиция по темата? Бежанците продължават да заобикалят България и тя не преживя онова, което преживяха например Унгария и Хърватия…..

– България също има резерви към квотите, Фили, но не възразява силно, а и в момента наистина не е заляна от онова човешко море, което се изсипа през Гърция, Македония и Сърбия. Напоследък, заедно с Букурещ, София сякаш се опитва хем да се пазари с Брюксел, като размени съгласието си по въпроса за бежанците срещу включване в европейското Шенгенско пространство, хем това да не изглежда съвсем като пазарлък. В същото време след европейската среща на върха канцлерът Ангела Меркел каза, че е възможно България, която е външна граница на ЕС, независимо, че не е в Шенген, да поиска на нейна територия също да се изгради „гореща точка” с европейски пари и с европейски екипи.

– Пламен, има ли и други положителни моменти от последните европейски срещи?

– Първо, Фили, ще кажа, че Европа май започва да си научава уроците и да гледа към реалностите с отворени очи. На европейската среща на върха в сряда председателят на Европейския съвет Доналд Туск например каза нещо много важно: „Очаква се милиони мигранти да искат да попаднат в Европа, не можем повече да мислим за отворени врати и прозорци, трябва да си заздравим външните граници”.
Разбира се, по-добре щеше да бъде, ако Туск беше казал това преди два-три месеца, но тогава пък май нямаше да има кой да го чуе. Нагласите във водещите европейски държави като Германия доскоро бяха все още свързани точно с хаотичното отваряне на врати и прозорци. Както и да е, все още нещата изглеждат поправими, ако Европа наистина приложи цялата енергия и ум, на които е способна.
Друг обнадеждаващ сигнал, поне за мен, Фили, беше срещата, която се проведе онзи ден, между британския премиер Дейвид Камерън и френския президент Франсоа Оланд. Двамата обсъдиха нещо много важно, към което сякаш Европа досега не иска и да погледне, колкото и често да го напомнят анализатори – възможността решение за европейския проблем с бежанците от Сирия да се намери, като се потуши самият конфликт в Сирия, тоест, възможността за по-активно европейско военно участие в конфликта.
Освен всичко друго, демонстрацията на такава европейска решителност ще бъде добър отговор на агресивното поведение на Русия и ще отправи към нея ясно предупреждение. Може би то ще промени представата за слабостта на Европа, която сега властва в Кремъл. А може дори да стимулира и сегашната кекава в международните дела американска администрация към по-решителни съюзнически действия, вместо към заявки за възможно сътрудничество с Русия при потушаване на сирийския конфликт и справянето с Ислямска държава.

Забележка:
Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: