De Profundis: КОНФЛИКТИТЕ, В КОИТО СМЕ НАБУТАНИ И МНЕНИЕТО НА БЪЛГАРО-РУСКИТЕ АВСТРАЛОПИТЕЦИ

септември 17, 2015 at 1:49 pm (Публицистика) (, , , , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – http://www.faktor.bg/mnenia/lacheni-carvuli/55119-de-profundis-konfliktite-v-koito-sme-nabutani-i-mnenieto-na-balgaroruskite-avstralopitetzi.html

Помните ли онзи знаменит въпрос на Уди Алън: „Колко дълги трябва да бъдат краката на човека?” И още по-знаменития му отговор: „Достатъчно дълги, за да стигат до земята”.
Така е, точно толкова дълги трябва да са, че да стъпят здраво. Защото иначе главата на въпросния човек започва да се рее над облаците, отгоре той се хили отнесено и блажено като амстердамски турист, и бързо добива невярна представа за онова, което го дебне отдолу. Колкото и да е привързан към парадоксите, в този случай чрез собствения си здрав разум Уди Алън опитва да внуши нещо важно на нашия здрав разум.
Ние обаче – тц!
Имам предвид – ние, европейците. Не всички, но, за лош късмет – голяма част точно от онези, висшите политици, които са част от „световните началници” и от които зависи много, ако не всичко.
„Без Русия не може да се намери решение за Сирия” – каза в неделя самият германски канцлер Ангела Меркел, цитирана от Дойче Веле. Според нея по този въпрос Германия трябва да сътрудничи както със САЩ, така и с Русия, иначе „изход от кризисната ситуация в Сирия няма да се намери”. Същото заяви пред списание „Шпигел” и Хорст Зеехофер, шеф на Християн-социалния съюз, коалиционен партньор на Меркел.
Честно ви казвам – изтръпнах.
Ако в случая става дума дори само за дипломатическо сътрудничество с Русия, това е напълно безперспективна процедура. Интересите на Кремъл са така противоположни с тези и на сирийския народ, и на международната общност за спиране на войната и премахване на диктаторския режим на Асад, че от подобна дипломация решението само ще се забави, не забърза. А изобщо не искам да си представя пък до какви ужасни последици може да се стигне, ако Меркел има предвид военно сътрудничество между Запада и Русия.
Не е възможно, казах си, точно Меркел да не знае, че ескалацията на руското участие в сирийския конфликт е част от проблема, не част от решението.
Всички помним – не друг, а Русия в ООН категорично подкрепи антихуманния режим на Асад, след като той използва химически оръжия срещу собствените си мирни граждани. Международната общност, включително безнадеждният президент Обама, тъкмо намериха в себе си решимост да се намесят, когато кремълският режим наложи вето – а с това съхрани и доразви конфликта.
Според мен съзнателно го съхрани и доразви.
Без тази руска подкрепа и при навременна намеса на международни сили с мандат на ООН, в Сирия със сигурност нямаше да се стигне не само до възхода на „Ислямска държава”, но и до ситуацията с бежанците, която все повече се превръща в световен проблем.
Не е възможно също точно канцлерът Меркел да не знае, че руската дума не струва пукнат евроцент и никакви преговори с Москва не водят до добри резултати, а само дават време на Путин да се подготви по-добре за реализация на намисленото. Не е нужен поглед много назад в историята, за да се убедите в казаното, достатъчно е да се припомни руската агресия в Украйна, наглото анексиране на Крим и поддържането на дестабилизация в региона с открита кремълска подкрепа.
Всичко това, разбира се, гарнирано с типичната за Москва обилна порция пропагандни лъжи, зелени човечета, тръшкане на уж горди руснаци по земята заради уж засегната чест, капризно цупене, че никой не ги обича и не зачита волята им, плюс заплашително размахване на грозен пръст срещу целия останал свят.
Но нали всъщност Русия, като договори и подписа Будапещенския меморандум през 1994-та, стана гарант за териториалната цялост на Украйна, за сметка на доброволния отказ на Киев от ядрения му арсенал. Добре, всички видяхме как Кремъл стъпка в калта своята гаранция, само канцлерът Меркел ли не видя, та сега отново се кани да повярва на прозрачните кагебистки путинови козни в Сирия.
Нали всъщност Русия се кълнеше, че няма нищо общо със свалянето на малайзийския самолет, а щателното разследване доказа обратното. И когато ООН реши да гласува резолюция за създаване на трибунал, който да накаже виновните, Русия отново наложи вето. За какво говорим? Този руски хуманизъм и привързаност към истината колко пари струва според Меркел, колко още доверие в аванс трябва да се даде на руснаците, колко още грешки трябва да направим ние, европейците, грешки, които ще плащаме скъпо и прескъпо.
Защото всъщност ние сме насадени на пачите яйца.
Преди 88 години така се мотахме с Хитлер и не искахме да повярваме на очите, ушите и разума си, сега същата история се повтаря с Путин. И не ми казвайте да не правя подобни аналогии, защото те сами се правят.
Ние, европейците, сме притиснати от украинския конфликт, който е на самата ни граница и всеки момент може да ескалира. Какво ще стане, ако се окаже, че военните маневри на Путин в Сирия, освен преките си цели, опитват да отклонят вниманието на света от евентуален светкавичен руски пробив към Мариупол за решаване на проблема в Украйна? Говоря за онова, което самият Кремъл смята за единствен и истински свой проблем там – дразнещия факт, че няма пряка суха връзка между Русия и Крим.
От друга страна, ние сме притиснати и от проблема с бежанците, мигрантите или както щете ги наречете. Все по-ясно става, че тяхното масово пристигане в Европа не е най-спонтанният акт на света. Както и че организираният им поход цели точно това, което вече започва да постига – поява на силни разделителни линии вътре в ЕС, създаване на хаос и паника, на икономически и административни трудности, на морални проблеми в европейските общества, разбиване на Шенгенската система, възход на крайната десница, открито влюбена в Путин. Всичко това значи отслабване, което може бързо да доведе и до срив на самия Съюз.
И тогава в Кремъл ще се лее шампанско.
А може дори най-после да измислят газирана водка, та да съчетаят по-добре силата на кремълската наздравицата с нейната красота.
Третото, което не е възможно точно канцлерът Меркел да не знае, та затова да говори за неизбежното участие на Русия в решаването на сирийската криза, са уроците на нейния политически предшественик, великият първи канцлер на ФРГ Конрад Аденауер.
Той създава Федералната република от трите западни окупационни зони, въпреки просталинския вой на тогавашните немски марксисти, че така се увековечава германското разделение. Създава я Аденауер, за да може поне част от Германия да остане в семейството на демократичните и цивилизовани държави, да просперира и да се бори срещу руските имперски интереси, независимо под каква форма са прикрити – царска или комунистическа.
Е, Меркел не разпознава ли сегашния путински хибрид от двете, който виждаме да се реализира пред очите ни?
Да, руснаците реално нямат работа в Сирия, но имат голям интерес да имат. И ако ние самите твърдим, че без тях не може, те наистина ще получат своя шанс.
Първо, те искат да контролират, а може би дори да участват под една или друга форма, в конкурентните на техните собствени арабски транспортни коридори за нефт и газ към Европа. И второ – имат неистово желание да запазят военната си база в Тартус, а чрез нея и изобщо присъствието си в Сирия, защото след бурите на тъй наречената „арабска пролет” нямат никакви други шансове за военно присъствие в Средиземно море. От което следва, че подводничарите им там ще трябва да ядат водорасли.
Затова им е толкова мил Асад, не заради черните му очи или добрата душа. И затова самите руснаци настояват на пропагандната си опорна точка, че без тях конфликтът в Сирия не може да се реши.
А тази опорна точка беше вече съвсем ясно заявена и от някои от най-сериозните папагали на руската пета колона в България като бившия президент Георги Първанов и бившия генерал от разузнаването Бригадир Аспарухов. Точно за подобна мила, родна ченгеджийска тайфа хората обикновено съветват да се хване единия и да се облъска в другия.
Горкият Уди Алън! Той май не знае, че за някои люде е по-добре да се пита колко дълги трябва да са ръцете, а не краката им. И ако отговорът е „достатъчно дълги, за да стигнат до Москва”, значи Дарвин не е прав, че природата върви от маймуната към човека, случват се и регресии.
Та затова ако един ден ми падне да видя лично Ангела Меркел, ще и кажа, че никак не е добър атестат за даден политик мнението му, дори случайно, да съвпадне с това на някакви българо-руски австралопитеци.

Забележка:
Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Реклама

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: